Популярната българска куклена актриса Слава Рачева е родена през 1938 г. в София. Постъпва в Кукления театър едва 17-годишна. Десет години по-късно завършва ВИТИЗ задочно със специалност актьорско майсторство.
В своята кариера има над 80 роли в театъра. Участва в различни радиопоредици и пиеси. Озвучава множество пълнометражни анимационни филми, сред които „Спящата красавица“, „Тарзан 2“, „Малката русалка“, „Братът на мечката“ и „Камбанка и спасяването на феите“.
През април 1961 г. за първи път на екрана на Българската национална телевизия се излъчва поредицата „Лека нощ, деца“. В нея точно преди новините Педя човек - лакът брада разказва по една народна приказка и пожелава лека нощ на най-малките зрители. Зад човечето с дълга бяла брада е актрисата Слава Рачева.
В периода 1992 - 1997 г. тя е директор на Кукления театър в столицата. Отива си огорчена от театъра, тъй като е уволнена от тогавашния зам.-кмет по културата в София. Той искал да назначи свои хора в театъра, на което тя се противопоставила.Днес актрисата е пенсионерка. Радва се на двете си дъщери, техните съпрузи и трите си внучета.
- 60 години на сцената! Как се стигна дотам?
- Исках да стана актриса. На 17 години завърших гимназия с диплома „Отличен 5“. И вместо да запиша университет, аз кандидатствах в Държавното театрално училище. Е, скъсаха ме още на първия кръг. Останах извън учебно заведение, въпреки отличната си диплома. Но шансът се появи в една обява във вестник „Вечерни новини“. Търсеха стажант-артисти в Кукления театър.
Не бях виждала куклен театър, но се явих. Одобриха ме и започнаха да ме обучават и на 1 декември 1955 г. бях назначена за стажант-актриса. Във ВИТИЗ отидох по-късно, като задочничка. С Иван Кондов бяхме заедно.
- А с телевизията как се случи?
- Един колега дойде в репетиционната на „Заимов“ и попита има ли малък мъж. И аз спонтанно отговорих: „Аз съм малкият мъж“. Така беше, защото играех такива роли. Той ме огледа и каза: „Ставаш!“. Без да обясни за какво става дума, ме повика в офиса за документални филми. Записахме песничката в радиото. И чак тогава разбрах защо трябва малък мъж. Защото трябва да се седи в краката на Чичко Филипов, да се скрия, за да показвам куклата на масата.
- Мнозина се шегуват, че сте актрисата, която най-дълго е била в краката на говорителя Никола Филипов?
- Да. Това е съвсем естествено, тъй като самото място на актьора е там долу на земята, под масата. По принцип, когато се показва куклата, не трябва да се вижда актьорът. Това състояние не е от най-удобните позиции, но… Никола Филипов беше великолепен колега – уважава актьорите и приема всякакви обстоятелства...
Всъщност аз съм кръстницата на Чичко Филипов. Никое дете няма да разбере кой и защо е там Никола Филипов, но Чичко Филипов е друго нещо.
- Съжалявате ли за това време?
- Това е моето време. Носило ми е и винаги ще ми носи радост и удовлетворение.
- Всички ви знаят като Педя човек - лакът брада. Това ли предопредели по някакъв начин вашата съдба?
- Тази роля ми донесе голяма популярност. С този герой израсна едно цяло поколение. Вторият ни космонавт Александър Александров поиска да вземе куклата в Космоса и наистина излетя с умален макет на Педя човек на борда. Космонавтът взе и 30-секунден запис на моя глас, чрез който аз обещах приказки от Космоса на всички деца. Дължа на малкото човече благодарност. Но много деца са израснали и с "Мечо Пух", с "Мечо закачко", със зайчето Петърчо от "Заешко училище", с принца от "Пепеляшка", с "Топчица-хопчица" от едноименната чешка пиеса, с "Малкият принц", естествено. И всичките тези роли са ми донесли голяма радост.
- Как реагират днешните деца на Педя човек?
- Въпреки че е непознат като герой от телевизията, при появата на куклата и днешните деца реагират чудесно, както реагират всички деца по света, когато се появи човече, което започва да говори. С една малка разлика. Днес не се смущават, че има жив човек зад куклата, и не се разсейват от това. Слушат с внимание, с удоволствие.
- Какво липсва днес на децата?
- Бабините приказки определено липсват във възпитанието на съвременните деца, и особено българските народни приказки. Защото в тях и най-лошият герой или е наказан, или е претърпял някаква промяна, и детето е спокойно, че доброто побеждава.
Децата са безкрайно много жадни за внимание от своите близки
Най-хубавото, което можем да им дадем, е да ги отглеждаме с повече внимание, с повече любов.
- Как живеете днес като пенсионерка?
- „Ох, сега съм пенсионерка, какво ще правя?“. Този въпрос никога не е стоял пред мен. Просто договорът с държавата е приключил. Значи трябва да продължа напред. Педя човек продължава да пътува из страната по волята на Нейно величество публиката. Участвам в различни програми в детски градини. Живея като всеки обикновен пенсионер. Записвам си задачите. Денят ми е пълен с неща, които трябва да направя. Чета, пописвам понякога, гледам телевизия, слушам радио, вкъщи много домакинствам, пазарувам.
