Георги Георгиев – Жоро Амала: Азис не е и никога не е бил гей!
Азис в страстна целувка с Коце Ламята
Жоро Амала от Княжево е един от първите диджеи, организатори, продуценти, мениджъри, импресарио, т.е. всичко това в едно във „варварските” времена на българския шоубизнес. Както други негови събратя и той е започнал на попрището диво още преди 1989 г., минавайки през много убийствени перипетии. Затова пък днес е на повече от „ти” с почти всички бивши и актуални звезди.
Ето ексклузивните му и шокиращи спомени :
- Кой е първият, истинската легенда в шоу бранша? Люстам?
- Лично за мен е Жоро Сръбския, но няма да спорим – шоу бизнесът не е математика.
- Но вие сте един от първите?
- Смело мога да го твърдя. Който днес твърди, че навремето, та и до днес се е родил и препитавал едва ли не още с раждането си като мениджър или импресарио на звезди, е лъжец. Лично аз не се срамувам да кажа, че по професия съм пожарникар. Изкарах три школи за огнеборец. Една в София като начинаещ, после в... Рилския манастир, в самия манастир, и накрая във Варна - основната школа. След това се върнах в София, бях инспектор към Киноцентъра в Бояна и т.н. Началник ми е бил лично Методи Ангелов Борисов...
- Кой!?
- Ами същият - бащата на премиера Бойко Борисов, полковник Борисов. Само да не ме питате за глупостите, които са писани за него в Интернет. Чел съм ги. Глупости и лъжи на търкалета!
- Не ви питам, но щом отворихте дума... Какъв накратко беше полковник Методи Борисов?
- Началник на Първи специализиран отдел към националната противопожарна служба. Знаете ли какво означа това?
- Не знам?
- Това беше секторът, който се грижеше за най-опасните заводи, най-рисковите обекти, където се работеше с химически продукти, взривоопасни суровини и материали или тези с потенциално най-много жертви и т.н. Обектите на Втори и Трети отдел бяха детска играчка в сравнение с на Първи отдел. Аз съм си „гербер”, не го крия, а маята ми може би е още оттогава. Защото полк. Борисов беше много свестен човек и изключителен професионалист – най-големият в националната противопожарна служба! Затова беше шеф и на най-важния сектор в нея.
- Познавахте ли и самия Бойко Борисов?
- Познавах го, но хайде сега да не се отплесваме на пожарни теми. За него само един щрих. Около възродителния процес по едно време много предприятия в Шумен, Разград, Дулово и др. градове в Добруджа бяха направо обезлюдени. Хората масово напускаха и се изселваха в Турция с камиони, без никой да ги гони. Вярно, че да прекръстиш Мустафа на Митко беше велика глупост, но това беше глупостта на върховете. Ние какво бяхме виновни? Да, но един ден, аз тогава бях инспектор в софийския ТЕЦ, ни строиха и ни казаха така: който иска да ходи да помага там, да ходи, който не иска... Нямаше никаква принуда. Аз отидох. На мен ми се падна да бъда в Разград.
Бойко Борисов отиде в Дулово
- И какво правихте в Разград?
- Бутала.
- Какви бутала?
- Бутала всякакви. Имаше един машиностроителен завод, в който преди въпросните събития бяха останали от 300 души само 7-8 човека. И какво - строяват ни 20 души пожарникари и майсторът в цеха за бутала ни казва и показва: ето тука се слага това и онова на струга, пускаш го и правиш това и онова, така и така, и т.н.
- И от пожарникари се превърнахте в стругари за броени дни!?
- Какви броени дни - за два-три дена се квалифицирахме! Какво да правиш?! - Иначе производството спира! Отделно от това сме работили и помагахме на хората там за много други неща. Бойко го пратиха в Дулово. Вярно, че за разлика от нас беше с ценз и инженерни познания, ръководител все пак, не знам дали е работил като нас на струг в Дулово, но и неговата мисия беше като нашата. По-нататък къде и като какъв е бил в ония времена, не знам, но тогава всички ние се изръбвахме от работа почти денонощно и правехме много неща. Просто
изкупувахме греховете на върховете
- „Време е за шоу”, простете за клишето...
- А, да. Школувал съм и съм свирил на китара, но не станах велик музикант. Няма какво да крия - започнах с организацията на всякакви, но най-вече цигански веселби във Факултета, Филиповци, Абисиния и т.н. Как? Ами и аз не знам как точно! През 1982 г. си купих камера. Почнах да снимам разни тържества. С времето почнаха да ми искат: ама дай изпълнители, дай оркестър, дай озвучаване, дай това, дай онова... И така, постепенно... В един момент си казах - о-о-о, така ли? Вече познавах много изпълнители и всякакви звезди от шоу бранша.
Не знам кой е първият и най-големият, но смея да твърдя, че преди 1989 г. първият, който регистрира първата частна фирма за организация на сватби и тържества, весели ритуали, бях аз – ЕТ „Жоро-Амала”. Парадоксът беше, че тогава бях приятел и с основателите на първата частна фирма за тъжни ритуали – погребалната агенция „Мира”.
Истинският бум в кариерата ми обаче започна, след като напуснах пожарната служба през 1990 г. Тогава върховете съкращаваха, ликвидираха, обезценяваха труда ни и ачик ни тикаха към напускане – казваха, който иска, да си ходи, няма да има никакви пречки и проблеми с каквото и да било. Така че, само да вметна, тук някъде е истината и за истинските мотиви Бойко Борисов да напусне службата, които бяха изопачени с годините. Какъв мотив може да имаш да останеш, след като си давал всичко от себе си, а после се оказва, че вече не те бръснат за нищо?!...
Както и да е. След 1990 г. веднага заминах за Израел. Млял съм и съм продавал на място месо на плажа в Тел Авив. Работих в най-големия български ресторант там, т.е. на български евреи - „Ариана”. Нагледах се на много неща. Тогава за пръв път разбрах как палестинците правят „интифада”. Работното ми време беше до два след полунощ, крил съм се под бара, когато една нощ изпотрошиха заведението с камъни.
Между другото, „Ариана” беше специализирана само за сватби и тържества, каквито имаше всеки ден. Тогава с гледане научих много за занаята. Започнах да наблюдавам двама оператори, които снимат на място, обаче всичко се показва на монитори и навън, а няма жици, няма нищо! Питам ги как става това, ама те, евреи, и ми викат:
„Тайна!”
Аз си викам - хубаво - и една нощ се затворих в тоалетната, изчаках всички да се изнижат и излизам. Тръгвам и гледам къде е камерата, тък-тък, разнищвам нещата и гледам как става номерът, а то се оказа много просто. Поне за мен, ‘щото вече имах все пак някаква техническа грамотност по въпроса още от България. Купих си необходимото устройство, едно такова с антенка, „трансфер” се казваше, което може да предава събитието от място на всички, които имат телевизори в обхват от два километра.
Връщам се в България и направих бум. За пръв път приложих тоя номер у нас, беше във „Факултета” на циганска сватба. Истински фурор! После във Филиповци, Абисиния, „Столипиново”, Велинград, в цяла България. Почнах да правя и осигурявам цялостна организация за всичко и за всички, включително „Линкълни” „Крайслери”, файтони и коне всякакви, бели, кафяви, черни, даже вертолети срещу 50 000 лв., т.е. 700 долара тогава на летателен час за хвъркато возило на баровците. А нямах още и 40 години!
Не крия, че най-често ме наемаха роми, турци или борци, но пък аз наемах и мургави, и „бели” звезди, возех „бели” и мургави булки. Доколкото си спомням, на едно тържество пяха заедно Азис и Георги Христов, който беше в апогея си. Но дори да ме лъже паметта, така или иначе, работил съм и с двамата. Специално с Азис, т.е. за мен е Васко, сме страхотни приятели, приятел съм с цялото му семейство. Митовете и легендите за него и семейството му също нямат нищо общо с истината!
- Кои например?
- Най-вече това, че е гей!
- А не е ли?
- Нищо подобно! Това го знаят най-близките му. Той си е сто процента мъж като мен и теб.
- Хайде, де! Във всеки случай най-добрата версия по въпроса е, че е изкопирал „обратния” си образ по подобие на знаменит индийски певец и артист...?
- Няма хайде де, няма индийски прототипи! Това, че навлече рокля на стадион „Васил Левски”, че започна да се гримира и да се прави на гей, е заслуга на Крумчо и Росен, които създадоха „Съни Мюзик”. Гениални! Създадоха агенцията почти без пари, от нищото. Те префасонираха Васко, те го накараха да се прави на такъв, те създадоха днешния Азис. И според мен не сгрешиха, напротив...
Васко си има чудесно семейство - прекрасна дъщеричка и жена, а това с Китаеца е просто роля, в която вече си влязъл. Иначе семейството му са кардараши. Знаете ли, че
баща му Троян никога не е свирил циганско или чалга
- той не знае и една чалга нота или песен! Той е страхотен акордеонист и певец. Пее и свири всичко – латино, испанско, руско, класика - всичко, само не и чалга! Ами че той с музиката си омайваше самите испанци в самата Испания!...
- А! Сам го казахте...
- Какво съм казал?
- Това, че семейството му се е „подвизавало” в Испания, на практика - в испанския ъндърграунд. Може баща му да е свирил и пял „под прикритие”, но междувременно майка му е била тартор на мургавите джебчийки и сводници в Испания. Все пак мълвата е толкова упорита, че не може да няма нещо вярно в нея...?
- Кой!? Майка му Гери!? Гергина Илиева е тартор в домакинството, изключително красива, свястна, умна и интелигентна жена. Гледа и си върти къщата. Тя е виртуоз домакиня, достатъчно е да опитате манджите й и тогава сами ще кажете може ли такава жена да бъде сводница и джебчийка. Може ли сводница и джебчийка да роди и възпита сестрата на Азис - Меги, която завърши с отличие колеж за журналистическа фотография и видео?! Знаете ли каква беше първата тиражирана касета на Васко? - Това беше българска набожна музика, български църковни песнопения, които продуцирахме аз и преди всичко баща му. Преди да го награбят „Съни мюзик”, разбира се...
- А как Васко-Азис стигна до „Съни мюзик”?
- Още от малък, имам предвид 15-16-годишен, той започна да се подвизава по заведения, пееше всичко, и още тогава започнаха да го боготворят. Започна в една столична кръчма в кв. „Толстой”, пееше и пътуваше посред нощ до Костинброд. После беше в ресторант „Пирамиди” в Княжево, след това направи фурор в ресторанта на читалището, което се намира като вървиш по „Сливница” и минеш „Константин Величков”. Точно оттам го „прибраха” „Съни мюзик” и го пресъздадоха.
Но не гледайте роклите и грима му, а слушайте божествения му глас! Пожелавам на всички мургави и бели българи да постигнат това, което той е постигнал! Като познавач на балканската музика ще ви кажа едно: най-добрите музиканти са румънците, най-добрите танцьори са българите, най-добрите певци са от Босна и Херцеговина, сърбите са отделна история, а най-голямата емблема на България, примерно в една Македония е... Азис. На един негов концерт в Скопие се случи нещо безпрецедентно! Стълпотворението беше толкова голямо, че се наложи на другия ден да направи втори концерт. Няма какво да се лъжем - всичките ни днешни изпълнители са само до... Калотина.
- Забравихте и всички български мутри, на които е пял?
- И това са пълни глупости! На кои мутри е пял? Ами че
аз бях доста близък с покойния Иво Карамански
и поне покрай него трябваше да знам, ако имаше нещо подобно. Между другото, и за самия Карамански съм се наслушал на сума ти легенди и митове. Може с бандитите да е бил бандит, но човекът Иво беше човек с човеците, с много човешки добродетели. Знаете ли, че той не можеше да откаже на никой, който го помоли за помощ за каквото и да е? Знаете ли колко огромни дарения е направил за сираци, старчески домове, църкви, манастири и навсякъде, където има нужда от пари? При това - винаги анонимно, с изричното условие да не се споменава името му по какъвто и да е начин.
За неговите артистични изяви сега се говори с ирония, но той си беше роден певец и артист. Веднъж му казах: „Иво, хората знаят, че обичаш да пееш, но това не е достатъчно, дай да издадем една касетка!”. Издадохме я, зелена касетка с изпълнения на него и Грета Ганчева. Огромен успех. Разграби се. Жалкото беше, че тиражът бе ограничен, а „суетният” Иво не пожела да я претиражира. Ами концертът с Грета Ганчева в НДК? Пълен фурор! Пълна зала. Иво пя с Грета Ганчева на живо. Пя страхотно! Иво си пое всичките масрафи, но тук жалкото е, че нямаше телевизии, ПТС-и. Само аз щъках нагоре-надолу с камерата и само аз имам пълен запис на този концерт.
Ама бил наркоман, друсал се и се напивал!?
Не знам... За мен ще остане човекът, който, когато някой му поиска нещо, просто му казваше: „Ела в „Хранков” еди-кой си ден и ще уредим въпроса”. Става въпрос за хотела „Хранков” в Суходол, а не в прословутия „Замък Хранков”, който също беше негов.
Само един щрих за последно. Веднъж си говорим и ме пита как е бизнесът, върви ли и т.н. Оплаках му се, че моята подвижна лампа за осветление на мероприятията е от 500 вата, а на Запад хората вече работят с много по-мощни осветления. Един ден получавам пратка. Не ми казват от кого е, разбрах само, че идва от Германия.
Пратката беше 1000-ватови лампи. Не една, а цели пет. Иво никога не обели и дума за това, а и аз не го попитах. Беше излишно, защото знаех, че не обича да му благодарят, в такива случаи се чувстваше неудобно като едно срамежливо дете... Затова не вярвам и на официалните версии за убийството му, след многочасови запои с дрога, побоища и изнасилване на палача му... Просто нямам обяснение. Познавам и бащата на убиеца му Стефан Въжарски. Той също няма никакво обяснение.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
Коментари
- 11.04.2015, 09:24
дееба миндила дееба..
шш
