ТЪРСИ

Бащата на 100 Кила - Димитър Янакиев: Синът ми се обади с думите: "Ще ти счупя главата!"

Бащата на 100 Кила - Димитър Янакиев: Синът ми се обади с думите:

Неотдавна бащата на рапъра 100 Кила - Димитър Янакиев сподели в изповедно интервю пред „ШОУ” болката на живота си – историята за разбитото си семейство. Тогава той не събра смелост да нарече истината с точните й думи, но дори и само от намеците му стана пределно ясно каква е тя.

След интервюто ни той получава серия от заплахи - по думите му, отправени лично от… сина му Явор! Затова Димитър Янакиев застава за втори път лице в лице със себе си, за да сподели онова, което е стояло закотвено в душата му повече от 15 години.

Припомняме и предисторията: Родителите на днешната рап звезда се разделили, когато той е едва на 6 години. Първоначално за него и брат му се грижели и майката, и бащата, но впоследствие майка му заминала да работи в Гърция и за братята останал да се грижи Димитър. Майката само помагала финансово от разстояние. Ситуацията се променя през 1998 г., когато бившата съпруга на Димитър внезапно забранила на децата да се виждат с баща си дори ги заплашила, че ще спре да им праща пари, ако се виждат или чуват с него. Така Янакиев-старши, който е музикант по професия, се почувствал излишен и бил принуден да се оттегли. А ето и цялото писмо на Димитър Янакиев до сина му Явор или както е по-известен – 100 Кила:
„Писмо до моя син Явор Янакиев, известен като „Г-н 100 Кила”,

Многообичан и единствен мой сине Явор. Знам, че имаш наложена забрана от майка си да не се виждаме и чуваме, но разбери – никой не бива да ми отнема правото на родител. Аз съм ти дал името и то има дълбоки корени, от които ти нямаш никаква представа. Искам да ти припомня периода от 1993 до1998 г., когато бяхме тримата сами, а майка ти беше и още е в странство в своята втора родина Гърция. Не можеш да отречеш моята всеотдайна грижа към теб и въпросния Мирослав. А сега, когато си достатъчно голям, трябва да разбереш истината за нашето семейство. Тази истина не искам да я погреба, не искам да я взема в отвъдното, искам да я споделя с теб. Ако не желаеш, ще я споделя на друго място, за да ми олекне. Затова, моля те, потърси ме! Моят телефонен номер е 0893/997-…. Просто набери смелост и го набери! С надежда и очакване съм.

Искрено твой баща – Димитър Янакиев.”

А ето и скандалното продължение на семейната сага! Единствено в „ШОУ”!
 


- В предварителния ни разговор ми споделихте, че след нашето голямо интервю в миналия брой на „ШОУ” сте се чули със сина си Явор, известен повече като рапъра 100 Кила. Как протече този разговор? Какво си казахте?
- Знаете ли какво… моето писмо беше отворено към него, когато го пуснах до медиите. Целта ми беше една – исках да си поговорим с Явор по мъжки, защото мина наистина много време. Време, през което аз съм правил многократни опити да стигна до него. Обаче той не прояви тази смелост и след нашето интервю започна с много агресия да ми звъни. Това се случи!

- Какво ви каза, когато се чухте?
- Изтъкна това, че 15 години не съм се бил обаждал никакъв… Напротив! Мога да ви изброя колко пъти съм се опитвал да се свържа с него, колко пъти той е обещавал, а не ме е търсил след това! Нека това интервю сега бъде моят отговор! Имам какво да кажа за тези 15 години и отричам, че не съм го търсил! Първият път, когато го потърсих, беше на третия месец, когато тръгна на училище.

Свързах се с един от познатите му, за да питам дали знае Явор точно къде учи, той каза: „Знам, чичко - в Корабостроенето”. Запътих се към дирекцията, за да питам коя паралелка е Явор и директорката ми каза – на първия етаж, в еди- си коя си стая. Тръгнах натам. И знаете ли какво стана? Отворих вратата, поздравих и попитах за Явор и в хор ми отвърнаха всички ученици: „Нямаме такъв!”.

Учителят изобщо не мръдна от стола си. А Явор явно беше скрит някъде из стаята. Затръшнах вратата и си казах – няма да се разправям повече. Вторият път беше на едно негово участие. Едни деца ми казаха: „Чичко, на Великден Явор ще бъде в…, айде да отидем, да ни закараш. Ще бъдат заедно с Мишо Шамара, ще раздават тениски…”. Съгласих се. Отидохме. Видях Явор, беше до Шамара и останалите. Попитах го кога можем да се чуем, да поговорим малко, каза: „Да, да, веднага след участието ще ти се обадя. Ще ти дам една тениска с лика на Мишо Шамара, няма да се притесняваш, ще оправим положението”. Но нито тениска, нито телефон ми даде! А във въпросното училище, където бяха, щом разбраха, че съм баща му, ме заобиколиха, поздравиха ме децата.

Но Явор така и не дойде!...

Друг случай – в Канал 8 във Варна Мишо Шамара беше с другите момчета, но без Явор. Казах тогава на Мишо да предаде на Явор да ми се обади. Той отвърна, че няма проблем, ще предаде. Зарадва се момчето. И трябва да ви кажа, че ако не беше Мишо, Явор днес щеше да е едно нищо! Още един случай – получих трудова злополука в работата един юни месец, лежах един месец, и, помня, един ден превъртах каналите. Попаднах на радио „Ринг”, водещата съобщи, че гости ще й бъдат Мишо Шамара, още някои и 100 Кила.

Веднага скочих, облякох се, пощата беше близо до нас. Отидох до пощата, вдигнах телефона и се свързах с радиото. И, не щеш ли, Явор вдигна слушалката. И вика: „Ти ли бе!…” - така ме наруга, така ме обиди, изтървах слушалката, прилоша ми. Служителката се уплашила много, вайкала се, помолила един от другите клиенти, ако е удобно, да ме закара с колата до вкъщи. На другия ден отидох отново, за да си платя сметката, тя ми каза, че нищо не дължа и попита само как съм, добре ли съм...

Да не говорим, докато беше в „Къртицата”, колко съм го търсил, колко съм звънял! Писах дори на Миглена Каканашева - момичето, което тогава му беше приятелка. Писах й да го помоли да ми се обади. Но - нищо… Ами, ако това не стига от моя страна, не знам!… Ако това не е да не съм се обаждал, значи аз съм лошият! Но не съм лош!

- Само това ли ви каза Явор, когато се чухте? Споменахте ми, че ви е наругал?
- И това, да! След нашето интервю, получих покана да участвам в едно тв предаване. Обадих се на Явор, за да го уведомя, да му кажа още и че искам да имаме едно ново ниво на взаимоотношения. Казах му: „Виж, обадиха ми се от една телевизия, искат да дам интервю…”. След малко телефонът ми звъни и той казва: „Кажи ми къде си, ще дойда, ще ти счупя главата, ще ти натроша кокалите…”. Затворих. Но позвъняванията бяха на няколко пъти. Накрая си изключих телефона. Беше просто бесен от това, че аз съм влязъл във връзка с медиите. И ме заплаши в яда си. А от думите, които съм успял да му кажа по телефона, директно го заболя, но това е самата истина.

- Какво му казахте?
- Казах му някои неща за майка му, за които намекнах в първия ни разговор. Но си мисля, че сега съм доста афектиран, не съм сигурен дали искам да ги назовавам…

- Искам да ви кажа, че още от първия ни разговор става ясно с какво се е занимавала по ваши думи майката на Явор…
- Така си е… аз знам, че хората не са никак прости. Но знаете ли, дори сега, когато говоря за него, за тях изобщо, усещам, че ми е много трудно, защото моралът ми стои на високо. Ако кажа всичкото, което правеше,

ще стане страшно!

Защото то не е хубаво…

- Не е било морално според вас, не е било прилично… Можем ли да кажем, че майката на Явор е правила неморални постъпки в ущърб на семейството си?
- Ами… можем, да. И друго ще кажа, просто така ни тече разговорът… - прави го още от самото начало. Не само преди да роди Явор, а още от преди да се оженим!

- Опитахте ли се да промените тази ситуация, да я спрете?
- Ами за какво съм се оженил иначе за нея!… Опитах се! Опитах... А Явор сега, когато се обади, реагира по този начин срещу мен от безсилие. Той просто ме предизвика да му ги кажа тези неща. Сам ме предизвика! Той нямаше една добра дума, за която аз да се хвана. Една! И пак му прощавам, въпреки че си взехме май последно сбогом…

Да не ви говоря за другите работи, просто не успявам…

- След нашето интервю майката на Явор потърси ли ви? Изобщо търсила ли ви е от момента, в който сте се разделили досега?
- О, не, не, не! Не ме е търсила нито веднъж. Аз направих крачката да се оттегля, след като видях, че тя това иска. И след това не ме е търсила, не се е интересувала от мен. Тя е толкова виновна пред мен и го знае, че просто няма очи, няма съвест, няма никакъв вариант да ме потърси, да застане пред мен, да ми каже каквото и да е. Тя се оттегли, отвратена е сигурно от себе си, няма как да поиска да ме търси. Знаете ли, дори моите близки я приеха по някакъв начин, въпреки че разбраха с какво се занимава. Приеха я някак заради мен. Но не искаха да съм с тази жена. Но аз съм един човек, който не слушаше родителите си. Признавам ви го с ръка на сърцето,

досега на никого не съм го признавал

Те ми казваха: „Разбери, тази жена не е за теб…”, а аз на своя глава реших – тя ще бъде, тя ще бъде! Е да, ама сега животът ми се пропиля! Превърна се в живот нахалос!...

- От споделеното от вас в предния ни разговор става ясно, че бившата ви съпруга много се е влияела от своята сестра…
- Сестра й водеше клиентите на жена ми вкъщи в мое отсъствие! Ето, казах го!… Аз съм бил на работа по това време, а те вкъщи са си правили… Самата тя призна за изневерите на сестра си (жена ми) в момент, в който се скарахме. В яда си тя каза: А ти знаеш ли сестра ми какво направи? Какво направи в кухнята, докато аз бях с детето ти в другата стая?!”… Беше страшен диалог! Страшен! Това е истината.

- Получило се е така, че двете сестри се предават една друга?!
- Да, точно така се получи. Скарахме се и тя си ги каза тези неща - как била в другата стая, как чувала разни викове от кухнята и т.н. Грозна история!

Непростима!...

- Добре, но синът ви Явор за цялото това време не е възможно отникъде да не е разбрал каква е истината за семейството му, за майка му, за баща му… Едва ли вие сте единственият, който е пазел тази страшна истина за себе си?!...
- Аз съм единственият, колкото и странно да звучи. Те се прикриваха една друга. Аз бях лошият, който иска да развали ситуацията. А жена ми си трупаше пачките и й беше добре, аз бях лошият. Направи, примерно, за една нощ 2000 лв., замине за някъде да си ги харчи, върне се и пак… А аз все едно живеех с две жени вкъщи…

- И колко години търпяхте това абсурдно положение?
- От самото начало, още от петия ден, в който се събрахме да живеем заедно. До последно… до ’94-та година, в която замина за Гърция, където първо изтегли сестра си, после и племенницата си, после и други от родата й. Така беше.

- Недоумявам защо търпяхте толкова години? Не ми казвайте, че е заради децата, защото това не е и в тяхна полза!
- Ами… заради децата. Наистина само заради това! Бях се вкарал в тази примка и просто нямаше как. Накрая се разведохме, тя поиска, а аз се явих в съда без адвокат. Казах – който иска да се развежда, аз заради децата си няма да се разведа по свое желание. И когато бяхме вече разведени, пак я издържах, плащах издръжка, събирах разписките, всичко. И добре, че ги имах, трябваше да ги имам, защото преди време научих, че тя е искала, опитала се е да ме вкара в затвора заради някои неплащания по издръжките. Но следователят като видя разписките, залепени, подредени в папка, ми се извини. Каза: „Всичко е наред”.

- Мисля, че подобна саможертва – „заради децата”, е безсмислена във вашия случай! И също така си мисля, че съпругата ви едва ли би я направила „заради децата си”… Съгласен ли сте с мен?
- Напълно! Ами това е човек, който не е прочел една книга в живота си! Разбирате ли… А аз имах цяла библиотека. Тя просто няма такова възпитание. Никога не би го направила това. Никога! Тя затова и държеше

аз да си гледам децата, а тя да си хойка в Гърция на воля

И това е най-голямата обида! И затова сега аз съм „Враг № 1”, глупакът, който е правил всичко, пък тя, в тези тежки първи години на демокрацията, е правила „всичко” за семейството си. Тя просто избяга тогава от тези трудности и ме остави да се оправям както мога в България. И искаше да продължа още!

- Сега си мисля, че може би съжалявате за това, че преди години, още в самото начало, не сте послушали майка си и баща си, които са ви съветвали, че тази жена не е за вас…
- Да, сбърках. Не ги послушах и сега казвам на всички, които ще прочетат – слушайте родителите си, те не бъркат за вас, те никога няма да ви подведат! А аз… аз не ги послушах. Казах: „Тя ще бъде” и си провалих живота! Това беше най-голямата грешка в живота ми!

- Спомням си, че в предишното ни интервю в един от отговорите си споменавате и за някакво момче - Мирослав… Кой е този човек?
- Аз съм се грижел за него от самото му раждане. Припознах го, дадох му името си. Официално се води мое дете, въпреки че не е. Не е от мен. Тя сама ми призна това след втората година. Ражда го по време на нашия съвместен живот, аз го изписвам от родилното, аз му давам името си, аз го отглеждам. И в момента, в който се скарахме там за някакви неща, тя взима негова снимка и пише на гърба й:

„Това дете не е от тебе!”

И даже знам кога е заченато това дете. Тя доведе своя клиент вкъщи, изпрати ме да ходя на сцената, защото тогава това работех, занимавах се с музика, и след това уж да го изпрати и него, и са станали нещата… Но този Мирослав аз го възпитах и отгледах, въпреки всичко.

- А защо днес и Мирослав не ви търси, не се обажда?
- Защото нямаме никакви допирни точки помежду си, никакви чувства – нито той към мен, нито аз към него. Аз мога да го приема като дете, но като баща… той просто не е от мен! В момента, доколкото разбрах, той е в Гърция при майка си, отворили си тяхна верига магазини. Не ме интересува. Не съм го търсил така, както съм търсил Явор, защото просто знам истината. И наистина не ме е грижа. В един разговор, който проведох с една моя племенница, тя ми сподели как го е срещнала в един магазин, попитала го за мен, а той отвърнал: „А мен какво ме интересува баща ми?!”. Какво повече да говоря!…

- Казвате, взех си „официално сбогом с Явор”… Какво означава това?
- Ами оставям го завинаги вече! Няма да го търся повече, няма да го закачам! Нищо, че имам някакви чувства; нищо, че съм му баща… Щом така се държи, няма причина да го търся. Това бяха моите опити, той не се обади.

Ще ви споделя и още нещо – след нашето интервю се случи така, че някой ми звънна в полунощ. Телефонът ми обаче беше на вибрация, погледнах, но си казах: утре ще видя какво е, що е. На другия ден се обаждам в 12:00 на обяд, вдига една дама, казвам й:

„Дайте ми Явор, да ми се обади!”. Тя казва: „Сега го няма, но ще му предам”. До 15:30 ч. никой не ми се обади! Аз пак звъня, тя пак вдига телефона и този път казва: „Извинявайте, но това не е този Явор, който търсите”. Казах: „Добре тогава, дайте ми титулярят на този номер, защото, за да ми се звъни в полунощ, значи има какво да ми каже”. И от този момент нататък започна тази голяма одисея със звъненето, със sms-ите, с всичко. Бил съм го притеснявал!… Отвръщам – аз не звъня, ти звъниш! Докато не чух: „Ще ти счупя главата, ще ти строша кокалите…”. –

аз бях дотук!

- Нали знаете приказката за непоисканото добро… Във вашия случай то не е било оценено! Но вие изпълнихте целта си – Явор да научи вашата истина за семейството си…
- (въздъхва) Получих знаете ли какво – хронична мозъчна тревожност. Това означава, че ако получа рецидив, мога да получа и инсулт. Много е опасно. Това произтече от цялата ситуация.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

 
Прибави коментар
   
Име * :
Град :
Коментар * :
 
Прибави
 
 

WebDesignBG