Към 2,30 часа в петък полицайка съблякла блузата на 20-годишна студентка и бъркала в бельото й при „рутинна проверка”. Жертвата на унизителното претърсване е софиянката Борислава Латинова. Гаврата се разиграла на столичния булевард "Свети Наум" близо до софийската Семинария. Аудито, в което Борислава пътувала с четири момчета, било спряно за проверка при заградителните действия във връзка с убийството на компютърния специалист в четвъртък.Бащата на озлочестеното момиче е известният богослов, бивш шеф на имотите на Софийска митрополия и експерт в КТ „Подкрепа” Христо Латинов, който като създател на синдиката на свещениците неведнъж е давал ексклузивни интервюта на „ШОУ” по църковни проблеми. Този път темата е коренно различна. Бащиният гняв още не беше утихнал, но Латинов намери сили да разкаже за отвратителния инцидент. Не можа обаче да назове името на полицайката, тъй като то не му било съобщено.
- Христо, съжалявам, че тази брутална история засегна точно вашето семейство и точно дъщеря ти Борислава, която, поне по моя преценка, е интелигентно и възпитано момиче. Колкото и да ти е неприятно и болно, ще те помоля да ми разкажеш като баща какво точно се е случило в онази петъчна нощ?
- Спират ги пред Семинарията за проверка на документите. Попитали ги някой от тях имал ли е проблеми с полицията. И едно от момчетата – Жоро Халачев, син на художника Георги Халачев, което също е художник, се усмихнало. „Мен, вика, ме хванаха през 2001 г., с една цигара марихуана...”. А, така ли, казали ония, и дошла втора патрулка. „Отворете капака”, наредили им. „Каква е тази картина?”. „Ами, моя е - казало момчето. - Вижте, там пише Халачев, ето ми и личната карта!...”. „Какъв е тоя чук, бе?”. „Абе, това са мои четки, бои, нали съм художник, рисувам в ателие...”. „Я да видим джобовете!...”. Пребъркали ги, шофьорът Мартин изобщо нито са го пребърквали, нито нищо. Отиват, дъщеря ми Боби седи на предната седалка, оная /полицайката – б.а./ й нарежда: „Слизай!”. Боби казва: „Чакайте, защо?”. „Слизай от колата!” - и дръпнала вратата. Грабва й чантата, изсипва я на капака на колата, започва да рови насам-натам, Боби пита: „Чакайте, какво става?!...”, но й казват: „Млъкни, събличай се!”. „Как да се събличам тук, на булеварда, коли минават, народ?!...”. Оная обаче й дърпа суичера, сваля й блузата
и я оставя по голи цици
Дъщеря ми изпаднала в шок. „Ама, моля ви се, какво правите?!...” Приятелят й Мартин се опитал да я защити: „Недейте!...”, тръгнал да я загърне да не я гледат хората, но полицайката му се скарала: „Махни се оттука, махни се оттука!”.
Колите спирали, хората питали: „Какво става тук, порно ли снимате?”, а петимата полицаи, мъжете в кавички, стоят и се хилят. И подхвърлят: „Те, циците, са й малки, няма какво да гледаме!”... После оная й наредила: „Свали си панталона!”. Боби почнала да се моли: „Ама моля ви се, недейте!”. Тя дръпнала, скъсала ги, бъркала отпред, какво е търсела – не знам...
- Защо, какво са търсили?
- Обиск!...
- Нерегламентиран, обаче...
- Това е престъпление! Днес /понеделник - б.а./
подадохме жалба до главния прокурор
в районна прокуратура и в СДВР.
- Знам, че Борислава учи международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски”. А приятелят й Мартин?
- Той учи право.
- Как реагира брат й Дани?
- И той се ядоса много. Вика, крещи...
- Не се и съмнявам, след като съм била свидетелка колко са привързани един към друг. Сигурно и съпругата ти Мария не се чувства добре...?
- Не е. Две денонощия не е излизала от къщи. Реве, плаче, тръшка се...
- А Борислава?
- И тя. Все пита: „Ама какво съм направила, как се случи, защо?...”. Приятелят й Мартин казал на оная полицайка: „Не правете така, вие деца нямате ли?”, а тя го срязала: „Гледай си работата!”.
Като разбрах, веднага отидох в Четвърто районно. Пет часа съм стоял. Викам: „Дайте да говоря с децата”...
- Те са ги задържали?
- Да, вкарали ги вътре за 30 минути и им казали: „Пишете тук - къде сте били, какво сте правили, откъде се познавате и къде отивате”. След това им казали:
„Аре, довиждане!”
„Ами колата?”. „Колата ще си я вземете в 10-11 часа”.
Като виждам, че Борислава не се е прибрала, звъня - телефонът й изключен. Накрая звъня на Мартин. „Няма проблем ние сме тук до Четвърто районно...”. „Какво правите там?” - помислих, че нещо са направили беля. „Какво сте направили, бе?”. „Не, бе, чичо Христо, чичо Христо...”. И аз затворих телефона и отидох до Четвърто районно.
- Тогава ли разбра какво се е случило?
- Мартин ми разказа. Борислава му повтаряше: „Млъкни, млъкни...”, не му даваше да говори.
Влизам в Четвърто: „Добър ден, така и така, искам да говоря с някой, защо е направено, кой и как...”. Пет часа: „Ами да, ами да...”, и... накрая се скриха! И аз побеснях и звъннах на журналистите да дойдат.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
