Влади Въргала: За да участваш в „Биг брадър”, трябва да си доста финансово отчаян!

Влади Въргала говори само тогава, когато има какво да каже, а когато го изрече, реакциите след това са мигновени! На 15 и 16 септември прага на Къщата на „ВИП брадър” ще преминат първите 10 участници. Упорито се говори, че един от тях е именно Въргала. Според тиражираните информации освен, Влади, прага на Къщата на „ВИП брадър” ще прекрачат още Йорданка Христова, Ели Гигова, Евгени Минчев, Иво Аръков, Ива Екимова, Камелия Тодорова, Кали и Елена Кучкова... Нашият разговор с Въргала обаче се случва една идея по-рано, изпреварил хода на събитията. Интересното е, че в интервю преди година той сподели крайно негативно мнение за риалити форматите в България, по-специално за „Брадъра”, така че е прелюбопитно становището му към този момент, предвид наближаващия старт на новото издание на шоуто.
- Влади, не беше много отдавна, когато ми сподели изцяло негативно мнение за родните риалити формати, в частност за „Биг брадър”, който отново предстои. Думите ти бяха, че в Къщата всичко е нагласено!...
- Ами нагласено е! Даже по-точно е да се каже, че всичко е манипулативно, защото всяко нещо, извадено от контекста на целостта му, е манипулативно. Нагласено значи да стане победител този, който те интересува теб, и съответно - да орезилиш някой друг. Но, знаеш ли, имам известни съмнения доколко победителят е нагласен, защото „Биг брадър” преди всичко е шоу. А едно шоу трябва да има драматургия, а тя винаги произтича от конфликтите. Затова „Биг брадър” винаги цели да се създаде конфликт. Когато хората са затворени дълго време заедно, его-тата започват да се блъскат и рано или късно конфликтите се появяват. Но за да могат конфликтите да изглеждат реални, истински пред зрителите, се явява на помощ Негово Величество Монтажа! Оттук-нататък какво е точно, не мога да ти кажа… знам само, че ако искам да направя някого на саздърма, имам всичко на разположение, мога да изкарам всичко. То е като телефонен разговор, от който можеш да вземеш отделни изречения, да ги извадиш от контекста, да ги сложиш и да излезе, че е еди - си какво си… Както беше с Путин и Барозу.

- Е да, но в „Брадъра” май зрителският вот много-много не играе роля в определяне на победителя… Греша ли?
- Ами не, но… има един виц за Бай Ганьо, който се върнал с 1 милион долара на аерогарата. Митничарите го попитали откъде са тези пари, а той отвърнал: „Ами, в Лондон играх покер и като седнахме на масата единият вика: „Имам Кент флош роял”, и аз викам: „Дай да си видим картите!”. А той: „Ама, моля ви - ние сме джентълмени, имаме си доверие!...”. И като ми тръгна една карта…”, казал Бай Ганьо и така си направил милиона. Имаме ли си доверие… (смее се). Дори компаниите, които измерват рейтингите на телевизиите, излизат с едни много спорни резултати. С други думи, когато едно нещо е част от бизнес и няма квестор, много трудно можеш да ме убедиш, че това е истината, която научавам!

- В миналогодишното издание участваха лица, свързани по един или друг начин с Нова телевизия – Никол Станкулова, Юлиан Константинов, Орлин Павлов… Те не се ли явяват един вид като подставени лица?!
- Имаше един закон, който гласеше, че ако ти си директор на театър, жена ти не може да е драматург и дъщеря ти не може да играе в трупата на театъра. Аз даже си спомням, че навремето един човек спечели голямата награда на „Стани богат”, един-единствен българин досега го е печелил. Аз дори си го записах това издание, защото ми беше безкрайно интересно как изглежда един човек, който печели нещо, което могат да спечелят 5 % от българите. След това не му дадоха парите, защото се оказа, че е баща на Искра Ангелова и… имали семейна обвързаност с Нова телевизия. Ако нещата са принципно поставени, имената, които изреди, 

не би трябвало да са вътре!

- Причината който и да е било човек да влезе във формат като „Биг брадър” едва ли може да бъде друга освен финансова! Този доброволен акт на сриване на имиджа не би могъл да се обясни по друг начин…
- Причините са много… има хора, които може би ги интересуват други неща, но има и хора, които участват, само защото са ги поканили… Основно не виждам друга причина освен финансова (усмихва се) и според мен, за да участваш в такъв формат, трябва да си доста финансово отчаян! Аз съм на мнение, че целта в тази игра е да се извадят, че всички са маскари. Е да, но това не е тайна, защото… всички са маскари! В момента, в който ти влезеш, един вид се приема, че ти си се съгласил да се прави с теб всичкото това. Но, за съжаление, нашата гнусна действителност стига дотам, че просто те принуждава да влезеш в нещо подобно… Има много хора, които нямат абсолютна никаква друга алтернатива, независимо дали са работили като волове години наред… в един момент се оказва, че 

за да може да изхрани семейството си през зимата, той трябва да влезе в този формат

От друга страна, да не забравяме, че това е трибуна. И ако човек има какво да каже и има какво да занесе на тази трибуна, той също трябва да влезе вътре. Но не бива единственото ти основание да бъде само това, че тук ще вляза, ще взема пари, за да нахраня семейството си. Ти вътре носиш отговорността, че си пред цяла България… Останалото е въпрос на шоу!

- Ти беше доста възмутен от начина, по който се държаха и подиграваха постоянно с Къци Вапцаров в миналогодишното издание на риалитито. Ето ти един такъв пример за явен опит за омаскаряване!
- Да… така е, но, знаеш ли, има хора, които са харизматични, и такива, които се приемат, независимо от техните способности, с подигравка, с едно такова снизхождение на аудиторията. Къци си е Къци! Просто той има уникалната способност, правейки най-добрите, най-важните неща, самите те да изглеждат отстрани някак много стегнати… Той сякаш не успя да се отпусне заради прекаленото си подлагане на самоконтрол. И всъщност точно това дразни хората, които не полагат старание да се контролират! Къци винаги се стреми да има някакъв баланс на справедливост, но винаги него го е интересувало това той да е факторът… ето това дразни. Но оттук-нататък какъв е неговият грях? Ами няма такъв!

- Ако правилно те разбирам, някои от миналогодишните съквартиранти са си гледали отрицателните черти в лицето на Къци Вапцаров като в огледало! Но и това е достатъчен атестат за ниво, нали така?!
- Абсолютно! Но аз мисля, че Къци спечели, въпреки всичко, защото той не спечели султанския ятаган, но така да се каже, хората видяха в него доброто и излязоха в негова подкрепа. Но това ти да станеш победител на гърба на личността на другите, е плашещо и… всъщност това е животът. Така се случва и в живота – реализацията на един е за сметка на другите! Това е грубата истина.

- По-плашещо е, когато рейтингът е над всичко! Най-вече над всичко човешко! Пресен пример – ситуацията със счупения крак на Ивайла Бакалова в „Къртицата”…
- Че ние не се интересуваме от нормалните, битовите неща, а от нещастията! Интересуваме се от слабостите; от това какво има под полата; колко гадни са другите. За да можем да спим спокойно и да продължим да живеем със своите мизерни заплати, които не ни плащат… за целта е необходимо да видим, че има много по-лоши примери от нас. Защото това е единственото ни спокойствие. Неслучайно всеки един човек в България, когато постигне някаква реализация и има някаква степен на популярност, той е приет толкова спонтанно… ама точно като на 9 септември руската армия! И съвсем кратко време 

след това той е направен на саздърма… 

под аплодисментите на всенародното ликуване! Такива са примерите, ако щеш, дори и за изключително дълбоки човешки истории, какъвто беше случаят с медиците ни в Либия. Значи ние плакахме, палихме свещи, молихме се, носихме лентички „Не сте сами” до момента, в който не ги освободиха и върнаха в България. И когато се чу, че им дали по един апартамент… абе, защо всички ги намразиха тия хора, бе!? Защо така изведнъж започнаха с такова чувство на безразличие?! Случаят с Мануела Горсова… всички плакаха за трагедията на момичето, но не изпитваха три пъти по-голяма ненавист към Стависки, защото и той беше такъв… и той беше постигнал мечтите си, което най-накрая пак ще се окаже, че няма никакво значение, тъй като нито сълзите са били такива, че да помогнат на Мануела, нито това, че мразеха Стависки, доведоха до някаква справедливост. 

- Доста неща си осъзнал във времето и за родния шоубизнес, и за родния манталитет, но кое ти помогна, както се казва, да дръпнеш напред в това осъзнаване?
- Всеки един момент… То остава в теб като натрупване. 

- Понякога обаче, стават и грешки, знаеш… ти си имал период в живота си, в който си вярвал, че си тежко болен, след време разбираш, че това не е било вярно, само че… вярата ти в подобна реалност е променила всичко около себе си!
- Да… много точно го каза. Но, знаеш ли, това пък е една подготовка за момента, в който един ден ще бъдеш болен… то е неизбежно. Един ден ти ще бъдеш болен по онзи начин, че лицето на твоята болест ще е с качулка и с коса в ръката. Това е една подготовка за тези моменти… Достатъчно е да знаеш, че това нещо рано или късно ще дойде, за да ти помогне да се осъзнаеш, че другите неща са много, много елементарни. Няма по-страшно нещо на земята от болестта, единственото окончателно нещо е смъртта – това са най-простичките неща. И в този момент, докато дойде, най-важното е да се подготвиш така, че когато дойде, да си тръгнеш с гордо вдигната глава, както го направи Пеци Гюзелев.

- Точно в този момент, когато вярата в теб и била на подобен изпит, съпругата ти Силвия е била бременна в 6-ия месец…
- Да, така беше. В онзи момент просто разбираш кое е важно за теб, кое е достижимо, кое е в твоята човешка юрисдикция. И това, което трябва да направиш, е наистина да си осигурил близките си, да можеш да си обезпечил по някакъв начин техните земни дни. Разбираш, че има неща, за които си готов, едва ли не, да убиеш някого… а това няма никакво значение, всичко изглежда невзрачно… Особено суетата! Кой каква кола кара, в каква къща живее, колко пари има, къде ходи… всичко това е някакво абсолютно безсмислие! Норбеков има хубав пример – ако отидеш в 7-звездния хотел в Дубай и влезеш в апартамента, в който има 25 килограма злато, сложени в едни като орнаменти, и ти донесат вечерята на поднос от платина със сребърни прибори, със златни нашивки, и ядеш най-вълшебните ястия, приготвени от най-скъпия готвач на земята, 

на сутринта погледни в кенефа… ще е абсолютно същото! 

Много е важно кой какво го интересува!

- Влади, ти спомена преди малко за Мануела Горсова, а нейният 26-ти рожден ден мина съвсем наскоро. Какво се случва с нея, има ли някаква крачка развитие от последната една година, в която не сме се чували с баща й Красимир Горсов?
- Ами (въздъхва), да, Мануела стана скоро на 26 години. Но какво е всичкото това и за нея, и за родители й… на най-големия си враг не го пожелавам! Ей това е страшно, другото няма никакво значение! Но това си остава едно скрито страдание, остава си за самите хора, в апартаментите им, в които те гаснат в тишина и в немощ, и обществото просто няма как да види за какъв ужас става дума. Но в това време, в което един такъв проблем си остава проблем на обществото, поне това общество да не гледа да направи борбата им за оцеляване невъзможна. А то се случва обратното. Неадекватно зли сме хората!...

Какво се случва с Мануела ли? Махнаха й канюлата, която й беше в гърлото. Тя досега дишаше през гърлото, което само по себе си пречи и на говор, и на прегръщане, на всичко… Седем години Мануела беше с тази тръба в гърлото си. Но тя се бори много геройски! Имаше един проблем със зъбите, заведохме я на зъболекар. Когато гледах Мануела на стола на зъболекаря, аз ти казвам, че за пореден път се убеждавам, че ние нямаме проблеми… Ние проблеми нямаме! То е едно дете, което не може да ти каже дали го боли, или не го боли… И тази отговорност, която пое д-р Кирякова и анестезиологът, който тя извика, след това, когато тръгнах, се разплаках… То не можеш да не се разплачеш… Като си помисля какво й е било на Мануела в момента... гледаш я на стола, има моменти на конвулсии, но ти не можеш да разбереш до каква степен и какво е, а тя не може да ти го каже. И най-много се трогнах от това, че д-р Кирякова не взе една стотинка за това нещо! Но сигурно от 1000 човека 1-2 най-много биха се съгласили да поемат отговорността! И тази докторка го направи! Страшно е дете в това състояние да е в твоя кабинет, на твоя стол… ами ако нещо в това време стане, защото му е дошло време да става??! Тази отговорност, която я пое тази докторка, ми вдъхна още по-голям кураж за българина и за България! Значи има хора, които не ги е страх да бъдат герои, защото това е героизъм! Това беше една изключително зловеща картина… 

Изпитанията за всички ни са много, много тежки, но аз няма да забравяна погребението на Владо Икономов, например, единственият човек, който беше усмихнат през цялото време, това беше Китодар Тодоров. Смъртта не е онова, което те плаши, по-скоро животът е страшен! Така че яж, пий и си носи новите дрехи, бъди щастлив в душата си… но не когато виждаш, че някой друг е нещастник, и лайно, и сега ще му е...а мамата, а в момента заради това, че си жив, че си на земята.


Едно интервю на Анелия ПОПОВА