Крася Титянова е поетеса, журналистка и кинопродуцент. Завършила журналистика в Софийския университет, 15 г. работила в Националната телевизия. Автор и редактор на 200 телевизионни филми. Създател на детския вестник “Вяра за нашите деца”, има издателска и продуцентска къща.
Между издадените й книги с поезия са: ”С чуждо слънце в очите”, “Душата ми е храм”, “Приказка за патилата” - преведени на няколко езика. Има наши и международни награди, между тях са “Златното перо” на СБЖ, “Народен будител”, Център за европейска култура “Aldo Moro” –Италия, Асоциация “Европейски срещи и Европоезия” в Париж, където е и делегиран представител за България, “Voci Nostri” – Анкона-Италия. Титянова е между основателките на литературен салон “Евгения Марс”, член е на Международния съвет на детската книга IBBY.
- Как се почувствахте, когато получихте първата си от 16-те международни награди за поезия?
- Получих я в Центъра за европейска култура "Алдо Моро" - град Лече, Италия. Представляваше една огромна купа. Оттогава събирам купите и дипломите си и имам вече цяла колекция. Това са 10 купи и шестнайсет дипломи от различни страни, основно Италия и Франция. Многократно съм награждавана и в България за поезия и журналистика. Имам 12 участия в български поетични антологии.
Спомням си един случай, когато бях наградена от френския посланик с лична покана за обмяна на опит в централната френска телевизия в Париж. Главният ми редактор Шейтанов не ме пусна под предлог, че нямало кой да ми върши работата. А после си
разделиха моята покана на трима ръководни другари, които отидоха в Париж на мое място
Поезията ми присъства в десет международни антологии. И винаги под името ми пише България. С което най-много се гордея. Когато в Националната телевизия направих филма “Огън трябва, без огън не може” – филм за големия публицист Димитър Найденов, първия главен редактор на най-стария “Поглед”, бях наградена от Комитета за телевизия и радио и ме приеха веднага в Съюза на журналистите.
Аз направих последния филм за Бригита Чолакова във вилата й. На тръгване тя ми набра цветя, които сложих във ваза вкъщи. Два дни по-късно съобщиха, че е починала. Не можех да повярвам. Гледах цветята й, ето ги, а как е възможно нея да я няма.
- Може ли да се каже, че сте единствената българка с толкова международни поетични награди?
- Изпитвам удовлетворение, че поезията ми се харесва не само у нас.
Но най-голямото признание за мен е любовта на читателите, защото ми изпращат писма с поздравления, идват на премиерите ми.
- Какъв е случаят, когато сте изпуснали да станете кинозвезда?
- Вървя си по “Граф Игнатиев” и ме спира мъж, представя ми се, че е режисьорът Шарланджиев и ме кани на снимки за главната роля във филма “Прокурорът” от Джагаров. Много се въодушевих, защото и преди това ме канеха в по-малки роли, но ми предстоеше сватбеното тържество и се наложи да откажа. За което много съжалявах. Животът ми щеше да тръгне по друг път.
Всички знаем каква ужасна рана носите в сърцето си заради неразкритото убийство на дъщеря ви Татяна Титянова, водеща телевизионна говорителка, журналистка и много добра художничка.
- Всички мои книги са илюстрирани с нейни картини на кориците. Тя беше направила диапозитиви, защото готвеше първата си самостоятелна изложба. Тя бе студентка в класа на големия Светлин Русев.
- Днес има много почернени майки като вас, но за осемдесетте години на миналия век това беше първото потрисащо убийство.
- Тя беше тогава с тримесечно бебенце. Завършила бе и семестриално журналистика, след висшето си образование в Художествената академия. Едновременно подготвяше изложбата си и дисертация "Живописта на телевизионния екран". Обичаше много децата си, имаше големи амбиции за творческото си развитие. И всичко това беше прекършено само на 28 г.! Десет дни след рождения й ден! Много години се борих със следствие и прокуратура, убедена в жестокото й убийство. Затова делото й набъбна над 17 тома.
Следствие и прокуратура работеха по една-единствена версия - самоубийство
Затова бях наела от Русия като адвокат по най-тежки престъпления Владимир Кочуров и екип от най-добрите български адвокати: проф. Петър Корнажев, Иван Китанов. Кочуров пристигна в България, запозна се с делото и излезе с предложение до Главния прокурор да се работи по няколко важни версии - изхвърлянето на Татяна от няколко души, автомобилна катастрофа... Защото е невъзможно да се самоубие при заковани прозорци на стълбищните площадки!
А третото следствие излезе с парадоксалното заключение, че тя се е хвърлила от 16-ия, последния етаж, за да се озове на седем метра от сградата, което е невъзможно по законите на физиката! Следствието не успя да обясни и досега къде е липсващото парче от колана на халата й, както и многото травми по тялото й. Ако тя беше паднала от 16-ия етаж, а това са 43 метра, тя щеше да бъде мъртва веднага, натрошена неузнаваемо, което не отговаря на първата съдебномедицинска експертиза. А тя е била жива повече от половин час, доказано по количеството кръв в белия дроб и стомаха. Това доказваше, че
тя е убита на друго място и е положена там зад блока, за да се инсценира самоубийство
До такава степен бях отчаяна и възмутена, че започнах да воювам за истината по убийството на Татяна и с моето литературно творчество. Във всяка една от книгите ми има стихотворение, посветено на скъпата ми дъщеря. Това не значи, че не обичам толкова и другата си дъщеря - известната журналистка Антоанета Титянова, напротив, много съм й благодарна и съм много привързана към нея, защото чрез нея аз оживях след тази нечовешка трагедия.
- Какво ще препоръчате на днешните майки, които като вас също не могат да открият убийците на децата си?
- Аз ще си послужа с изказването на един велик мислител, че пътят към истината е най-труден. Но той трябва да се отстоява. Никога да не се отказват да се борят за истината като мен. Аз докато съм жива, ще продължа тази борба.
- Днес какво ви радва в живота?
- Много съм щастлива с четирите ми внучета – Краси, Виктория, Глория и Силвестър. Влюбена съм в моя правнук Антон, син на Виктория, който е невероятно интелигентно и умно дете. От двегодишен влиза в компютъра, а сега на три и половина играе на таблета, който му подарихме.
- Кои места по света най-много са ви харесали, вие сте пътували много?
- За мен най-красивите места са във Франция и Италия, с историческите ценности. Но институциите там умеят да ценят своята история, личности и своята култура. Пътувала съм и заради професията ми, но винаги с много любов съм се връщала в България. Няма по-прекрасна страна от нашата родина. И жалко е, че младите хора напускат родината. Държавата не им предоставя условия, за да се реализират. Но съм забелязала, че българите в странство не учат децата си на български. Което е много тъжно. Нашият език е толкова богат с метафори, сравнения...
Савка ЧОЛАКОВА
