Смехът й е звънък, очарователен, момичешки, заразителен. Не можеш да я слушаш как се смее без сам да избухнеш в смях. Силвия Пенчева е първата българка, която се обучава в метода йога на смеха в Индия и го „внася“ у нас преди 6 години. Тя е софтуерен програмист, но сърцето й е в духовните практики, обича да събира хората и да прави бижута. Води групи по йога на смеха в София и обучава нови инструктори. Казва, че смехът е универсален език, и затова веселата терапия, създадена преди 20 години, бързо се е разпространила в над 80 държави по света. Сесиите в столицата се случват в център „Фрейле“ на бул. „Мария Луиза“ – сряда, петък и неделя от 19 часа. Няма определена такса за посещение, за да не бъде цената бариера за хората. Таксата за други видове йога практики е средно 10 лв. По цял свят клубовете по йога на смеха са безплатни. Така е тук, всеки посетител оставя колкото сам реши – като дарение за наема на залата.
- Силвия, какво представлява йога на смеха?
Това е вид йога, който съчетава техники за смях и дихателни упражнения. Повечето хора като чуят йога си представят само сложни упражнения за разтягане. Всъщост, йога е цялостна философия за начин на живот, това са правила за живеене и се знае, че ако човек ги следва, ще живее по-щастливо.
-Свързана ли е с религия?
В йога на смеха няма нищо религиозно. Това е практика, която свързва хората. В днешно време сме толкова изолирани един от друг и имаме нужда от това. Точно това ме привлече - възможността да помагам на хората да се сближават по-пълноценно. Защо наричаме практиката йога? Освен, че има дихателни упражнения, които са компонент от йога, тя ни учи как да се смеем съзнателно – когато поискаме, а не да чакаме непременно нещо да ни провокира. И да внимаваме на какво се смеем - например една подигравка може да предизвика смях в нас, но този смях няма да ни подейства добре. Учи ни как от смеха да имаме максимална полза за здравето, как да се превъзпитаме така, че в трудни ситуации да можем да се усмихнем, да намерим сили да се справим. Помага ни да поддържаме балансирани отношения с другите и да се свързваме с тях. Йога означава свързване, а смехът е това, което свързва хората най-силно.
-Това ли препоръчваш – в трудна ситуация да се усмихнем, макар и на сила?
Усмивката веднага променя биохимията ни, а смехът - още повече. В момента, в който започнеш да се смееш, хормоналният ти баланс започва да се променя, особено жените много добре знаем колко силно влияят хормоните. Започват да се отделят хормони на щастието – серотонин, ендорфин – и те променят и умствената нагласа.
-Как и кога е възникнала тази практика?
Разбирането за ползите от смеха за организма съществува отдавна, но през 1995 г. д-р Мадан Катария – общопрактикуващ лекар, индиец, създава йога на смеха като система от упражнения. Той пишел в едно здравно списание и му поискали статия на тема „Защо смехът е най-доброто лекарство“. Д-р Катария започнал да събира материали и като видял колко научни доказателства има за това, решил да направи система, с която хората да се смеят повече. Колко често се смеем дълго и от сърце? Много рядко. А се чувстваме прекрасно след това. Но вместо да използваме силата на смеха, пием лекарства. Лекарят решил да организира група, в която хората да се събират и да се смеят. Първата му идея била да си разказват вицове. Но след няколко срещи вицовете се изчерпали. След това той открил в научните изследвания, че не е задължително да се разсмиваме с шеги, че смехът може да започне като физическа практика. Умът и тялото са свързани в двете посоки и това, което тръгва от тялото, предизвиква промяна в състоянието на ума, а не само обратното. Когато групата се събрала отново, Катария предложил: „Хайде сега да се смеем без причина! Аз ще започна да се смея, а вие ме последвайте само за една минута.“ Направили го, заразили се един другиго и десет минути не могли да спрат да се смеят.
За много хора идеята да се опитат да се смеят на сила и то в присъствието на други хора не звучи много привлекателно...
Първо, човек трябва да поиска да го направи, да знае какви са ползите за него. И като знае, че има такива, ще го направи. Същото се случва и когато тръгваме на фитнес. Често не ни се ходи, но си казваме – ако отида, ще бъда по-здрав, с по-добър тонус и физическа форма, може там да завържа контакти... Това важи и за йогата на смеха.
- А какви контретно са ползите от йогата на смеха?
Много са. Първо, засилва се имунната система. Повишава се нивото на имуноглобулините - стражите, които са на фронтовата линия и пазят организма. Но за да има максимален резултат, трябва смехът да продължи поне 10-15 минути без прекъсване. Човек си мисли, че като седне да гледа комедиен филм, ще се посмее и ще се тонизира. Това е добре, но не води до максимален ефект. Основната полза е, че този тип йога те кара да се смееш, когато не всичко е подредено добре – не е необходимо да си здрав, да си щастлив, времето да е хубаво, да излезеш с приятели – и чак тогава да си позволиш да се посмееш. В йога на смеха практикуваме безусловен смях.
-Може ли смехът да ни излекува от някои болести?
Помага за регулиране на кръвната захар и кръвното налягане, повишава се притока на кислород в тялото – а това е горивото за клетките – ставаме по-енергични. Стимулира се храносмилателната система, защото има масаж на коремната област, стягат се коремните мускули. Подобрява се кръвообръщението, изтласква се повече кръв от сърцето.
-Може ли и по-възрастни хора да практикуват?
Дори точно за тях е много добро упражнение, защото те не могат да ходят на джогинг да речем, но могат да правят упражнения за смях и това за тях е много добра кардио и аеробна тренировка.
Има ли ограничения във възрастта, някакви противопоказания?
Няма ограничения. При обострена кашлица не е добре да се практикува, също - при херния и ако човек е претърпял не отдавна операция. Сега работя с една група от възрастни хора и е много приятно. Всички са пенсионери. Сред тях има дори човек, който е над 90-годишен. Те много добре осъзнават какви са ползите за тях и са много доволни.
-Как протича една сесия?
Възрастните хора седят на столове по време на сесията. Иначе с всички други групи практикуваме изправени. Разбъркваме се и се групираме по двойки, като двойките се сменят и така всеки може да влезе в контакт с всеки. По този начин има възможност хората да се гледат в очите – това е най-лесният начин да се заразиш със смях. Хората се тренират. И ако първия път не ти е комфортно, втория ти е много по-лесно. Не ти се струва толкова необичайно, придобиваш и физически тренинг, диафрагмата – мускулът, който се движи при смеха, се тренира. Падат задръжките. Като разчитване на едно изворче, затрупано с камъни, което бликва пак.
Има упражния, в които двама партньори се прегръщат или се потупват по раменете, това ми се струва, че би било спънка в днешното отчуждено общество.
Много рядко ми се е случвало някой да не иска да направи това упражнение. Кога се прегръщаме? Когато сме със семейството си, с близките си. И обратно - когато се прегърнем и се смеем заедно, си ставаме близки - като едно семейство. Хората се сближават, получава се усещане за заедност, дори в началото на сесията да са били напълно непознати.
-Какви упражнения можем да изпробваме вкъщи пред огледалото?
Не е нужно да сме пред огледалото. Самият звук, който произвеждаш, е достатъчен. Започваш да казваш „Ха-ха-ха-ха“, това са срички, които използваме, когато се смеем, и човек усеща, че започва да му става смешно – когато започнем да ги казваме, те изпращат сигнали до ума и се развеселяваш. Да вземем упражнението „Актьорски смях“ - представяме си, че сме комедийни актьори и трябва да разсмеем публиката с нашия смях. Изправете осанката все едно сте на сцената и започнете да се смете високо, изразително и артистично, за да ви чуят и на последните редове в салона – Аха-ха-ха, Аха-ха-ха-ха! Ще усетите как тези срички започват да стават все по-естествени и смехът да ни идва отвътре. Това трябва да продължи около 2 минути. След това като пауза между упражненията вдишваме дълбоко няколко пъти. Друго упражнение е „Коремен смях“ - слагаме ръцете на корема и го масажираме, усещаме как смехът идва оттам и коремът леко се тресе – смеем се със сричките Хо-хо-хо, Хо-хо-хо. Можем да се представим, че сме Дядо Коледа!
-А вие самата как стигнахте до йога на смеха? Къде сте се обучавала?
Интересувах се от йога и четейки в интернет подпаднах на този вид тренировка. Тогава в България никой не я практикуваше. И през 2010 г. заминах за Индия, включих се в курс на д-р Катария и станах учител по йога на смеха. Бях в Бангалор - малък, 6-милионен град. Индия е съвсем друг свят и за мен беше много интересно самото преживяване. В нашето обучение бяхме 25 човека от 17 държави. Бяхме две момичета от България и като се върнахме направихме първия клуб. В началото събирахме наши приятели, постепенно започнаха да идват и външни хора, а после започнахме да правим обучения за инструктори. Над 200 човека сме обучили от около 30 града.
-Повече мъже или повече жени има в групите?
По равно са. Идват и деца. Препоръчвам да са над 5 години. Децата нямат нужда от такива упражнения, за да се смеят, но за тях има други ползи - учат се на някои ценности, оползотворяват енергията си, общуват с другите по позитивен начин.
Вие сте програмист – една престижна и особено желана от много хора професия, но сте избрала да бъдете учител по йога. Има ли компютърна програма за смях?
Това ми харесва. Има приложение за телефон с различни смехове, които можеш да си сложиш като мелодия и вместо да се стресираш, ти става приятно и ти се иска да го оставиш по-дълго да звъни.
