В една малка галерия в центъра на София Ставри Калинов е подредил няколко платна, маса с бои и рисува. На видно място е везано с копринени конци копие на картина на английския художник Френсис Бейкъм, за чийто картина са платени най-много пари на търг. 142 млн. долара са предложени на шестата минута от наддаването! Твърди се, че купувачът е Роман Абрамович. „България има такъв талант, но никой не влага нищо за него. Искат да го убият, защото може много. Аз съм едно малко момче и никой не бива да ме пренебрегва професионално”, жалва се Ставри.
Исак ГОЗЕС
- Г-н Калинов, да не би да завиждате на някои от по-успелите си колеги?
- Не им завиждам, защото те не могат повече от мен. Талантът блести. А те са обсебили много Бог с гад. Богат. Обичам колегите си, но не и държанието им. Казал съм го в очите на всичките... Преди година напълних 6000 кв. метра в Централна баня с живопис, скулптури, стъкло. Сам подредих целия музей. Такова нещо не е правено. Дойдоха много хора, но някой наредил да не се купува нищо от мен. От Софийска градска галерия казват: „Тази картина ни харесва, искаме да я вземем. Ама трябва да я дарите”. Как? Та тя струва 25 000 лева, казах, че не мога да им я подаря. Тогава си събрах бързо нещата и се махнах, а трябваше да стоя месец. Бях вложил много пари. Грабнах всичко и се изнесох.
- Обиден сте?
- На никого не съм обиден. Обичам всички. Тъжно е, че има такова отношение към такива като мен. А те не са малко. 90% от хората избягаха от България заради мафията. Един българин подари църква в Балтимор, близо до Вашингтон. Покани ме да направя стенописите, витражите, всичко. Там видях прекрасни сънародници - истински хора, умни, достойни, способни, но са там. Избягали.
- А вие защо останахте тук?
- Там дето си първо мляко засукал и първо либе залюбил, това е родината. Затова останах в България. Имам покани от Астралия, Нова Зеландия, Щатите, но съм тук. Не мога да живея на друго място. Докато бях в Америка, заможни доктори, инженери и журналисти ме поканиха да си приказваме.
Хвалят се с хубавите си къщи и пари
През нощта обаче дочух плач в съседната спалня: „Още две години трябва да останем. Да вземем пенсията и се прибираме в България. Чуваш ли? Още две години, ще издържиш”. Отивам на друго място на гости и повтарят същото - всички мечтаят да се върнат. Там са роби на парите. Спасението е да махнат границите, да има една държава, да няма мое и твое, всичко да е едно. Сега се говори, че светът се помохамеданчва. Глупости! Това го твърдят бизнесмените, които искат да търгуват и печелят от войната. Знаеш ли, че миналата година са продали оръжие за милиарди долари?!
- Казвате, че имате пистолет и можете всеки момент да се гръмнете. Защо?
- Защото ще отида при майка и баща ми (просълзява се). Няма да остана при тези условия. Това е подарък, жест към тях.
- Все ще отидете някога, защо бързате?
- Защото ме искат, плачат за мен. Смеят ми се, че стоя тук, в тази държава.
- Преди години пътувахте в чужбина с официалната делегация на президента Петър Стоянов. Той подаряваше вашите пластики на колегите си. После, в деня на победата си на изборите, Георги Първанов дойде във вашето ателие. Как става така, че сте все близо до властта, независимо какъв е цветът й?
- Много глупав въпрос! И не си прав. Защото аз съм с всички и по всяко време. Непрекъснато. Нямам политическа, партийна или икономическа зависимост. Аз съм българин и родолюбец, затова съм тук. Всичко съм подарил и не съм взел стотинка.
- Роден сте в града на най-големия художник на България - Жул Паскин. Какво си спомняте от вашето детство във Видин?
- Помня това - че Бог е детето. Излязох от там и станах човек. Изрод. Кога? Когато попаднах в София. Паскин от дете го знам. Водач на импресионизма. Бях в школа по рисуване, която се казваше „Жул Паскин”. Някога майка ми се е срещала с Паскин, но това е наша тайна. Видин ми даде възможност да съм това, което съм. През целия си живот съм свидетел на удоволствието, с което хората гледат моите картини и скулптури. Това ме прави щастлив.
- Какво казват ценителите за вашите работи?
- 99% ме харесват. Не познавам по-щастлив и по-голям простак от Калинов. Не мога да бъда друг. От бебе знам кой съм, колко струвам и това е превъзходството ми пред другите. Не съм назначаван и не съм бил на заплата. Никога! Сам се научих да рисувам с молив , скулптурата, стъклото, графиката, това чудо на чудесата. Никой не ме е учил. От 4-годишен знаех, че съм това, което съм.
- Като че ли се чувствате неоценен?
- Аз съм самооценен. Сам се оценявам, няма как друг да го прави. Никой не може да ме обиди, накаже и възхвалява. Аз съм си всичко.
- Известен сте с аскетичния си начин на живот. Избягвате жени, компании. Няма ли да съжалявате, че сте изпуснали най-приятните от земните удоволствията?
- Не, не и не! Аз имам в главата си всяка жена, която поискам. И я ползвам, колкото пъти поискам. Имам всичките пари на света. И мога да ги харча, както си искам. Само че в реалността, в този изроден свят, аз съм невежество. Не искам да ме експлоатират: с чувства, секс, да ми отнемат времето. Искам да се експлоатирам сам. Слави Трифонов каза: Калинов е на 450 години. Сладкият живот не е живот, той е съществуване. Живот значи да имаш вот, да имаш позволение, да създаваш, а не да консумираш. Аз съм плагиат на човечеството. На Бог и на всичко. Господ е ден, през нощта го няма. Аз съм съновен.
- Използвали сте пистолети като постамент, върху който сте монтирали бронзовите Чарли Чаплин, Тодор Живков, Орфей. Не е ли малко странна тази идея?
- Пистолетите са истински, бракувани. Пистолет е писта на моето лето... Даде ми ги един приятел. Два тона. Има и автомати, гаубиици. Всъщност те са старо желязо за по два лева, а аз ги правя да струват 20 000.
- Виждали ли сте Тодор Живков?
- Е, как да не съм?
- Къде?
- Господине, не ме занимавай с история. Да не говорим такива глупости. Занимавай ме със съвременността.
- Коя картина още не сте нарисували? Мечтата ви?
- Напиши (въздиша – б.а.), че си много слаб журналист. Всички тези картини са мои. Те са духовно обогатени. Харесвам ги всичките. Всяка картина ми е мечта. А голямата ми мечта е да съм малко по-дълго гост на този свят. Яд ме е, че не мога да поискам от Него едно
още 500-600 години да съм жив
Неизчерпаем.
- Какво ще правите толкова време?
- Ще работя , няма да рОботя. Ще правя чудеса. Аз имам занаят. Знаеш ли какво значи занаят: да ти правя яд, че мога повече от тебе.
- Вие сте на 71 години. Имате още тридесет... Или може би 500.
- Нямам . Струва ми се, че ми остават не повече от 5-6. Знаеш ли как е умрал Паскин. Обесва се, когато е на върха. С това най-много е спечелил. Същото е направил и Исус. И Юда, който се беси на третия ден след разпятието. Юда е най-съвършеният и добър човек на света. Той е помогнал на Исус да направят тази история. Христос го е молил да го предаде, да има обвинен, казвал му: „Теб ще те съдят, ще те бият, защото си предал своя най-добър приятел. Но после ще блеснеш на небето като звезда”. Христос е знаел, че няма да свърши на кръста. Къде е умрял? В Индия. Всичко това са го направили, за да уплашат човечеството, което заживяло съвсем разюздано и покварено.
- Затова ли в една от картините ви Христос е върхът на вулкан, от който изтича кръв, а край него свети звезда, която твърдите, че е на Юда?
- Чети евангилието на Юда и ще разбереш. Знаеш ли какво е жур? Купон. Журналист? Вие сте купонджии на листа. Словесен? Ловец на вести. Вестник - вест никаква.
- Защото не подписвате картините си?
- Технологията е моя, изказът е мой. Покажи коя да е моя картина на някой колега и той ще ти каже: „Това е Ставри!”. Не могат да ме объркат. Аз съм гост на пода на деня. Аз съм Господ в деня. В България картините ми струват 20 000, навън 200 хиляди, не се смейте.
- Но вие никога не сте продавали на тази цена?!...
- Не искам. Живея в друг свят. Искам да давам, не да продавам. Нека някой ми стане спонсор, да направим чудеса... А те си дават парите за разни футболисти, щангисти, боксьри, престъпници, лицемери и некъдърници.
Имал романтика с щерката на Джагаров
- Завършили сте специалност резба при проф. Асен Василев. Правите скулптури, живопис, стъклописи, дори картини от хляб и мухъл, но с дърво не работите. Защо?
- Картини от хляб и мухъл са мое откритие. Те са вечни. Аз съм плагиат на Бога. А дървото не ми е кръвта. То ме ограничава. В тази специалност ме вкараха автоматично. Не съм роднина на Тодор Живков и дълго не ме приемаха. Пет пъти кандидатствах и накрая отидох във Видин, взех нож, заключих се и започнах да се самоубивам. „Помощ”, пищи майка ми. И я чува една семейна приятелка, Лили - 2 метра висока, зимата ходеше боса. Тя разби вратата и като ме запука: „Копеле мръсно, ще мъчиш майка си! Защо бе?!”. Шамари и пак шамари. Обясних й, че 5 пъти не ме приемат в Художествената академия. Тя се замисли и каза: „Вече си влязъл”.
После вдига телефона и позвъни на жената на професора, която се оказа нейна снаха, сестра на мъжа й. Говори с проф. Василев и той й каза: „Мила, заради теб вече е приет!”. Още на следващата година бях студент. За два семестъра не взех нито един изпит и загубих права. По това време изживявахме нещо романтично с дъщерята на Георги Джагаров. Те ме заведе да ме запознае с майка си. Жената поиска витраж, за да не гледа боклуците на двора. Казах, че мога да й го направя. Започна да ме разпитва какъв съм, що съм. Казах й, че съм студент в Художествената академия, но съм се самоизключил. Тя веднага се обади на Величко Минеков, ректора: „Утре ще дойде Калинов, да го възстановите!”. Така и стана. Взех дипломата, зачетох се в нея и после я скъсах.
- Кога станахте известен?
- След като направих сребърната изложба. Вече бях завършил,
купих от ЦУМ 22 килограма сребърни бижута
Това стана при социализма. Добре, че взех документ. Стопих ги и направих малки скулптурки. На „Раковска”, в по-ново време галерия „Досев”, беше магазин за бои. Поисках там да ги изложа. Казаха, че не може. Отидох при големия художник Любен Зидаров, тогава председател на фонда към СБХ, той прати човек да вида работите ми и разреши. От Археологическия музей дадоха страхотни стъклени стативи. Джагаров откри изложбата - много хора, шум. Един ден минава Светлин Русев. Виждам го на витрината. Влиза. Пита кой е колегата, на когото е тази изложба. Отговорих му, че съм аз. „Утре в 5 ч. ела да си вземеш картата, че си член на Съюза на българските художници. За такова членство тогава се чакаше пет години. Приеха ме заради моя труд, желание и лишения...
После се чу, че Людмила Живкова иска да види изложбата. Не смеят да я закрият. Чакаме. Най-после казаха, че идва. Тръгнала е от морето и в 16 ч. ще е в залата. После някой телефонира и съобщи, че е починала същия ден. Ако не беше се случило това днес щях да съм същият, но на друго място... И това напиши накрая, ако не, ще ти зашия един шамар: Колеги, приятели, политици, обичам ви!
Щял да скочи от 14-тия етаж
Бях във Австралия няколко месеца, но исках да се връщам. Копнеех да видя първата си съпруга, обичах я лудо. Трудно взех билет за самолета, тъй като имаше голям наплив на пътуващи за Европа. Три месеца чаках. Най-накрая кацнах на летището София и никой не ме чака. Помислих си, че тя иска да ме посрещне вкъщи, да ме изненада. Таксито пълзи, аз нямам търпение и целият горя. Асансьорът не работи. Хуквам към 14-тия етаж. Вратата заключена – звъня, но никой не отваря. Влизам. Апартаментът с главата надолу и бележка, че любовта ме е напуснала. Нищо не ми оставаше освен да се покатера на парапета и да скоча в бездната. Така и направих.
В този момент Вятърът духна и няма край, и няма край на шир и длъж... Силен вятър ми грабна и „хвърли” обратно на балкона. Това е самата истина. Бях щастлив, окървавен и наново жив-жив, жив!
Чарли Чаплин е любимият му модел
С една малка скулптурка на Чарли Чаплин станах известен. За мен той е истински артист. Човек, който непрекъснато се раздава. Дадох работата в Националната художествена галерия, а Аксиния Джурова започна да пише за мен. Така и двамата спечелихме популярност. Аз не правя изложби. Не съм луд да се излагам. Аз правя заложби. Така е написано и на плаката на витрината на галерията: „Заложбите на Ставри Калинов”.
