Фолкпевецът Саранди: Пияният Кубрат Пулев и компанията му ме замерваха с пепелник
Саранди във вихъра на купона по време на участие
Саранди е екстравагантен фолкизпълнител, който наподобява образа на Азис. Точно поради тази причина го наричат Малкия Азис. По ирония на съдбата, той също се казва Васил, както е истинското име на костинбродското чалга чудо.
- Саранди, в ежедневието си също ли се появяваш с толкова силен грим и с какво око те гледат хората по улиците?
- Ти сам можеш да видиш, че не съм с много грим. По принцип не обичам да съм „нарисуван” и когато ме гримират за някой клип, фотосесия или някое специално участие, това е най-неприятното нещо в моята работа. Но пък си харесвам този образ. Не обичам процеса на изграждане, но пък харесвам крайния резултат.Образът ми е екстравагантен и интересен.
- Наричат те Малкия Азис и в действителност имате много общи черти, въпреки че той в последно време демонстрира по-различен, „мъжки” стил. Тази прилика търсена ли е? Кога разбра, че си приличате с него?
- Всичко стана от само себе си - в момента, в който реших, че ще се занимавам професионално с музика, хората започнаха да ме наричат така. Дори и шефовете на заведенията, в които съм работил, си правеха реклама с това, че Новия Азис или Малкия Азис пее при тях. Аз никога не съм крил, че харесвам страшно много Азис, той е най-добрият, моят идол. Как да ти го обясня?! Това е свързано с поколението, в което сме израсли.
Например, ако моят татко или майка са израснали с Шабан Шаулич, Индира Радич, Лепа Брена, Драгана Миркович, Весна Змиянац, техни идоли са били точно тези имена. Моето поколение е израснало с Азис, Глория, Бони беше много актуална и популярна, Софи Маринова, Камелия и др. Аз съм израснал с тези имена и те са моят пример за подражание. Няма как да избягам от приликата си с Азис. Аз самият виждам, че има такава. В никакъв случай не искам да изглежда, че аз се възползвам от нея. Това е много трудно нещо и това е най-голямата ми пречка по пътя към реализацията на моите проекти.
Много е тежко!
Имало е случай, в които съм искал да направя нещо в лицето си, да си сменя физиономията, но… не става. Аз съм се родил така.
Ако тръгнем да делим мъжете в попфолка – те са точно два типажа. Едните са такива, че ми идват малко комедийни, маймунско мъжкарско перчене от сорта на триото Борис Дали, Константин и Илиян. Те се правеха на клоуни! Мъжки вид клоуни. Другите са тази по-нежната част като Ерик, Джордан, Азис, аз и т.н. Това е някакъв изграден шаблон, който върви и на българина му харесва. Но аз не се правя на никого. И всичко си правя сам. По орнаментика Азис не може да бъде надминат, страхотен е.
- Освен че с Азис си приличате визуално, двамата споделяте общи сексуални интереси. Ти кога усети, че имаш влечение към мъже и не се ли притесняваш да го афишираш?
- Доколкото аз съм запознат, никой не знае Азис каква сексуална ориентация има. Не се притеснявам от това, че съм гей. В България сме малко с криворазбрана цивилизация. Има криворазбрана мисъл за това какво точно е да си гей. Като цяло аз
не харесвам гейовете
това гей общество, защото там има много интриги и злоба. Гейовете са много шарени, пъстри и не търпят да има някой по-шарен от тях. Ако има такъв, започват да го прескачат и да се доказват по някакъв начин. Създава се излишно напрежение. Разбирането в България за гейовете е, че правят безразборен секс. Аз може да създавам вид на разкрепостен човек, но съм много консервативен.
Имам ясно изградена ценностна система, знам какво искам от живота, знам целите си дори в това отношение. Влечението към мъже не се усеща по някое време от живота. Тези, които са го усети на по-късен етап, нещо при тях не е както трябва. Ти просто се раждаш такъв. Спомням си, че от малък си играех с кукли. Беше голям шок за семейството ми, когато поисках да ми купят първата кукла. Другите момченца искаха багерчета, а аз - кукла. Но моите кукли бяха най-хубави от на всички момичета! Така че на нашите това не им е дошло като гръмотевица.
- Спомняш ли си първия мъж, в когото си се влюбил? Първият път с мъж?
- Първият мъж, в който съм се влюбил, е и последният. Аз ще направя 27 години на 14 февруари и за тези мои скромни години съм се влюбвал веднъж. Имам невероятното щастие да съм с този човек до ден-днешен.
От шест години сме заедно. И, да – той ми е първият (смее се).
- Искаш да ми кажеш, че на 20-21 години си бил все още девствен?
- Да, странно ли ти е? Той е и единственият, с който съм имал сексуални отношения.
Не мога да си представя да спя с други!
Той е съвсем обикновено момче, с нищо не е по-различен от останалите. Има собствен бизнес, занимава се с нещо нормално.
- Ставаш ли свидетел често на мъже, които се представят за хетеро, а в последствие се оказват хомосексуалисти?
- В момента работя всяка вечер в едно заведение в Студентски град и тук има много млади хора. Много пъти ми се е случвало да дойдат мъжка компания, ама такива момчета, якички, доста сериозни и внушителни, лошо гледащи, и като ме видят в началото, има някаква дистанция между тях и мен. След това, като се отпуснат, и си проличава същността на тези хора. Това не е срамно и не е лошо да се говори за това. Когато имаш ценностна система, няма смисъл да криеш какъв си. Аз не преча на никого, не натрапвам на никого това, което съм аз. Всеки е свободен да не ме харесва. Има и такива, които ме харесват. Със сигурност има доста и от т.нар.
випове, които се правят на хетеро, а си лягат с мъже
- След като Петко Димитров те беше уволнил от негово заведение, виждали ли сте се след това, той предлагал ли ти е да се върнеш и да работиш пак за него? Какъв човек е Петко и наистина ли е такъв женкар, за какъвто го смятат мнозина?
- Петко е един страхотен човек, доколкото го познавам. Не сме лични приятели с него. Той е бил мой работодател, аз - негов работник. Имал съм възможността да пея на неговата сватба с Мария Игнатова. Беше много хубава сватба. Аз работех в „Син сити“, тогава беше меката на попфолка, а собственик беше Петко. Там се печелеха страшно много пари. Стъпвайки от сцената на една маса, аз я обърнах и тогава той ме уволни. А стъпих на масата, за да взема едни пари, които ми подаваха от съседна маса.
- Коя е била най-стряскащата ситуация по време на работата ти?
- Отборът на Перник („Миньор Перник”), те са страшни идиоти, ме заключиха в една механа за около 12 часа. Бяха пияни, употребили и разни други неща, и изявиха желание аз да бъда заключен. Когато човек е пиян, може да поиска много работи, без да помни на другия ден какво е поискал. Това е била една от най-стряскащите ми ситуации по време на работа. Имаха и оръжие тогава. Всички стряскащи ситуации по време на работа след това стават смешни. Често се събираме колеги и си разправяме такива неща – кой как е постъпил и т.н.
Бил съм свидетел на огромни колективни сбирки, които са завършвали със скандали и бой. Това е нещо нормално в шоубизнеса, но не са убивали човек пред мен. Има една тъмна част, която си е там и няма как да избягаш от нея.
Трудно се угажда на хора, които са си самонавили, че са някакви випове, някакви псевдовипове, с огромно самочувствие без покритие. Е,
имах проблеми и с Кубрат Пулев, той май пак беше под въздействието на някакъв алкохол
Това са първични неща. Той ме замеря с лед, от неговата компания хвърлиха по мен и пепелник. Това се разигра в едно столично заведение и всички бяхме много притеснени. Пулев и компания седяха на ВИП-сепаре, което е срещу сцената, и, докато пеех, непрекъснато се навеждах, оглеждах да не ме цапардоса нещо. Всички се пазихме – бармани, сервитьори, аз… Имам много куриозни случки. Имал съм проблеми и с колежки – интриги, вулгарно отношение.
Имал съм случай, в който една известна колежка се опита да ме изложи пред цялото заведение, ние имахме общо участие. Не искам да казвам името, защото тя е популярна, има много фенове и не мисля, че съм на положение, в което мога да засегна по някакъв начин нейните фенове, защото те ще се обърнат срещу мен.
- В предишния брой публикувахме голямо разследване за Китаеца, който е измамил десетки изпълнители. Ти също си бил част от тази музикална компания…
- Прочетох този материал и искам да ти кажа, че тези хора, които говорят – не знаят просто какво говорят. Имам чувството, че нито един от тях не знае как стоят нещата реално. Това, че те са били „ужилени“ с няколко хиляди, е един проблем. Но проблемът е коренно различен и може да нападаме грешен човек. Тази музикална компания можеше да има друга съдба.
С течение на обстоятелствата се случиха някои нещата във фирмата и истинският собственик се отказа, и това по някакъв начин даде картбланш на Ники да изкара някой лев. Това, че някой си е платил няколко хиляди за клип или песен, не прави Ники лъжец или крадец. В шоубизнеса, за да имаш песен и клип – ти трябва да си платиш. Още като дете, когато записвах първите си неща и попаднах на Герасим (Георги Красимиров – б.а.) – човекът, който работи с Лили Иванова. Още тогава той ми каза:
„Меракът се троши с пари“
т.е. - аз имам мерак за нещо и трябва да си платя, за да го имам. Затова се казва шоубизнес, това не е просто шоу. Тук печели този, който има по-логично мислене за бизнес, а не този, който е по-добър певец. В България музикалните компании са изградили един стереотип на работа и всяка нова би следвала този модел, че дори ако се появи някоя по-голяма от „Пайнер“. Имам колеги, които имат гласови възможности, но просто публиката не ги приема.
Едно време е било много по-лесно да станеш популярен и хората да те харесат, защото песните бяха буквално примитивни. Ретро чалагата върви в един ред – интро, куплет, припев, чалгаджийско соло, на което се играе кючек. Една такава песен може да бъде изсвирена от синтезатор, текстовете бяха също примитивни, не струват нищо – „Валяка“; „Прасета на мезета“, „Горе на черешата“ и т.н. Тези песни са дошли ей така и народът им се радваше, защото се появиха в такова време, в което България имаше нужда от такова нещо.
Сега всичко е на много високо ниво. Тук искам да спомена Цветелина Янева, Галена, Андреа и Мария. И тук стигаме до това, че вече съществена роля играят средствата, парите. Мария си беше певица, имаше хубави песни и преди, но беше някъде в „Пайнер“?! Докато сега е сред топимената, но тя вече разполага с много средства, откакто се хвана с Гущеров и изкарва всяка песен като хит. Тя е имала търпението да изчака своето време, но по-голямо значение играят средствата.
- Не смяташ ли, че това наливане на пари в проектите осакатява музикалния бизнес? Трудно е на млад изпълнител да се наложи вече…
- Разбира се, че го осакатява. Моят текстописец Йордан Гергов наскоро беше споделил нещо интересно на стената си във Фейсбук: „Пайнер мюзик” представя новото си попълнение“. Ама на нас не ни трябват попълнения, а ни трябват изпълнители. Какво са тези попълнения?! Правят там някакви си песни, нито имат участия, нито някой ги слуша, и те са наистина някакво попълнение към останалите, попълват дупки. Най-много първата им песен да е хубава, защото е избирана с години, пята е няколко месеца, преди да влезе в студио, застанала е мацката да я гримира Мис Бони и той я е направил неразпознаваема, и тя си мисли, че вече е звезда. Това се е случвало само веднъж, когато Гергана пусна „Губя те бавно“ и на сутринта вече беше принцеса.
- Само след месец са музикалните награди на „Пайнер“. Ти като човек, който работи и пее песните на колегите си, кои оценяваш като отличниците за годината?
- Какво и да кажа, ще бъде излишно. Там
наградите се дават по различна схема
Ако масата от публиката не знае как се дават наградите, то хората, които сме в тази сфера, сме наясно. Аз на никого не бих дал наградата! Какво означава кой най-много е работил?! Те всички работят! Всеки вади нова песен на два месеца, а понякога - и на месец. То няма време да разбереш коя е хит и коя не от това непрекъснато бълване на продукция. На мен по заведенията не ми искат актуалните имена като Джена, Галена, Преслава, Андреа, а искат песни като „Гелям даде“. Аз изкарвам пари на такива песни.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
