Мегазвездата от български произход Филип Киркоров
Стилиян Иванов е бивш служител в „Криминална полиция” към СДВР. Завършил е филология и известно време е работил в пресцентъра на МВР. От 2002 г. оглавява фондацията „За подпомагане жертви на престъпленията и борба с корупцията”, която води ефективна битка с неработещи и корумпирани институции в различни сфери на обществения живот у нас. По сигнали на фондацията са образувани множество досъдебни производства и съдебни процедури. Именно тази фондация първа повдига въпроса и за неправомерното толериране от страна на Министерство на културата на двете агенции за авторско право „Профон” и „Музикаутор”. Скандал, който нашумя покрай сметка в милиони на едното от сдруженията във фалиралата КТБ, за което „ШОУ” писа в миналия си брой.
- Г-н Иванов, кажете за какви престъпления хората могат да се обръщат към вас за помощ?
- Фондацията е образувана в обществена полза. Учредителите сме бивши служители на МВР. Помагаме предимно на жертви на тежки криминални престъпления и на пострадали от корупционни сделки, стопански престъпления и пр. Изпълняваме и обществена функция на превенция срещу корупционни опити, доколкото това е възможно. С две думи – оказваме напълно безплатно за гражданите юридическа и психологическа помощ при престъпления срещу личността. Финансираме се по европейски проекти. Член сме на много авторитетна европейска организация – Victim Support Europe. Предпочитаме да кандидатстваме за европейски пари, за да не попаднем в корупционни схеми като някои НПО-та у нас. Не сътрудничим с организации, за които имаме подозренията, че са антибългарски. Имам предвид Отворено общество, Америка за България, Български Хелзингски комитет и др. За съжаление, установихме че трудно може да си сътрудничим и с някои други институции като Комисията за защита от дискриминация и Агенцията за закрила на детето. Работим относително добре с Министерство на правосъдието – аз самият съм член на съвета за финансова компенсация на пострадалите от престъпления. Имаме синхрон с „Център Надя”, който помага на жени и деца, жертви на трафик, с „Дженда изследвания” – за жени, жертви на насилие и т.н.
Ние се занимаваме с най-тежките, така да ги наречем – кървави случаи – убийства, заливане с киселина и пр. И с корупционни скандали.
- В тази връзка искам да ви питам: разбрах, че по ваш сигнал наскоро е образувано досъдебно производство срещу мегазвездата от български произход Филип Киркоров...
- Точно така. Ще направя една уговорка, преди да ви разкажа подробности около това, а именно, че харесвам Филип Киркоров като артист изпълнител. Отделно от това обаче Киркоров, като български гражданин, е длъжен да се съобразява със законите на България, като равен с всички останали български граждани.
Той е само с българско гражданство
Може да има и израелско, но не съм сигурен. Това няма значение в случая. Като български гражданин, трябва да спазва законите, да си плаща данъците. Не може заради това, че си звезда и си мегабогат, да се считаш за недосегаем. И чест прави на Окръжна прокуратура Варна, че преди месец образуваха досъдебно производство срещу Киркоров за извършено престъпление по чл. 255 ал.1 т.3 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Казано на прост език – за евентуално извършено престъпление от общ характер против данъчната система на Република България.
- Какво съдържа вашият сигнал, благодарение на който е образувана преписката?
- Данни, че фирмата на Киркоров – „Филип Киркоров Инвестмънт” ЕООД, със седалище и адрес на управление Варна, България, и самият Киркоров като физическо лице са упражнили нарушения във връзка с придобиване и продажба на недвижими имоти по българското Черноморие. Става въпрос за четири недвижими имота в курорта „Св.Св. Константин и Елена”, чиято цена е почти равна на данъчните оценки, и за които Киркоров е използвал заем от физическо лице и данъчен кредит във връзка с възстановяване на ДДС. В един документален филм той казва, че имал договорки за реклама, но не е декларирал облагаем доход от такава дейност. Впоследствие е продал 2 от тези 4 недвижими имота.
Идентична е схемата и с други негови недвижими имоти в Равда. Разликата в цената пак се оправдава с рекламна дейност и не е декларирана като облагаем доход.
- Но преди време самият Киркоров се оплака, че е бил измамен във връзка с тези имоти...
- А всъщност се оказва тъкмо обратното! Киркоров е купувал имотите като физическо лице и после ги е прехвърлял на фирмата. Накисва човека, от когото ги е купил, инвеститора, и този човек - Манджуров мисля, че се казва, дори му лепнаха условна присъда заради Киркоров. Получило се е нещо като
„Крадецът вика „Дръжте крадеца!”
Сега, с представените от нас доказателства, се надяваме да бъде реабилитиран пострадалият от Киркоров.
Искам да ви кажа, че при нас са идвали много сигнали срещу певеца и от руски граждани. Част от тях бяха свързани с имотите, а имаше и такъв за негова хулиганска проява. Преди 3-4 години беше това. Изпрати ни сигнал една руска фондация със сходна на нашата дейност. Молеха ни да открием Киркоров във връзка със следното: По време на снимки на негов видеоклип, Киркоров, в пристъп на агресия, ударил по главата с прожектор и нанесъл средна телесна повреда на режисьорката на клипа. След инцидента бяга в Израел, за да се лекува в някаква клиника. Очевидно се е страхувал и е търсел някакво оправдание, свързано с психиката, за да не го подведат под съдебна отговорност. Руските колеги смятаха, че е платил на онази режисьорка около 1 млн. долара, за да си оттегли тя показанията. Всъщност именно по повод на това писмо от руснаците ние разбрахме, че Киркоров е български гражданин, а не руски – затова те търсеха съдействие от нас.
- Е, образува ли прокуратурата производство по този сигнал?
- Не. Отговориха, че престъплението е извършено на територията на Русия, т.е. на чужда страна. Обжалвахме, но не се получи.
- Някои други случаи, по които работите в момента?
- Работим по случай с едно момиче в Благоевградско, залято с киселина. Очакваме съдът да се произнесе и по случая Боби Райнов – момчето, което бе убито от роми в кв. „Овча купел”, и то пред очите на полицаи, които не са се намесили адекватно. Заловени са убийците – трима са. Единият от тях се самоубива в следствения арест –
обесва се при неизяснени обстоятелства
Ние сме във връзка с майката на Боби и ще съблюдаваме процеса, за да не се измъкнат от правосъдие виновниците.
Имахме един подобен много интересен случай в Благоевград. Общински служител, младо момче – 30-годишно, вижда, че роми крадат чисто нови кофи за боклук. Момчето им прави забележка, а те скачат да го бият. Идват полицаи и арестуват... общинския служител, че и майка му! За 24 часа. Трагикомичен случай, по който ние подадохме сигнал и чакаме отговор на какво основание е допуснат този абсурд. Но, така или иначе, момчето е бито и му съсипаха здравето. За това, че се е опитало да опази общинската собственост!...
- Защо се случват подобни парадокси? Какви хора работят в днешната полиция?!
- За съжаление, през последните години подборът не е на необходимото ниво и подобни случаи на неадекватност го доказват. Няма защо да крием, че постъпват хора, които си „купуват” работа. Колкото и да се говори за конкурсно начало, не са малко случаите на такава „продажба”.
- Е, каква е далаверата, казано на жаргон, да работиш в полицията?
- Ами, зависи как човек гледа на професията – може да се скатава по ъглите, може и да рискува. Ние бяхме едно друго поколение, възпитано в други принципи. А ако не се работи професионално, доказателствата не издържат в съда и виновникът остава ненаказан. Отделна тема, че българският съд не винаги е на ниво и по принцип работи мудно. Имам впечатления от съдилищата в европейски страни, тъй като правим обмяна на опит с колеги от сходни организации там. Примерно в Холандия бях в съдебна зала, в която се гледаха общо взето дребни престъпления, но видях с каква експедитивност се действа – общо взето по 10 минути траеше едно дело до присъда. Но да не съм толкова черноглед, и у нас рядко, но има случаи на много добро взаимодействие между отделните звена от дознанието до съда, които са примери за професионализъм. Ще ви разкажа един такъв случай: Едно момиче беше отвлечено за проститутка. Подвежда я тук една фирма, че ще работи като сервитьорка в заведение в чужбина, и тя отива. Още първия ден й взимат личната карта, бой, шамари, и я пускат да „работи”. Тя обаче успяла да се обади на майка си. Всъщност, майката на момичето се свърза с нас – случайно ни открила в Интернет. Обединихме се няколко организации и работихме заедно по този случай много успешно. Какво направихме: свързахме се с гранична полиция и
организирахме бягството на момичето
като давахме наставления на майката как то да избяга и да се качи на самолет. Оказаха ни съдействие от нашето посолство в съответната държава, издадоха пасаван на момичето, качиха я на самолета и тука въобще не мина през КПП-то, за да не изтече информация, че се е върнала в България, а от самолета директно я качихме в една кола, даде показания пред гранична полиция, и после веднага я изкарахме в Гърция, където работеше баща й. Така предпазихме момичето да не го открият тукашните сводници. Съответните служби вече си ги потърсиха тях. Това беше пример как една перфектна организация и стиковка може много бързо и ефикасно да реши проблем с трафика на хора.
- Случай, който сте запомнили трайно?
- Самоубийството на сина на писателя Александър Томов. Тогава още бях редови служител в МВР. Издирваха момчето по сигнал на шефката на издателска къща „Прозорец”. Претърсвали бяха всички жилища на семейството, освен едно – където е бил!... И затова известно време не откриваха изчезналия. Докато не се обадиха съседи, че се е появила миризма от апартамента.
Томов-младши беше намерен с прерязани вени в банята, потънал в собствената си кръв
Точно така, както го е описал в стихотворението си „В полунощ". Като го прочетох, направо тръпки ме побиха – беше описал собствената си смърт: „Кръвта ми ще се стича като червена мантия на император...”. Момчето е било интелигентно, но наркоман…
И един друг случай помня, пак с наркоман. Колеги намериха трупа на младо момче на ул. „Козяк” – пробите доказаха, че е бил много друсан и явно така е паднал в шахта до Американското посолство. Чудехме се как да кажем ужасната новина на майката и затова отидох първо при бащата. Като му казах, той се хвана за сърцето, каза ми, че му е лошо и иска вода. Докато отида до кухнята да търся чаша и да налея вода, той беше отворил прозореца и се канеше да скача. Хванах го отзад и успях да го спася. Извиках спешно колеги за помощ. Биха му инжекция да се успокои и го слагаме в съседна стая. И оттам направи опит да скача. Видях се в чудо! Толкова съм пребледнял, че колеги разправят, че са мислели за мен да викат лекар. И какво се оказа накрая? - Майката не беше биологичната майка на момчето, а пък бащата, от нея научихме, бил регистриран на Четвърти километър - шизофреник. Няма по-скрито от човека, а никой полицай не е подготвен за широкия спектър от човешки отклонения. Всяка ситуация е сама за себе си.
- Сред „клиентите” ви са и Ивайло Зартов и художникът Опиц...
- Да. Зартов още е в затвора, работи в затворническата библиотека, а Опиц го пуснаха. Остави в Казичене разкошно изографисан параклис от престоя си в затворническото общежитие. Като отидох да го видя,, ми каза с тъжна ирония: „Аз май си свикнах тука! Какво да правя навън?! То, всичко загубих!...”. Аз не знам дали ви е известно, че Опиц е наш бивш колега – полицай. Неговият казус е сложен, защото дефакто него не го осъдиха толкова заради това, че е защитил дома си, а защото го е направил с незаконно оръжие – преправен и нерегистриран пистолет. Иначе ние направихме много протести за неговото освобождаване и аз по принцип съм „за” промени в закона във връзка с правото за опазване собствеността и живота на гражданите. Вижте, простреляният от Опиц има зад гърба си 90 криминални деяния! Ето за такъв човек лежа в затвора Опиц! А що се отнася до съдиите и съдийските решения, аз съм на мнение, че при осъдителни присъди за България в Страсбург, трябва да плащат съдиите, присъдили такива решения у нас, а не българските данъкоплатци. Съдиите трябва да поемат отговорността!
- Прясна новина е, че пуснаха Брендо. Преди него - и Гълъбин Боевски...
- Нищо не ме учудва. А един спортен доктор ми е разправял, че още докато е бил по-млад,
на Гълъбин са му викали Кокаин Боевски
Какво повече да кажа?!...
- Имали сте, разбрах, любопитна преживелица с Янко Ваташки-Лудия…
- О, да. Хванахме го и казваше, че не е той. Умее да се прави на луд! „Не съм аз!”, твърдеше, докато не излезе дактилоскопичната проба.
Имам един много смешен случай в Дивотино, пак свързан с Янко. С една колежка отиваме, цивилни – да не ни разберат кои сме. Помня, че бяхме пред заплата и не разполагахме с много пари, та седнахме гладни в една дискотека и зачакахме „обекта”. Чудим се какво по-евтино да си поръчаме да не бием на очи. И в тоя момент чуваме диджеят по микрофона: ”И специално за групата за задържане от София, един поздрав! Вашият човек не е тука, да знаете!”.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
