Ексцентричният рокер Тони от Еленово: Дяволът е мой господар, правя всичко за него!

Ексцентричният рокер Тони от Еленово: Дяволът е мой господар, правя всичко за него!

Стоян Величков - Тони Стрелата е най-скандалният рокер у нас. Той нашумя покрай идеята си да прави град на сатаната край Благоевград. Тони е рокер по бит и душа от дълги години, живее в гараж в квартал „Еленово", на чиято врата е окичил надгробната си плоча. Ексцентрикът казва, че е подвластен на дявола, затова обича жените, пиенето и купоните. И тъй като рокерите са винаги на косъм от смъртта, ако умре, иска да бъде кремиран и прахът му разпръснат по река Струма.

 

Тони, решили сте да правите град на сатаната до Благоевград. Какво ще представлява той?

Това ще бъде рокерски град. Няма друг такъв в България. Рокерите не сме добри момчета, затова реших да го кръстя Града на ада. В средата ще поставя 15-метров дървен стълб. Върху него ще сложа 10-метрова глава на дявола, която ще е светеща и ще се вижда отдалеч. Тя ще гледа точно срещу големия кръст на града. Когато видях, че се вижда кръстът, дойде идеята да сложа главата на дявола точно срещу него. Разстоянието по въздушна линия е около 2 километра, но идеално си напасва. Купих имота, който е на едно възвишение над квартал „Еленово" за 5000 лева. Оттам се разкрива прекрасна панорама на целия град. Теренът е равен, което е чудесно. По закон до 30 кв. м не се иска разрешение за строеж, така че там ще има малки бунгала и места за палатки. Аз ще си направя едно бунгало, мои съмишленици също ще си направят бунгала, но до 30 квадрата. Аз им продавам тази земя, за да се чувстват съсобственици. Ще има и заведение. В този град ще се допускат само рокери и мотористи.

Откъде се роди тази ексцентрична идея?

Аз още 1996 г. си продадох душата на дявола и полека-лека той я закупи. После започна насочващо да ми се случват нещата в живота. Тогава не исках нещо кой знае какво от него, само здраве и слава. И получих и двете. Славата повече, а здравето още повече. След това дяволът започна да направлява действията ми. И така в мен се зароди идеята да посветя град на него, защото той е нещото, на което се прекланям. Още повече че Благоевград е град на порока. Има прекалено много жени в него - ученички, студентки, които обичат такива железни момчета като мен. Тук постоянно се вихрят купони по дискотеките. Какво да ти кажа, жестока е работата. И викам си, точно си съвпадна всичко - да има дяволски град покрай Благоевград - мястото на порока. А още повече това се оформя като идея номер едно за цяла България.

Там ще се вихрят ли купони?

Е, при всички случаи. Ние, мотористите, обичаме гаджетата, купоните, пилоните, бирата и всичко ще е на шест. Хубавото е, че това място се намира на километър и половина извън града, така че каквато и музика да се лее, няма да има проблеми.

Имате ли жена до себе си?

Личният ми живот е чудесен. Покрай себе си имам достатъчно гаджета. Те много ме харесват, защото самата ми външност е такава, спортна. Даже една от жените ми е до мен. Нека и тя ти каже нещо. (Дава телефона на Мария Тодорова, ученичка от гимназията по текстил.)

Здравейте, Мария, вие сте от любимите жени на Тони, така ли?

Да, така е

Как се чувствате с него?

Добре, забавно ми е, той е много готин, не е от досадните мъже. Забавлява се, свободен човек.

Одобрявате ли нестандартните му идеи?

Ами това за рокерския град малко ми дойде в повече, ама е добре, няма да е лошо. Но там ще се събират само рокери. Но аз ще ходя с него, без него съм заникъде.

С какво се занимавате?

Уча в гимназията по текстил в града. Завършвам класа по готварство и фризьорство. Това ми е последна година и мисля да отида да работя на морето. Но може и тук, в Благоевград, да си намеря работа. Но принципно мечтата ми е да стана художник, обичам да рисувам. (Мария връща телефона на Тони.)

Тони, това момиче е ученичка, има ли 18 години?

Да, навърши 18 скоро. Жестока теларка е, сини очи, кестенява коса. Абе страшна е. Супер гадже!

А как точно разбрахте, че дяволът ви помага?

Помага ми определено. Когато си продадох душата, бях не на нулата, а на минус 10. Много зле. Загубих работата си, разведох се, останах без пукнат лев. Една нощ ми писна и призовах дявола, ако съществува, да вземе душата ми и тя да бъде негова завинаги. Не само вярвам в него, той ми е господар. Пожелах си здраве и слава и точно след седмица започнах добре платена работа. Станах рокер и с течение на времето станах много известен. Много хора казват, че са усетили положителна Божия енергия, за да направят нещо, аз пък усетих негативна дяволска енергия и реших да действам, дяволът ме измъкна от дупката. Нещата тръгнаха напред и нагоре.

Казвате, че се гордеете с тялото си, как го поддържате?

Активно спортувам. Всеки ден правя по 600 коремни преси, 4 серии по 150 лицеви опори и тичам по 2-3 километри. Висок съм 1,71 метра и тежа 79 килограма. Чувствам се в перфектна физическа форма, не се давам на 20-годишните момчета. Апропо, суетата също ми е дар от дявола.

Купили сте си паметна плоча, защо?

Исках да си осигуря всичко и да съм готов, ако преждевременно се случи нещо с мен. Нека да я има, да се радват хората, да помнят, че е живял Тони Рокера Стрелата, който остави огнена следа и стана легенда. Плочата е без дата на раждане и без дата на умиране. Снимката на нея ми е рокерската, с каската.

Всъщност, така и не разбрах защо се разведохте?

В последния месец преди развода жената ми постави ултиматум - от работа вкъщи и от вкъщи - на работа. Викам: „Чакай, бе, аз да не съм ти роб"! Изтърпях месец и се преместих. Лошото е, че жена ми беше от Симитли, първа братовчедка на жената на командира на поделението, в което служех. Оплакала се на братовчедка си за това, че съм си тръгнал. После командирът ме викна и ми каза: „Върни се при семейството или те уволнявам"! И така ме уволни. Оставих всичко на жената и се усамотих в един гараж в Благоевград. Първите 3-4 дни ми беше гадно. Но после започна купонът. Живея страхотно, всеки ден ми е супер.

Имате синове, какво се случва с тях?

Малкият шеста година е в Чикаго, тръгна на бригада и не се върна. Какво да прави в тази селска държава? Големият каза, че го е срам от мен. Благодарността на децата е, докато ги отгледаш, после само пари искат. Ако не им даваш, не те зачитат. Най-важни са свободата и здравето, а не парите./Автор: Деси Боцева, vsekiden.com 

Коментари

  • 13.07.2015, 07:19
    Не знам колко си "свободен" и какъв рокер може да си, мисля, че казармата те е сдухала повече от колкото можеш да понесеш. Помня те от военното ми обучение през 1987г. на хижа "Гоце Делчев". Беше доста изтрещял шапкар, не случайно те наричаха "капитан Баязид".
    Костадин
 
Прибави коментар
   
Име * : 
Град :
Коментар * : 
 
Прибави
 
 

WebDesignBG