- Продължава да има мистерия около рождената дата на Ванга. И, доколкото четох в книгата ви, тя приживе е казвала: „И за рождената ми дата ке се спори”... Каква е истината по тази тема?
- Вече имам доказателства за това каква е рождената дата на Ванга. Подготвям втора книга в момента и в нея ще има отделен разказ за истинската й рождена дата. Когато излезе първата книга за Ванга – от племенницата й Красимира, майка още беше жива, тя написа, че рождената й дата е 31 януари. И когато й четяхме книгата, майка каза: „Не, Краса греши, не съм родена на 31 януари!
Аз съм родена през октомври – на 3 октомври. Но, айде, нема да спориме, ке празнуваме и двете дати”.
И действително след това каза: „Но ке дойде ден и за рождената ми дата ке се спори”. Така и стана - след смъртта й започна да се спори – и Тадаръкова, и други писаха. В един момент излязоха и писания – че не е 1911 г. родена, че е в друга година, беше посочена друга година. Но в действителност Ванга е родена през 1911-а и когато се срещаха с Тодор Живков, си говореха с думите „Наборе”. Двамата са родени в една и съща година.
- Ванга е била на едва 2 месеца, когато е била между живота и смъртта…
- Да, тя се ражда седмаче, недоносено дете. И не проплаква при раждането си. Слагали са я в телешко шкембе - нещо, наподобяващо кувьоз, а шкембето имитира майчина утроба. И така два месеца са я държали в него, за да порасне. Чак след това проплаква. Животът й е бил много труден. Ванга казваше:
„Аз не съм светица. Аз съм мъченица!”
- Доколкото знам, е останала и сираче – само на 3 годинки…
- Да, тя остава сираче мъничка. Баща й я дава при една туркиня, защото те са живели в такава махала – турско-циганската махала на Струмица. И туркинята Асаница я гледа около 3 години. Баща й заминава ратай, ходи по чуждите къщи и имоти, слугува, работи по полето на чуждите ниви. Когато се връща от работа, тогава я е взимал обратно. Затова Ванга знаеше много добре турски език – и когато при нея идваха турци или цигани, тя говореше с тях на този език. Казваше: „Най ми е лесно да общувам и да правя сеанс на дъновисти, на офицери и на турци”. Защото офицерите са хора на честта, а пък дъновистите са много праведни хора, с тяхното учение, което учи как да живеем и да се отнасяме с природата.
- Какви бяха хората, които идваха при Ванга? Казахте ми в първия ни разговор, че са идвали много чуждестранни гости…
- При нея идваха хора от целия свят – от Америка включително, от Австралия, от Нова Зеландия, от Русия. Бяха хора от различни класи – имаше и по-обикновени, и по-високостоящи. И от България беше по същия начин – идваха хора на науката, певци, артисти... Но първоначално тези хора идваха тайно, пазеха се, за да не разберат техните ръководители, партийни секретари, да не се разбере, че ползват услугите на Ванга. Дори някои идваха гримирани, дегизирани, за да не бъдат разпознавани – слагаха каскети, очила…
Чужденците бяха с предимство, те плащаха много високи такси. Мисля, че те даваха по 60 долара, за да влязат. Македонци, когато идваха, Ванга ги приемаше също с предимство, като нейни роднини. А те плащаха още на границата, на митницата със Златарево. След това чак идваха в Петрич, при Ванга – с бележките от таксата, които събираше касиерът.
Всеки ден се събираха тези касови бележки и след това се предаваха в общината. И всичките тези пари отиваха в бюджета на общината, в републиканския бюджет, не отиваха за Ванга. А тя беше на една заплата, при това -
минимална работна заплата
Нейната сестра й се водеше придружителка, а дейността на Ванга се водеше в сектор „Сугестология”.
- Как лекуваше Ванга, при все че тя не е била лечителка, например от безплодие?
- Да, Ванга не е лечител. Казваше: „При мене без вера нема да идвате! Аз не ви лекувам. Бог ви лекува чрез мене. И затова ке вервате в Бога и без вера няма да идвате. Защото без верата човек е кръв и после жив дявол!”. И в действителност тя даваше съвети за лечение, които й се предсказваха – това е нейната дарба. Казваше да се донесе примерно такава и такава билка, след което тя им обяснява как да я използват или при кой доктор да отидат.
- За Ванга никога не е говорено като за жена. А в книгата си вие пишете за женствеността, за сексапила й!...
- Точно така, не е говорено. Ванга е беше много привлекателна жена. А в обществото се създаде едно много погрешно впечатление за нея – че е била много строга, конфликтна, груба, че се кара и порицава хората, а всъщност тя не беше такъв човек – но работата я направи такава. При нея минаваха десетки, стотици хора на ден, а тя трябваше да ги изслушва, да им дава съвети, да направи контакт с тях чрез дарбата си.
Всъщност Ванга беше много позитивен и весел човек. Не обичаше да остава сама. На трапезата й винаги имаше много хора. И ние, като семейство, не сме оставали сами, постоянно имаше и други хора на масата. И масата винаги се отрупваше с много ядене, да има за всички. И малко да има, тя пак канеше хора. Когато се смееше пък, имаше един много заразителен смях – като започне да се смее, цялата се тресеше. Заразяваше със смеха и с оптимизма си. Не плашеше хората.
Винаги ни казваше: „Не се плашете! В страх не се живее!”. И затова не даваше отрицателни прогнози – защото не искаше да плаши с тях хората, а искаше да им дава надежда, вяра, оптимизъм. Много пъти дори и ние сме й казвали: ама как така, ти каза на тези хора, че ще им оздравее детенцето… И тя казва: „Добре,
как да кажа на майката, че детето й ще умре?
Ами нали тя ще се срути тук, пред мене, ще се срине, и тя ще умре?! А така, като дам надежда, майката ще има сили да си гледа детето, а след време да си роди и друго детенце… Как да казвам такива лоши неща”. Смъртта я подсказваше деликатно на хората. Много хора я обвиняват, че не е познала, не е разбрала. А тя казваше например: „Елате със същата захар на еди-коя си дата”, а всъщност тази дата беше датата на смъртта. Но хората не го разбираха. И после я обвиняваха. Ванга беше много позитивен човек.
Само когато се преуморяваше, ставаше остра. А също и когато някой влизаше без ред – защото касиерите правеха списък, който се знаеше година преди това. Смъмряше ги тези хора и ги връщаше назад.
- Значи Ванга е била и много красива жена!
- Да, тя беше с много нежна, бяла кожа. А преди да ослепее, е била с много хубави синьо-зелени очи и руса къдрава коса. Хората я помнят как е излизала на разходка в Петрич, в околностите. Винаги елегантно облечена, скромно, не натруфена. Леко пухкава жена, налети форми, излъчвала е една привлекателност, един сексапил. Много е привличала хората – и, макар и сляпа, тя е била симпатична жена. Но е привличала не само с външността си, но и със своята духовност. Ванга беше позитивен човек, излъчващ енергия, дисциплина.
Спеше много малко. Лягаше късно вечер, събуждаше се много рано - в 4 часа, и вече в 5 бе започнала да гледа, започваха сеансите. Приключваше сеансите и заминаваше за Рупите, където я чакаше друга тълпа от хора – и там продължаваше да гледа. Движеше се из къщата свободно, нямаше нужда от придружител. Но когато се преумореше след сеансите, се блъскаше в стените, хващаше се за парапетите, търсеше опора, за да се прибере в стаичката, за да почива. Особено в последните си години, когато виждаше края на живота си, тогава още повече се натоварваше, за да е полезна на още повече хора, за да събира пари за черквата, да може да я довърши… Но вече беше болна, изтощена.
Имаше рак в четвърти стадий,
когато завърши черквата. Всички тези неприятности около освещаването й, а и след това, всъщност я довърши. Ванга видя собствената си смърт, собственото си погребение, дори видя кой колко ще плаче за нея. И ми даваше съвети, успокояваше ни кой как да се държи след нея. Това е феноменалното в нея – предсказваше до последния си миг, не се щадеше!
- Но Ванга е имала и много добри приятели! Един такъв неин дългогодишен приятел е бившият главен прокурор на България Иван Татарчев...
- Да, и той също потвърждава, че Ванга е била тормозена от властта. Споделя дори, че е била бита в полицията. Влачели са я по милицията, защото просто не е била удобна с виденията и предсказанията, които е правила на хората. И с това, че хората се трупат пред вратата й и я слушат, а това не е удобно на новата власт. И се получи следното – тогава я обиждаха, че е религиозна, а след нейната смърт заявиха, че не е била религиозна, че не е била християнка, не е вярваща, не подбужда към вяра, и не може да бъде наречена светица. Има едно противоречие, което ме накара да пиша за нея.
- Как възниква приятелството й с Иван Татарчев?
- То е многогодишно. Той е работел като адвокат в Благоевградския окръг.
Имал е някакви лични, семейни проблеми, и е потърсил съветите на Ванга
С времето са се сближили, допаднали са си, и това приятелство е продължило десетилетия наред. И когато той стана главен прокурор, започна да я посещава явно, като приятел, защото преди това се е криел, притеснявал се е. Идваше всяка седмица и общуваха свободно, обядвахме, вечеряхме заедно на Рупите. След посещението на Людмила Живкова обаче през ’75-а година, хората са започнали да идват по-смело и неприкрито.
- Ванга е имала добро приятелство и с Иван Славков...
- Да, бяха приятели. Общувахме със семейство Живкови и Иван Славков често идваше при Ванга след промените. Двамата дори кумуваха на една сватба. Той много я уважаваше и обичаше. Познавам и майка му – леля Катя.
- „Човече, човече, направи си ревизия на съвестта!”, е казвала Ванга често… Кого е имала предвид с тези думи?
- Казваше това, когато виждаше, че някой е грешен и не е прав. Много често използваше този израз, дори чукаше по масата, докато го изрича.
- Невена Коканова е една от тези личности, които силно са вярвали във Ванга, често е идвала на сеанси при нея…
- Невена идваше, често се съветваше с Ванга. Имаше си лични, здравословни проблеми. И дори веднъж коментирахме пред нея с майка Ванга темата за смъртта. Аз я бях попитала как вижда смъртта, дали наистина тя е толкова грозна, както я описват – скелет с коса, качулка… А Ванга казва: „Не, смъртта не е такава грозна, смъртта е красива… Тя е красив, млад мъж, облечен във военни дрехи, с лампази, с лъскави дрехи, които блестят като люспи на светлината”. И после Невена екранизира тези нейни описания, и го показаха по телевизията във вид на новела. Винаги когато идваше, я придружаваше един оператор – беше се заселила в едно село, гледаше кози. Носеше на Ванга мляко, сирене от козите. Весело разговаряха двете. Но интимните въпроси, които си е задавала Невена, ги знае само Ванга, защото сме ги оставяли двете насаме да си говорят в тези моменти.
- Много интересна е била и срещата на Ванга с известния психотерапевт Анатолий Кашпировски…
- Аз присъствах на тази среща, описала съм я много подробно в книгата. Кашпировски дойде с личен въпрос за него самия. Придружаваше го една журналистка, която правеше филм за него. Изразът на майка беше точно: „И да знаеш, ке умреш при жена си”, което означаваше, че съпругата му е неговата съдба. Тази среща беше много силна. В началото, помня, той влезе надменен, високомерен при нея и дори й каза: „Излъчвате студенина, много студена изглеждате”. Ванга се засегна от това. А тя всъщност беше любопитна, очакваше да види защо идва той. И без да пипа негова захар, без нищо, му направи сеанса, и му каза всичко – а той се смали, смали и толкова се доближи до нея, че забрави, че е студена…
Майка също така го бе предупредила, когато кара кола, да внимава с дясната предна спирачка. Точните й думи към него бяха: „Дошъл си да питаш за себе си. Жена ти Валентина е много арна и другия път да дойдеш с нея. Дошъл си да ме питаш дали ке умреш, нали – страх те е.
Хората лъжеш, а на тебе не можеш да си помогнеш
Да спреш да лъжеш хората и да спреш предаванията по телевизията. Болен си от рак – казват ти, че ке умреш скоро. Е…, ке шеташ много по света. Ке идеш в Америка, после в Япония, накрая в Китай. Живееш в Полша, но ке идеш и в Канада. Да спреш да лъжеш хората по телевизията – скрий се, не се покажувай повече! Колегите ти завиждат много, нели?! Не те обичат. Не вервай и на тия, дето лекуват с ръце от разстояние…”.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
