Весела Люцканова е утвърден и признат у нас и в чужбина писател, носител на наши и чуждестранни награди за своите разкази и книги. Тя е член на Съюза на българските писатели и на българските журналисти с престижни награди: за съвременен роман „Хр. Г. Данов”, “Сребърният пръстен” - годишната награда на в. “Вечерни новини”, на „Голямото читателско жури”, на „Гравитон” за добро въображение. Весела Люцканова е първата наша писателка, получила американската международна награда „Златната звезда” през 2003 г. за престиж и качество.
Творческият съюз на писателите я обявява за писател на 2007 г. за нейната книга с разкази „Бай, бай, хепинес”, носителка на европейската награда „Еврокон 89” за научна фантастика, връчена й в Сан Марино. И днес тя продължава да пише своите книги, да издава наши и чужди автори. Разговарях с нея на декемврийското издание на Панаира на книгата в НДК, който се проведе от 8 до 14 декември.
- Завърши поредният Панаир на книгата в НДК, кое най-силно те изненада в това издание на панаира?
- Не отидохме с много оптимизъм на този панаир, но бяхме изненадани от засиления интерес към българските автори спрямо предишните панаири. Казваха ми, за къде си с тези толкова много книги на млади велики неизвестни, отговарях, та те са бъдещите велики известни. Доказала съм във времето, че имам нюх към таланта, а и усещане за бъдеще. Помните ли моите клонинги? Не се ли превърнаха в реалност? Не е далеч времето, когато книгите фентъзи на Силвия Петрова, Димана Атанасова, Венета Въжарова, Делян Маринов ще тръгнат по света, към тях вече проявяват интерес. Със съвременната проза е по-трудно, но и нея я чака път навън. При положение че държавата е абдикирала от културата и не подкрепя преводите, както е във всички други страни, няма да стане лесно и бързо. Но ще бъде!
- Като писател си написала към 40 книги, а също си дългогодишен издател, родител на три дъщери и на внучета, как успя да съхраниш у тях добра стойностна система? Какви трябва да са отношенията между различните поколения, за да се запазят обичта, привързаността, признателността, приемствеността?
- Важен е личният пример и отрано да ги поведеш във вярната посока. Не с думи, с дела. И най-вече да ги обичаш! Да създадеш в тях увереност, че могат напълно да разчитат на теб в добро и в зло, и да я оправдаеш тази увереност с постъпките си. Та нали децата са нашето продължение?
- Писането самотно занимание ли е, бягане на дълги разстояния, или стремеж да преминеш през множество изпитания и предизвикателства, за да докажеш себе си пред другите?
- Че е самотно занимание, самотно е, че е бягане на дълги разстояния, така си е, че минаваш през множество изпитания, никой не може да го отрече, но то е начин на живот, необходимост като водата и въздуха, без които не можеш. Съвсем не доказване пред когото и да било, дори пред себе си, потребност е, без която ти не си ти! Не можеш да живееш без нея! Затова загубят ли я, много писатели се самоубиват. А някой ще каже, какво толкова! И без писане се живее, дори по-добре!
- Има ли я още градивната критика за новоизлизащите книги, или доминира скъпоплатената реклама? Липсва ли корективът, професионалната преценка за това, което се пише?
- За съжаление, почти я няма. Особено оперативната критика. И къде биха могли да я печатат? А като я издадат като книга, колко посягат към нея? Днешното общество е несправедливо към критиците, то робува на рекламата, която доста често подвежда читателя.
- Младите писатели налагат ли нови ценности, съобразяват ли се със стари, като човечност, морал, традиция, почтеност?
- Да, налагат, поне тези, които аз познавам. И превеждат през времето и старите, човечността, морала, връщат традицията, отстояват почтеността. Може би не са прави хора, които ги обвиняват във всички смъртни грехове, те поемат отговорност, просто са луди-млади, фантазьори и мечтатели. Не отричам наличието и на другите, но имам предвид занимаващите се с писане.
- Какво днес прави щастлив човека? Драма ли е за него правото на избор как да живее – да държи на стойностните неща, или в компромис и бягство от тях?
- Дали е драма изборът му? Всеки решава сам накъде да поеме! Към стойностното или към компромиса. Важно е в какво семейство е отраснал, как е възпитан, каква е средата му от приятели, има ли силата да отстоява себе си, или се поддава на влияния и още хиляди неща. Имало ги е, има и винаги ще има хора за избора на стойностното и хора, избрали компромиса. Важно е какво е съотношението между тях. А и условията за живот, когато взимат своето решение. Понякога е въпрос на живот или на смърт. А кога е щастлив, отговорът е необятен.
- Винаги имаме право на избор как да живеем и какво да четем. А как да пишем така, че бъдещето да ни запомни за следващите поколения?
- Това е въпрос, на който ми е трудно да отговоря. Навярно искрено, честно, отговорно към времето ни и хората, и с много обич към тези, които заслужават. И винаги истината, дори да не ни харесва и на нас самите. Да не се стараем да ни харесват всички, да бъдем откровени докрай и правдиви. И винаги времето да е вътре в книгата, такова, каквото е, а за това е нужен кураж, нали?
- Като наблюдавате днешните млади автори, у тях има ли отговорност пред самите тях, пред обществото?
- Разбира се!
- Весела, как посрещна светлите празници и какво пожела на себе си и на другите?
- Наистина това са най-хубавите семейни празници! Посрещнахме Коледа импровизирано, Нова година също. Но където и както да я посрещна, ние винаги сме заедно като всички, които се обичат и връзката между тях е много силна! Пожелавам и на читателите си весели празници с много здраве, смях и обич! И Новата година дойде при нас с много надежди и мечти, които да се превърнат в реалност. Бог да ни подкрепя и пази в тези трудни времена!
Дора ВУЧКОВА
