На страниците на в. “Доктор” много често публикуваме материали за лекарски грешки, някои от които за съжаление са довели до фатален край. В днешния брой ще се концентрираме върху някои съдебни казуси за осъдени лекари, допуснали грешки в лечебната си практика. Ще се опитаме да покажем другата гледна точка, за да потърсим отговор на въпроса: с еднакъв аршин ли съди Темида провинилите се медицински специалисти. Преди няколко дни д-р Кольо Колев от Свиленград получи 6-месечна присъда условно с 3 години изпитателен срок, както и да изплати граждански иск в размер на 3000 лв. на майката на починалия пациент Милен Пелев.
Интересното в случая е, че д-р Колев се е признал за виновен, въпреки начина, по който реагира на нашето запитване. На въпрос на репортера ни дали се чувства виновен, той отговори... “дочуване”. Че той се е признал за “виновен” потвърди и хасковският съдебен лекар д-р Христо Еленски - участвал в изготвянето на медицинската експертиза по случая. Предлагаме ви кратко интервю с д-р Христо Еленски по темата “Лекарска грешка-произнесена присъда”.
- Д-р Еленски, оставяме конкретния казус настрана и ви питаме директно: смятате ли, че българската правораздавателна система издава справедливи присъди на лекарите, обвинени в допускане на лекарски грешки?
- Не съм в позицията да давам оценка на правосъдието. Много претенциозно ми звучи такъв въпрос.
- Питам ви в качеството ви на експерт, вие често изготвяте експертизи като специалист.
- Аз смятам, че правосъдните органи съдят дотолкова, доколкото им се предоставят валидни доказателства за вина и невинност. Друг е въпросът колко голям е маржът между лекарската грешка реално и отделните по-дребни неудобства, които понякога пациентите приемат като лекарска немарливост. Например, ако му наранят и инфектират кожата при бръснене преди операция; или му поставят непрофесионално инжекция, която впоследствие засяга нерва му. Такива деяния не са наказуеми по НК, по тях се носи административна и гражданска отговорност.
- Аз искам вашето мнение по отношение правата на обвинените лекари, за пациентите сме говорили много.
- За обвинените лекари на Запад например се прави застраховка професионална отговорност, за да не се налага сами да изплащат обезщетение, в случай че бъдат обвинени в лекарска грешка, немарливост и прочее. Между другото и в България на някои места се прилага тази практика, но не получи популярност.
- А когато става въпрос за смъртен случай?
- Това вече е друго. В такива случаи става дума за накърнен обществен интерес и прокуратурата разследва. Това вече е друга хипотеза. Искам да изтъкна, че няма нищо скрито-покрито при разглеждане на подобни дела в съда. Никой нищо не се опитва да скрие - осигуряват се експертизи - тройни, петорни и т.н., процесът е публичен, всеки може да влезе в залата и да слуша.
- Не можете да отречете обаче, че има случаи, макар и редки, но с доста тежки, да не кажа драстични присъди.
- Не може да се прави извод за цялата система. Всяко дело е индивидуално. Аз искам нещо друго да изтъкна пак в тази връзка. В България се появиха група адвокати, които се стремят да запълнят нова пазарна ниша. Това е адвокатска мафия, срещу която скочиха останалите адвокати и дори ги дадоха на прокурор. Защото те действително се превърнаха в мафия, която източва парите и на хората, и на застрахователите... Те искат да влязат в нова схема, стремят се да криминализират понятието “Лекарска грешка”, за да могат да съдят лекари и болници за обезщетения. И знаете ли, тези хора не се борят за някаква правда, а защото видяха, че се отваря ниша, една голяма яма с пари. А що се касае за защита правата на гражданите, свързани с тяхното лечение, аз твърдя, че нашият Наказателен кодекс е много коректен.
Яна БОЯДЖИЕВА
