Името Благоевград да остане в историята. И областният център на Пиринския край да бъде кръстен или Самуиловград, или Цар Самуил. Да бъде или да не бъде? Това предложение засега броди само из Фейсбук, където 7200 души го подкрепят. Идеята е на писателя от Карлово Кирил Милчев. Инициативен комитет дори е изпратил петиция до президента Росен Плевнелиев с въпросното предложение.Опитите за налагане на ново име на града в полите на Рила не са нови. През годините на няколко пъти общественици и политици пробват да прекръстят областния център, но така и не срещат подкрепа от населението. През 1991 г. местният парламент изпраща предложение до президента Желю Желев да насрочи референдум. Но всичко спира дотам. Карл Маркс твърди, че историята се повтаря - първо като трагедия, после като фарс. Какво ще стане с поредния напън за прекръстване на Благоевград, ще покаже времето. Но е факт, че към момента почти никой в града не подкрепя открито тази идея и въпросът не е на дневен ред. Кирил Милчев твърди, че не иска да става кръстник на града, а само да се уважи един велик български владетел. На 6 октомври 2014 г. България ще отбележи 1000-годишнината от трагичната гибел на цар Самуил.
"Помня много добре онзи майски ден през 1950 г., когато тържествено смениха името на града ни от Горна Джумая /б.а.-джумая в превод от турски е петък/ на Благоевград. По този начин трябваше да се почете основателя на организираното социалистическо движение Димитър Благоев. На трибуната на площада бе министър-председателят Вълко Червенков", спомня си 77-годишният бивш фелдшер и санитарен инспектор Славчо Солачки. По онова време той е на 13 г. и живее в кв. "Вароша". Заедно с приятелите си, пресичат дървеното мостче над река Благоевградска Бистрица, за да стъпят на мегдана, който бил покрит с чакъл.
На трибуните е пълно с партийни функционери на БКП. Над главите им е поставен портрет на Димитър Благоев-Дядото. След словото си Вълко Червенков дръпва надписа "Горна Джумая", който е над лика на Дядото. Под него се показва новото име - "Благоевград". "Тогава никой не пита народа какво да е името. Беше си решение на партията и на Народното събрание, излязоха с указ и - готово! Никой обаче не се възпротиви. Всички празнуваха. Извиха се дълги народни хора, всеки гледаше да се хване до Вълко Червенков", твърди дядо Славчо. Според него има много по-важни неща за решаване в обществото ни от това да се сменят имена на населени места. Най-страшни са батакът в здравеопазването, липсата на работни места и бягството на младите хора в чужбина. Както е тръгнало, скоро и градовете може да останат пусти заради родните емигранти. "Ако зависи от мен, не трябва да се променя името. Свикнали сме. Вече 64 г. сме благоевградчани. При цялото ми уважение към делото на цар Самуил. Но и Аврамовград да ни кръстят, нищо не мога да направя. Дано поне се допитат до жителите на града, все пак сме демократична държава", казва пенсионерът.
В края на миналата година общинският лидер на Демократи за силна България Калоян Ханджийски изрази становище, че Димитър Благоев не заслужава градът да носи неговото име и трябва да се преименува на древното си име - Скаптопара /б.а.-Горно пазарище/. Той е готов да организира дискусия с историци и общественици, на която да бъде обсъдена идеята му. Той е категоричен, че личността на Благоев има спорна историческа значимост, а и няма никакъв принос за развитието на града. "Дошъл е моментът, когато трябва да отсеем фалшивите герои и да преосмислим историята си. Виждаме, че през ден се боядисват паметници, което доказва, че имаме нужда от нов прочит на някои исторически факти", коментира лидерът на ДСБ. Той вече е разговарял с историци по темата. "Най-много ми допада да възстановим древното име на областния център, което е Скаптопара. Но има предложения градът да се казва Самуиловград или просто Самуил", сподели Ханджийски. Собственото му проучване показало, че най-малко поддръжници има идеята Благоевград да върне турското си име Горна Джумая. 1/3 от жителите на Благоевград пък не знаели кой е Димитър Благоев.
През декември миналата година лидерът на ДСБ бе изправен на подсъдимата скамейка и отнесе глоба от 100 лева за боядисването на паметника на Димитър Благоев, който бе преобразен като Дядо Коледа. Той не участвал в изрисуването на монумента, но поставил върху фигурата на Дядото коледна шапка, а до нея и чувал с надпис "Оставка".
Повечето благоевградчани не са съгласни да станат нито "скаптопарчани" нито "самуиловградчани". Сред мотивите им и наложителната смяна на актове за собственост, на лични карти, на паспорти и на други документи. "Почитането на една личност от българската история не е в това да кръстиш град на нея", смятат хората. Подобна промяна въобще не стои на дневен ред и пред местната власт. Против инициативата е и общественикът и архитект Коста Сандев. Той е убеден, че аргументите за ново име са слаби и нищожни. Признава, че сегашното наименование е свързано с времето в средата на миналия век. "През римско време името е било едно, през турско - друго, по времето на социализма - трето. Доста населени места и улици носят името на цар Самуил. Прави ми впечатление, че много млади хора са за запазването на името на града ни. Приемат го като част от битието си", казва Сандев. Той не е категорично против подобен дебат, но приема смяната на името на града като промяна на собственото си име. "У повечето ми съграждани я има тази емоция. Тук не говорим за личността на Димитър Благоев, която за доста хора е спорна, но никой не е безгрешен. Но много чужденци, които идват тук, въобще не са наясно на кого е кръстен градът. За мен има нещо много хубаво в сегашното име - прилагателното "благ", което означава сладък добър. Затова харесвам това име", допълва архитектът. Времето на възродителните процеси мина, казват негови съграждани. Те не искат нещо подобно да се случи днес с името на родния им град. Ако се стигне до ново, то трябва да е следствие от волята на жителите на Благоевград. И на никой друг.
Владимир Симеонов, в.
"Стандарт"
