Разказът за фаталната случка събра множество коментари в социалната мрежа, където специалният кореспондент описва в характерния си стил:
„Вчера имах среща с кифла. От тези симпатични същества, духнати със сешоар, оформени джуки и всичко останало. В едната ръка имаше телефон, а в другата - волан. Разгледах я в детайли от много близо, защото бях залепен на предното стъкло на нейния мини купър. Всъщност девойката ме блъсна на пешеходна пътека в центъра на София. Добре, че в казармата едно време ни учеха как да се хвърляме в укритие, избягвайки куршумите на врага.
Претърколих се по капака на колата ѝ и се залепих за джама, където най-накрая тя ми обърна внимание и погледите ни се срещнаха. Удари спирачки, колкото да ми помогне да се претърколя отново и да скоча с двата си крака обратно на асфалта. Не ми остави нито синина, нито телефонния си номер.
Отидох си леко разочарован, защото по филмите подобни ситуации винаги завършват със запознанство. В реалния живот обаче е малко по-различно.“
След като оцелява от срещата си с „наточената” дама, Милков коментира и любимата си тема смъртната присъда на добре познатия му Сейф ал Ислам Кадафи, един от синовете на диктатора Кадафи. „По стечение на обстоятелствата между 2001 и 2007 г. трябваше да се виждам с този човек заради случая с българските медицински сестри. Срещахме се както в Либия, така и в чужбина. Тази снимка например е от Париж, където по спешност трябваше да отида, за да ми каже нещо важно.
Разговорът трябваше да е на другия ден, но и той, като повечето либийци, времето го няма за нищо и се оказа, че вместо утре, трябва да се видим веднага. Поради което на тази фотография аз съм като току-що кацнал с хеликоптер от Афганистан, а той умит и пригладен като член на Европейския парламент. Но важното е, че свършихме работа... Сейф ал Ислам Кадафи беше осъден днес на смърт чрез разстрел от съда в Триполи.
Не вярвам, че тази присъда ще бъде изпълнена. Поне не към този момент и при тези обстоятелства. Още повече че самият Сейф не е в Триполи, а в планинския град Зинтан, където го пазят тези, които го плениха през ноември 2011 г. За тях той е нещо като златна кокошка, която няма да бъде заклана, докато снася яйца. А най-голямото златно яйце може да се окаже в бъдещето“.
Коментарите на стената му са противоречиви. Григор Малинов пише „Чудесен, христоматиен пример за връзката между медии и тайни служби...“, намеквайки едва ли не за тайни мисии, които службите възлагат на Милков.
