Тодор Колев покоряваше с "Опасен чар" не само "драгите зрители", но и офицерите от тайните служби
Наскоро Комисията по досиетата халоса с доказателство за агентурно минало и най-богатата вдовица на съвременна България - Дарина Павлова. През последната година от режима на Тато красавицата със здрав корен от партизанското село Милево е била вербувана за съдържателка, каквото и да означава това, на явочна квартира с псевдоним „Антена”, проговориха изтупаните от праха папки с гриф „Строго секретно”.
По този повод човек на „ШОУ” разговаря с бившия шеф на СГУ на МВР Румен Николов, който преди 10 ноември е „наблюдавал” т.нар. художествено-творческа интелигенция и преди време се прочу като вербовчик и водещ офицер на мастития режисьор Людмил Стайков. В момента Николов е адвокат в София и никога не е скривал, че е един от създателите на „Мултигруп”. Познава и кътните зъби на Дарина Павлова и съпруга й, както и на бащата на убития бос на „Мултигруп” – Павел Найденов.
Някои от признанията на Николов звучат определено изненадващо – например това, че в актьорските среди на България не е имало чак толкова много доносници на ДС – мнение, което се наложи през годините на прехода.
„След разкритията на Комисията по досиетата в някои от семействата на по-възрастните ни сътрудници в това съсловие
се разиграха истински драми.
Не мога да ви назова имена, но, повярвайте, хората са много засегнати”, уточни още в началото на разговора бившият ДС-началник.
По думите му неговият любим агент е бил... Тодор Колев.
„Знам цялата семейна история на този изключителен български актьор. И за женитбата му с Йорданка, и за бившия й съпруг Жозе Дени, за когото пък може да се напише цяла сага...”, довери Николов.
И добави, че независимо от амплоато му на комедиант Адама е бил много интелигентен и любознателен човек.
На него в ДС се гледало с много добро око
тъй като никога не си позволил да ги залива с дребнави доноси и клюки, прихванати от ефира на радио „Една жена каза”, за да руши репутацията на свои колеги, както е процедирал друг агент на Румен Николов.
Ексофицерът от спецслужбите уточни, че този човек е бил конституционен съдия и толкова свръхстарателен, че всяка седмица заривал „разработчика” си – подчинен на Николов, с купища изписани листове. Той ги късал и хвърлял, тъй като повечето от тях били пълен „брак”. Румен Николов обаче разрешил ситуацията с тежката доносническа графомания на въпросния агент, като му предложил да праща писанията си в пощенска кутия. Но не по-често от два пъти в месеца.
„Ама аз не мога да заспя, ако не съм написал нещо за вас!”,
започнал да кърши ръце доносникът.
„Създаде ни доста трудности. В онези години например никак не беше лесно да се организира пощенска кутия под прикритие. Но аз го направих.
Явочните квартири също не бяха лесни за поддържане. На първо място не трябваше в никакъв случай да се допуска среща на двама наши агенти, които не сме запознавали”, разкри ексшефът на СГУ на МВР.
Според него в тяхното „ведомство” никога не се е смятало за целесъобразно срещите с агентите да се провеждат на публични места – от съображения за конспиративност.
„Използвахме основно явочните квартири, защото когато един човек бъде видян например с мен, има сериозна опасност да бъде разкрит като сътрудник”, поясни Румен Николов.
„Вербували ли са хора с нетрадиционна сексуална ориентация, каквато практика широко е била използвана в западните спецслужби”, полюбопитства репортерът на „ШОУ”.
Отговорът на Николов беше неочакван: „Не!”
„Нашите служби бяха убедени, че на такива хора не може да се разчита. Защото са склонни към предателство и имат някакъв особен афинитет към „врага”, категоричен беше бившият ДС-кадър.
Още по-странно прозвуча признанието му, че
е пълна заблуда да се мисли, че в театралните среди гъмжи от „нежни мъже”.
Напротив – повечето най-видни представители на гилдията имали стабилни семейства, едва ли не – патриархални.
„А за какво толкова важно за националната сигурност е бил използван вашият любим агент Тодор Колев?”, поинтересува се човекът на „народното издание”.
„За работа по емигранта Петър Увалиев. Ще ви обясня защо. Много от българските актьори пътуваха на Запад. И домът на Увалиев в Лондон беше нещо като „щаб-квартира”, където те се прихващаха и преслушваха за евентуален шпионаж в полза на западните спецслужби”, повдигна завесата Николов.
Припомняме, че „ШОУ” беше първата медия у нас, която посмя да назове „неоспоримите” агенти на Държавна сигурност в театъра и киното. В началото на тази година пък изригване на вулкан от възмутени коментари предизвика един пасаж от мемоарите на бившия директор на Народния театър проф. Васил Стефанов, в който той твърди, че именитият режисьор Крикор Азарян е бил „човекът на ДС” в най-елитния роден храм на Мелпомена. Това негово „откровение” обаче светкавично беше затиснато под килима с почти официалното изявление на неколцина „мастити театрали”, че маестрото от Пловдив никога не е сътрудничел на българските спецслужби.
За всички, които повярваха на заклинанията им, ще отбележим, че истината за предполагаемото агентурно минало на Азарян никога няма да се разкрие на „драгите зрители”, тъй като той е покойник. А за тях не само „добро или нищо”, а по закон – и никога няма да бъде обявена принадлежността им към ДС. За някои особено ценни публични личности е бил правен компромис и приживе имената им не бяха огласени в качеството им на доносници на репресивния апарат от времето на Тодор Живков. Изчакали са ги да се преселят в отвъдното, за да отнесат тайната на своето позорно служение в гроба. Така са подходили не само към покойния патриарх Максим, а и към култовия режисьор Коко Азарян, уточняват експерти по темата.
Те са единодушни, че приживе най-овластените „антени” на ДС в съсловието са били режисьорът Филип Филипов и третият съпруг на Стоянка Мутафова – Нейчо Попов.
Филипов е бил личният доносник на „куция генерал” от МВР Здравко Георгиев
кълнат се театрални ветерани, а Попов е играел сходна роля при ген. Петър Стоянов, бивш шеф на Шесто управление на Държавна сигурност.
По-късно, в края на 70-те, за „надзорник” на кино- и театралните актьори пък е бил назначен тогавашният капитан от тайните служби Чавдар Тепешанов, забъркан в историята около тв сериала „ Завръщане в Рим” на Иля Велчев. Тепешанов е бройкал особено упорито немския съпруг на джазпримата Камелия Тодорова – продуцента Майкъл Кунстман, който след промените я изостави, за да се ожени за БГ колежката си Саня Армутлиева, дъщеря на голяма шефка от някогашното ВТО „Хемус” /експорт на стоки и артефакти „второ направление”/.
Добринка КОРЧЕВА
