Световният шампион в смесените бойни изкуства (ММА) Благой Иванов - Багата е роден на 9 октомври 1986 г. в София. Спортният му път минава през националните отбори по самбо и джудо, а сега се е посветил професионално на бойните изкуства. През 2008 г. печели световна титла по самбо, побеждавайки легендата Фьодор Емеляненко (Русия). В момента Благой Иванов е световен шампион по ММА в тежка категория. Той защити титлата си миналия месец срещу американеца Дерек Мемен и продължава да носи шампионския пояс на WSOF. През 2012 г. Багата беше прободен с нож при инцидент в софийско заведение. Два месеца и половина той лежа в кома, но беше спасен от лекарите в “Пирогов”. Изписаха го на третия месец, а след още 18 месеца вече се биеше и победи американски боец на турнир по ММА в Калифорния. Ето какво сподели Благой Иванов за в. “Доктор” след защитата на световната си титла.
- Бага, връщам ви към онзи ужасен инцидент, в който беше прободен с нож. Обясниха ли ти докторите какви са били пораженията?
- Да, зная. Важното е, че съм жив и здрав, че съм преодолял последствията от пробождането с нож и сега се чувствам даже по-силен от преди. Благодарен съм на екипа в болница “Пирогов”. Наскоро се чух с моя доктор - Стоян Сопотенски. Чухме се, поздравихме се.
- Няма ли у вас желание за мъст към човека, който ви прободе с нож?
- Не. Аз не съм такъв човек, пък и мисля, че Господ ще го съди, не аз.
- Инцидентът направи ли ви по-силен психически?
- И преди нямах проблеми с психиката, и сега съм добре, въпреки че съм минал през доста перипетии. Но в момента съм в Топ 20 на света и поне на половината от Топ 10 ще им бъде доста трудно с мен на ринга. Противниците за всеки мач се избират така, че да има повече кръв и атракции. Ако нямам травми и контузии, ще стигна до най-високо ниво. Силите са изравнени и победата е въпрос повече на психологическа борба. В нашия спорт е много важно как се чувстваш в деня на мача.
- Къде е по-страшно - в реанимацията на “Пирогов” или на ринга?
- Комай, по-страшно е в реанимацията.
- Донесохте от САЩ освен шампионския пояс и кървавите шорти, с които сте го спечелил. Чия е кръвта по тях?
- За всеки мач ми се изработват различни шорти и след това си ги пазя за спомен.
Кръвта по тях е на съперника
Понякога има и моя кръв. Събрал съм доста ДНК материал по тези шорти. Благодаря на Господ, че нямам никакви травми след този мач. Защото след толкова тежък двубой възстановяването е поне един месец - ходи се на процедури, които не са много приятни.
- Колко килограма свалихте за мача с Дерек Мемен?
- Всеки път ми се налага да свалям около десет килограма преди среща. Правя го за около един месец. Трудно е, но аз съм свикнал. И преди в националния отбор винаги ми се налагаше да свалям килограми. Става, общо взето, с намаляване на въглехидратите и с глад. Приемам повече протеини в този период. Не се чувствам изтощен, напротив. Когато навлизам във форма и ми паднат килограмите, се чувствам по-добре.
- Какви травми сте получавали на ринга?
- Още 2009 г. в един от първите ми професионални мачове се бих срещу японец в Южна Корея. Тогава още нямах в екипа опитен човек, който добре да ми връзва ръцете. Така се случи, че още в първия рунд си счупих и двете ръце и така доиграх мача. Фрактурите бяха на костици на дланта. Веднага претърпях операция в Южна Корея. Възстановяването беше доста трудно, защото това са фини стави и костици.
Раздвижването беше болезнено, защото
сухожилията ми бяха сраснали
и имах ограничение на движенията.
- В какво се състоеше операцията?
- Костите на ръцете ми бяха доста разместени и операцията беше продължителна. В Корея ми сложиха метални пластини на счупените костици, а след време ми ги извадиха в Германия.
- А от прободната рана как се възстановихте?
- С рехабилитация, но повече се възстанових с ходене по планините. Това нещо ми се отрази много добре. Ако човек е имал залежавания, в планината най-бързо ще се възстанови.
- Коя медицина предпочитате - официалната или алтернативната?
- Официалната, макар че се е случвало да ходя и при чакръкчия.
Стоян Саладинов:
Ножът беше пробол белия дроб и сърцето
Стоян Саладинов вече две десетилетия е треньор на специалния отряд за борба с тероризма. Тренира и националните състезатели по самбо и бойно самбо. Саладинов се занимава с психологическата подготовка на Благой Иванов-Багата, освен това изработва неговата тактика за всеки бой и връзката между различните удари, ключове и душене. Треньорът следеше отблизо борбата за живота на Багата в “Пирогов” и неговото възстановяване след това. Ето какво сподели за в. “Доктор”.
- Г-н Саладинов, какво се случи с Багата, след като бе ранен с нож и изпадна в кома?
- Събудиха ме през нощта, когато стана това нещо. Обадих се веднага в “Пирогов” за информация. Сприятелих се с докторите, които лекуваха Багата, благодарение на паролата “Стоян”. Случи се така, че Багата беше опериран от двама Стояновци - тогавашния шеф на реанимацията (сега директор на болницата) д-р Стоян Миланов и от д-р Стоян Сопотенски, който за наш огромен късмет е и кардиохирург, и белодробен хирург. Когато го оперирали, в началото мислели, че е поразен само белият дроб. Но установили, че ножът е пробол и сърцето.
Така се наложило да направят на Багата две операции едновременно. Оттук започна големият му шанс. Той се върна от оня свят. Но в началото лекарите не даваха никакви гаранции, че ще оцелее.
Не мога да ви опиша нашата голгота - на семейството му, моята и на съотборниците на Багата, на всички, които го обичаме.
Започвахме с молитва всяка тренировка той да остане жив, защото вярвам в силата на молитвата. Молехме се между 50 и 70 човека всеки път. Даже на рождения ден на близнаците Росен и Румен Димитрови (световни шампиони по бойно самбо) пред 300 гости взех микрофона и помолих за минута всички да се помолим. Само това можехме да правим.
Но Багата продължаваше да бъде в безсъзнание, залежа се и започнаха вируси да го атакуват, разболя се от пневмония. Всеки ден се чувах с докторите, но те не можеха да овладеят болестните процеси в организма. Тъкмо се пооправи, пак се влоши. Не пускаха при него майка му, баща му и жена му, за да не го виждат в това състояние - в кома, целият в маркучи, вързан за апарати. То е нещо ужасно. Но мен ме пускаха в реанимация, за да му говоря. Докторите ме караха да му говоря, докато е в кома.
- Какво му казвахте?
- Хубави, топли думи. Те ми идваха отвътре. Изживели сме много неща заедно. Плюс това с дядото на Багата сме приятели, а с баща му сме съотборници. В този момент, когато още беше в кома, му казвах съкровени неща, които са си само между нас. Всичко, което сега се случва с Багата, аз съм му го разказвал и съм му го обещал. Обещах му, че ще живее, че ще се бие в Америка за много пари и че ще побеждава. Той ми каза, че ме е чувал сякаш в просъница, но не е можел да мръдне и да ми отговори. Този човек наистина се върна от оня свят.
- Как успяхте да върнете Багата към обичайната му спортна форма?
- Беше трудно. Лекарите ме предупреждаваха да не го натискам отрано, да не прекаля с тренировките, за да не стане някаква беля. През цялото време те контролираха процеса. Но в един момент усетих, че е готов. Направихме консултация и ми дадоха разрешение да го натоварвам. Багата ще побеждава, защото знам през какво е минал и каква воля има.
- Сега обаждате ли се на д-р Сопотенски и на д-р Миланов?
- Да, поддържаме връзка. Много се гордея, че познавам такива светила в българската медицина. Ще спомена и проф. д-р бригаден генерал Николай Петров - директорът на ВМА. Те са родени за лекари. Ключът към щастието е да правиш това, което обичаш. Тези лекари са велики, те са свещени хора и винаги ще ги нося в сърцето си.
Мара Калчева
