Надзирателят Николай Янев – усмихнат и фриволен се радва на живота, без да подозира, че след няколко месеца ще се окаже от другата страна на решетките.
Историята с надзирателя Николай Янев от варненския затвор, за когото преди време „ШОУ” писа, че бе закопчан, след като се цани за „муле” и се нави да прекара пратка с дрога за бившия бръснар на тюрмата, става все по-завързана и шокираща, установи наше разследване.
Старшината, който лековерно захвърли 12 години служба заради някоя и друга стотачка повече, се оказа с белезници около китките в края на юни. Операцията по следенето на Янев започнала след оперативна информация от „услужливи” пандизчии, които подшушнали, че той зарежда наркобосовете зад решетките и е част от веригата за вътрешния трафик на дрога. Изненадващо спецченгета закопчаха надзирателя на паркинга на един от супермаркетите в близост до затвора секунди, след като той приел наркопратка от авер на един от пандизчиите. 5-те грама хероин бяха открити в колата на Янев, замаскирани в зарядното устройство на джиесем. Армаганът бил предназначен за осъдения за убийство затворник Сава Христов. Ромът лежи в затвора, откак се помни, тъй като има 32-годишна присъда. „Дали са му 25 години за убийство, а после има и една „вътрешна”, разкриват пред „ШОУ” източници от затвора, на които самият той разказвал, че се озовал зад решетките, след като
отсякъл главата на изнасилвач на майка си
Веднага след ареста на надзирателя се оформиха два лагера, като от единия нападнаха Янев и довериха, че е било въпрос на време да лъснат схемите му, а от другия – че е жертва на заговор. Според някои от затворниците, приближени на Янев, той бил „нареден” от Сава и изобщо не знаел, че в зарядното има дрога. За ангажимента да внесе телефона обаче никой не спори, тъй като това е повече от очевидно. Според хора от двете страни на решетките във варненския затвор, твърде е възможно Янев да се е хванал на хорото, защото бил затънал в дългове. Една от причините от години да е в борчове и кредити била, че големият му син от първия брак бил онкоболен и преди няколко години трябвали пари за лечението му, довериха източници на „ШОУ” още след задържането на старшината. Колеги на сгащения надзирател потвърдиха пред наш репортер, че действително момчето е страдало от тежко заболяване и дори всички в системата събирали пари, за да бъде изпратено на лечение. Потърсен за коментар, тъстът на Янев – Демир Георгиев, който е бивш кадровик във варненския затвор и настоящ кмет на Тополи, потвърди, че зет му и дъщеря му са в тежко финансово състояние и са теглили кредити. „Живеят със заплатата на дъщеря ми. Той имаше доста грижи и разходи по лечението на големия си син, който е от първата му жена. Детето се разболя от тежко заболяване и ходиха даже във Франция да го лекуват”, разкри след задържането на Янев екснадзирателят и гневно заяви, че след 20 години служба не е очаквал системата така да му се отблагодари – с ареста на зет му.
Оказва се обаче, че забъркалият се в нелепата наркоафера 47-годишен старшина, който от години е зарязал първото си семейство,
не е дал една стотинка за лечението на онкоболния си син!
„Баща ми не е дал една стотинка за моето лечение! Не приляга на новия му тъст да създава впечатление, че едва ли не тежкото финансово състояние на баща ми и неговото семейство има нещо общо с моето здравословно състояние и операциите, които претърпях!”, изригва пред наш репортер Ненчо Янев, който сам потърси „ШОУ” да разкаже потресващата си семейна история.
Той и майка му разбрали случайно, че Николай е задържан. Казала им адвокатката на майка му от бракоразводното дело. „Всъщност в медиите има само инициали и това, че имал малко бебе. А не са много надзирателите, които са с неговите инициали, и освен това имат новородени”, казва Ненчо, който останал шокиран, след като разбрал за задържането на баща си. „Не ми стана добре. Аз още не мога даже да го повярвам, но щом са го хванали на място… Защо не са хванали друг негов колега, примерно? Всеки да си отговаря за постъпките...”, размишлява младият мъж, който останал втрещен, че се носи мълва, че надзирателят едва ли не „се прежалил” заради натрупаните борчове покрай неговото лечение. „Не отричам, че баща ми е бил с мен по време на ходенето по болници в чужбина. Но парите не ги е дал той”, обяснява Ненчо и добавя, че финансирането на лечението, пътните разноски и престоят са дело на неговия дядо по бащина линия, на когото е кръстен. Старият Ненчо и синът му Николай са в смразени отношения от момента, в който надзирателят зарязал жена си и я оставил с двамата им синове. Бившите съпрузи не поддържат никакви отношения след развода, доверява техният препатил син. „Единственият им контакт е само в първата и третата събота, когато той взема 11-годишния ми брат да го види. С мен не поддържа отношения от повече от година, а и преди това се виждахме един-два пъти годишно. Доколкото знам, ми е сърдит, че съм взел страната на майка си”, доверява Ненчо. И разкрива, че родителите му се разделили след драматични дела в съда, на които мъжът твърдял, че разноските по цялото лечение на сина му били поети от него. И не само това: „След като през 2000 година бях съкратен като полицай от ведомствената полиция на „Слънчев ден” и останах без работа, ищцата започна да упражнява над мен психически тормоз, защото бях без доходи… Липсата на доходи и непрекъснатите скандали на съпругата ми доведоха до това да се разделим с нея и бяхме разделени през 2001 и 2002 година…”, пише в молба до съда Николай Янев по повод изразено от бившата му вече жена становище по бракоразводното дело. И добавя, че късно през 2002 година двамата се събрали отново, тя забременяла с малкия син, когото родила през следващата година. Нещата обаче очевидно не потръгнали, защото проблемите в семейството продължили и караниците не спрели.
„Случваше се да има шамари вкъщи
като не тя, а той я биеше. Тя ужасно се изтормози заради това, че го е хващала да излиза с други жени”, разказва Ненчо, който тогава е бил тийнейджър.
По едно време баща му често започнал да ходи при бившия кадровик на затвора Демир Георгиев, който се пенсионирал и се готвел за борбата за кметския стол на Тополи. В този период отсъствал от къщи по цели нощи, като постоянно си намирал някакво извинение. „Казал на майка ми, че нещо трябвало да му помага в предизборната кампания… А то впоследствие какво се оказа”, спомня си Ненчо. И добавя, че не оправдава по никакъв начин настоящия тъст на баща си, защото при всички положения той е бил наясно, че Николай е семеен и има две деца.
Докато надзирателят се отърквал около бъдещата си рода и се наслаждавал на щерката на екскадровика Ивелина Бончева, която днес е негова законна съпруга, конфликтите в дома на вече зачеркнатото от него първо семейство продължавали. Страшната диагноза на Ненчо станала ясна в началото на 2006 година, когато се разбрало, че той има остеосарком на едната колянна става. За да събере парите за цялото лечение на внука си, дядото се разделил с двете си вили в едни от най-апетитните кътчета – над Кабакум и в местността „Евксиноград”. Българските лекари били категорични, че кракът на тогава 16-годишния младеж трябва да бъде ампутиран. „Ходихме в София и това беше мнението на единствения компетентен медик у нас. Ходихме и в Плевен, там уж се ангажираха, но пак не беше ясно какъв ще е резултатът. Но искаха пари за става и дядо ми извади и ги даде на майка ми и на баща ми…”, разказва Ненчо. И с недобри чувства си спомня за някакъв лекар, с когото ги свързала братовчедка на баща му посредством неговата съпруга. Въпросният медик – Христофор Сарафов, смело обещал да съдейства да го приемат в добра клиника в Германия и проблемът щял да се размине без ампутация. Даже заявил, че самият той ще участва в операцията. Бащата и дядото на Ненчо го обгрижвали като писано яйце – ремонтирали му колата, водели го по ресторанти, а той от своя страна упражнявал бутафорна комуникация с клиниката в Германия, като тенденциозно говорел пред тях на немски. Станало въпрос и за необходимите пари за лечението на момчето, като Сарафов им забил една цифра от 20 000 евро. Сумата била осигурена от дядото, който тогава продал една от вилите си. „А този доктор се оказа пълен мошеник! Даже, като отидохме на летището да се качим на самолета за Германия,
властите го задържаха”
спомня си синът на надзирателя. Преди полета д-р Сарафов им поискал цялата сума, но му били дадени само 4000, тъй като максимум толкова можело да пренася на ръка. Останалите пари били в бащата на Ненчо – Николай. Още с появата на летището Сарафов бил закопчан, понеже се оказало, че е обявен за общодържавно издирване във връзка с образувано наказателно производство срещу него. Наложило се синът и бащата да летят до Германия сами, тъй като били уверени, че лекарят действително е уговорил приема в болницата и последващата операция. На място обаче се оказало, че д-р Сарафов изобщо с никого не е говорил, не го познават и никога не е работил там. Впоследствие станало ясно, че той действително е медик, но съдебен, известно време е практикувал в болницата „Шарите- Берлин”, но до 2000 година, когато останал безработен.
Тъй като нямало никакво време за губене, нещата взела в ръце майката на Ненчо, която се свързала чрез семейни приятели с една жена във Франция, която имала контакти с добри лекари и даже на няколко пъти съдействала и на други тежко заболели деца. „Там ме прегледа един медик, който каза, че има шансове. Назначи ми химиотерапия, ударен курс, и после операция. За да ме приемат в болницата обаче, поискаха да им се преведат 30 000 евро в банковата сметка”, спомня си Ненчо. И разкрива, че тогава дядо му продава и втория си имот, за да може да осигури лечението му.
Интересен факт е, че в молбата си по бракоразводното дело бащата Николай твърди нещо съвсем друго. След напоителни обяснения за всичките ходения по мъките, в които бил неотлъчно до сина си, той описва как една година е бил на свои разноски с Ненчо във Франция през 2008 година, като дължи на болницата за престоя и лечението 65 000 евро. Докато бил там, жена му, вече бивша, била в България, за да гледа малкото дете. И „тя нямала доходи”, затова „се налагало той да й изпраща от нищожните средства, с които следвало да пребивават с големия син във Франция”. Защото „все пак и те тук, в България, трябваше да живеят”... Николай Янев описва също и че заради всички тези тегоби се наложило да задлъжнее. „Продължителният ми престой във Франция без доходи, освен че майка ми ми изпращаше пари и продаде свое имущество, наложи и да вземе заеми от други лица, както и да изтегля и банков кредит, който рефинансирам непрекъснато и в момента изплащам с анюитетна вноска от 250 евро”. Всички тези негови твърдения обаче никак не се връзват с другите описани факти, а именно - че дядото на Ненчо и баща на баща му е разпродал вилите си, за да покрие лечението на момчето. „Представя нещата така, сякаш всичко е било на негова издръжка и сега едва ли не неблагоприятното му финансово състояние се дължи на моето лечение”, ядосва се тихо Ненчо. И споделя, че е минал през ада, докато след две претърпени операции – поставяне на изкуствена става и впоследствие подмяната й, се чувства добре. Действително на младежа не му е било никак леко най-малкото при мисълта, че може да остане без крак. „Втората операция вече ми я поеха от здравната каса, а майката на моята приятелка, която вече ми е годеница, ми помогна много със заминаването, както и дядо ми. А семейните ни приятели във Франция ни приютиха в дома си през последните няколко заминавания и ни оказаха огромна помощ при контактите с медиците”, благодарствено обяснява Ненчо. Окончателната одисея по лечението му коствала над 60 000 евро на неговия дядо.
На фона на цялата драма на младежа последвала раздяла между майка му и баща му, като Николай се изнесъл от апартамента през 2011 година, а през 2013-а излязло решението за развода. През тези две години продължили битките, като Николай оспорвал твърдението, че можели да живеят заедно със съпругата си в едно жилище. „Напротив, ако ищцата е желаела да живее с мен, нямаше да ме накара да напусна жилището, от една страна. От друга страна, тя би следвало да направи така да се върна, а не да подава иска за развод”, пише в молбата си Николай, който обаче очевидно още по онова време се е бил ориентирал в друга интимна посока. „Майка ми претърпя такъв психически тормоз, а накрая той изкара нея виновна едва ли не! Явно той просто си е търсел причина – че много се карат, за да може да си хване пътя и да си живее с новата жена…”, коментира Ненчо. И споделя, че изобщо не знаели, че въпросната дама му била колежка в затвора и там пламнала искрата между тях. „А през цялото време ни лъжеше, че нямало друга жена.
Уж няма, а по едно време се оказва, че даже му се ражда бебе!
Е, как става така – запознават се и на втория ден бебе!?”, гневи се Ненчо, който всъщност разбрал за детето от приказките на хората. Той не отрича, че баща му е бил с него по време на лечението в чужбина, но казва, че това е била единствената помощ. „Иначе никакви пари не е дал за лечението ми”, лаконичен, но ясен е младият мъж.
Дядото на Ненчо – Ненчо Христов, отново чрез продажба на свой имот е успял да осигури апартамент на семейството на сина си, който записал на негово име. От същия апартамент след бракоразводното дело Николай Янев прибира по 100 лева месечно наем от... бившата си съпруга! „На много хора им е странно, като им го кажа, но е така, защото съдът присъди ние да останем там, а майка ми да му плаща наем. Той пък от своя страна дава 150 лева издръжка и простата сметка показва, че на практика дава по 50 лева”, разяснява Ненчо. Той не съди строго баща си, но признава, че има своите основания да му се сърди. „Да лъже до последно, че нямало жени, нямало нищо и накрая да си хване пътя… Той ме лъга в очите!”, категоричен е Ненчо.
Новата съпруга на надзирателя „муле“ скочи срещу колегите им:
Дано спите спокойно върху развалините на нашия живот!
„Толкова ли струвате, господа колеги? Толкова ли струват душата и съвестта Ви? Да унищожите един човек само защото не го харесвате; завиждате му; не го познавате... Да унищожите него и семейството му - ей така - за какво? Защото сте решили нещо? Някой от Вас поинтересува ли се има ли основание и база за мръсотиите, които изливахте върху съпруга ми в продължение на едната година на бременността ми? Докато се крихте по кьошетата, разработвахте затворници и злобно един на друг подклаждахте собствените си комплекси - някой от Вас помисли ли реално?”. Това са само част от писанията във Фейсбук на новата съпруга на задържания надзирател – Ивелина Бончева, с която тя яростно напада останалите надзиратели във варненския затвор.
Ивелина, която вече носи фамилията на съпруга си – Янева, и също е служител на тюрмата, очевидно е усещала негативното отношение на колегите си към мъжа й, а арестът му станал повод тя да излее душата си в профила си в социалната мрежа. Тя задава въпроси и на моменти си отговаря сама, като случайният четящ остава с впечатлението, че служебното обкръжение около новото семейство Яневи е било подразнено от „усмивката на лицата им, с която те са посрещали житейските несгоди“. Янева изтъква финансовата помощ на баща си и роднините си, на които разчитат всеки месец, за да си нахранят детето и да си платят сметките. Оскъдицата е илюстрирана и с коментираната от завистниците къща, която пада на главите на младото семейство, както твърди Ивелина, и Николай Янев се бори сам с разрухата. „Ремонтът го плати баща ми (този човек, който е помагал в един или друг момент на почти всичките ви и който Вие побързахте да оплюете зад гърба му), с парите от обезщетението за пенсиониране; живеем на изплащане, със заеми, за да си платим данъците, с лишения и жълти стотинки (не си купуваме нови коли, не строим големи къщи, не ходим по ресторанти и почивки в чужбина) - но и НЕ СИ ПРОДАВАМЕ ДУШИТЕ! Не гледаме детето си с мръсни пари; не рискуваме всичко за 100 лв., защото те не могат да решат проблемите ни. На това ли завидяхте? На чадъра, който ни е осигурен - да има чадър и той се състои от финансова помощ, емоционална подкрепа и взаимно уважение. Невероятно нали? Как може човек, който Вие толкова много ненавиждате, да има това? Дано сте удовлетворили дребните си комплексирани мозъчета, да сте си начесали крастата и спите спокойно върху развалините на нашия живот. Баща ми даде 20 години на тази система; съпругът ми - 12, аз - само 9”, нарежда служителката на затвора, която не пести нападки към колегите си. Ивелина Янева напомня на неблагодарните си според нея колеги колко пъти са били покривани от семейството й, което си е затваряло очите за „някои работи”, заклеймява системата, отблагодарила се „с помия, злоба и предателство”. И посочва мотива, който формира отношението на колегите към нея и съпруга й – завистта; заклеймява като срамно един служител в затвора да е оценяван от затворниците, а да го хулят колеги, които, за да спасят себе си, ритат падналия. Ето как завършва емоционалното обръщение: „БЛАГОДАРЯ Ви от името на цялото си семейство, от името на баща си, чийто натрупан авторитет съборихте, от името на съпруга си, чието добро име погубихте, от името на детето ни, чието бъдеще белязахте и най-вече от мое, защото ей така с едно щракване на пръсти очистихте душата ми от понятия като колегиалност, доброта, човещина. Но помислете - колко струват душите Ви, щом изправени лице в лице с Доброто, инстинктът Ви подсказва да го съборите в прахта, да го окаляте ...”.
Писанията на Ивелина в профила й във Фейсбук предизвикали бурна реакция у колегите й в затвора, разкриват източници на „ШОУ“. „Направо са шокирани от щуротиите, които е написала! Не знам как ще се върне на работа след майчинството, защото те хич не я искат“, коментира добре запознат с настроенията във варненския затвор.
Орлин Филиповски
