Милена Славова е сред най-популярните български рок и пънк изпълнителки. Има собствена банда, която носи нейното име. Нестандартна, амбициозна, енергична, вършеща по сто неща наведнъж, музикалната дама намира време да води и авторско предаване по БНТ2 - „Рок с Милена".За голямата сцена я откриват братя Благовест и Светослав Аргирови през далечната 1994 г., когато основава и първата си банда „Ревю". В началото на 90-те заминава за Англия, където успява да издаде албум и да вземе гражданство. Дъждът и облаците обаче не й допаднали, за това се върнала обратно в родината. Ще остане завинаги в сърцата на хората с песента си „Ха-ха" и знаковото „Не`ам нерви". На 24 февруари гранд дамата на българския рок стана на 50. Тя посрещна своя юбилей в компанията на верни приятели, събрани около пищна празнична маса.
- Милена, не е за вярване, че ставате на 50! Какво си пожелавате на връх рождения си ден?
- Пожелавам си задължителните неща за всеки човек - здраве, да имам късмет, да постигна всичките си мечти и да не спирам да мечтая. В личен план - семейството ми да има хубави емоции, да си построя дървена къща на язовир „Студена". Там природата ми харесва, зарежда ме положително. Ако дядо Господ се окаже по-благосклонен към мен, може да ми уреди и един трайк. Бих се радвала като дете на подобна луксозна триколка и смятам, че тя ще ми отива. Ще ми се да организирам и няколко нови концерта, да запиша хубави песни.
- Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план?
-Донесе ми много хубави спомени. Особено от морето, защото изкарах страхотно лято. Дъщеря ми тръгна на училище. Чакам с нетърпение да дойде пролетта, защото аз не съм голям фен на градската зима. Нямам нужда от сняг, виелици и преспи. На мен ми харесват слънцето и топлината. Ще ми се 2016 г. да бъде по-организирана в професионален план. В практичен смисъл - някой да ми нарежда концертите, уговаря по телефона, ангажира участията, спонсорите, че аз вече се уморявам да ги правя самичка. Идва ми много да се занимавам с мениджърство, и с правене на музика в едно и също време. Гледам и детето си. Нека някой ги организира и ме вика на готово. Просто да изляза на сцената, да взема микрофона и да пея - ей това ще бъде супер. А дано стане...
- Имате ли незабравим рожден ден, за който би ви било приятно да ни разкажете?
- О, да. Имала съм много хубави рождени дни, с огромно количество гости, с невероятно приятни емоции. Също така съм преживявала и ужасни рождени дни - стояла съм си сама вкъщи и никой не знаеше, че имам празник, че имам рожден ден. Това ми се случваше предимно в чужбина. Там хората бяха други и не се интересуваха от Милена. Тези самотни рождени дни ми бяха тежки, но съм ги забравила. Гледам напред и не се обръщам към миналото, за да не се натъжавам. Предпочитам да живея в бъдещето, да мечтая, а след това да си гоня мечтите. Забелязала съм, че те се сбъдват, ако не на сто, то поне на 50%. Така че - един съвет от мен - мечтайте!
- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на вашите близки какво искате или обичате да бъдете изненадани?
- Хубаво е човек да получава подаръци. Аз не съм сребролюбка, за да гледам на хората в ръцете какво ми носят, защо го носят. Важното е да ме уважат, да ми пожелаят приятни неща. Не искам да нареждам кой какво да ми вземе, дали да е евтино или скъпо, дали имам нужда от определен предмет или не. Не съм и вещоман. Да взема, да отрупвам дома си с излишни вещи, с прахосъбирачки - не, моля ви се, хич не е в характера ми. Не се вманиачавам в нищо. Когато си купувам определена вещ, го правя, защото получавам някаква положителна енергия. Нещо в предмета ми е харесала, за това съм решила да го притежавам веднага. Без значение е дали имам нужда от него или не. Важното е да го занеса у дома, за да ми достави емоции, радост. Но да седна да робувам на разни предмети, да си ги подредя, пък да седна да ги гледам, че и да им приказвам - струва ми се малко налудничаво и ми идва в повече.
- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
- Имала съм много хубави моменти. Най-лошият момент в живота ми е самотата. Много я мразя. Не обичам да съм сама, винаги държа да съм сред хора, с хора. За съжаление с годините установих, че не всички са добронамерени към мен, което първоначално ме изненада, но после го приех някак си. Самотата не я пожелавам дори на враговете си, макар че тя е неизбежна. Колкото и добре да живее човек, идва момент, в който остава сам и самотен. За мен е щастлив всеки момент, в който съм заобиколена с приятели, веселим се, купонясваме. Когато свърша нещо полезно, също се чувствам щастлива. Примерно, гледах един приятел как разсаждаше борчета и се заредих позитивно, стана ми приятно. Щастието е много индивидуално.Всеки един момент от живота ни е важен, стига да правим нещо полезно.
- Кои са хората до вас, на които държите най-много?
- Семейството ми, приятелите, доказали се през годините. Напоследък, като се съберем с близки, водим разговори за живота и установявам, че не само аз съм се разочаровала от хората. Огорчението и обидата са масово явление. Голяма част от старите ми приятели живеят в чужбина, новите, които тепърва идват в живота ми, не винаги и не всички са добронамерени. Така че ще ми трябва време да ги опозная, да свикна с характера им.
- Притеснявате ли се от старостта?
- Физическото остаряване - не. Притеснява ме това, че ставаме все по-взискателни през годините и може би тази взискателност понякога ни отчуждава един от друг. Притеснявам се, че ставаме по-придирчиви към желанията си, към хората около нас и сякаш сме склонни да забравяме, че нищо на този свят не е идеално. А трябва да си даваме сметка какво говорим, какво вършим, защото назад няма връщане и всеки изминал ден ни доближава към физическия ни край. В другия живот няма гаранции как ще живеем, с кого ще споделяме дните си. Та мигът е важен, това искам да кажа.
- Как виждате себе си след 10 или 20 години?
- Със сигурност ще изглеждам в стила, в който съм сега. Няма значение, че ще бъда възрастна. Важен е духът. Визията се определя от това, как вътрешно се чувстваме, как усещаме нещата. Убедена съм, че ще съм някаква рок баба, но като мода, като начин на обличане - същата. Винаги сама съм си избирала начина на обличане. Не се доверявам на съветници, защото те биха ме превърнали в евтино клише, в жалко копие на някого или на нечия чужда фантазия. Предпочитам сама да приготвям гардероба си - от понеделник до петък - подредено и избрано лично от мен. Наскоро чух, че доста артисти си имат стилисти и ми стана доста странно. Човек трябва да е абсолютно без мозък, за да вика някой, който да му каже какво да облича, когато излиза.
- Предопределено ли е на всеки от нас, какъв житейски път да извърви?
- Вярвам на специалисти, които са доказали, че разбират от астрономи и звезди. Повечето само се правят на разбирачи, но същност си нямат понятие, просто спекулират и търсят бързо забогатяване. На времето признавах баба Ванга, но такива като нея се броят на пръсти и не се афишират в медиите. Определено има съдба и тя е написана някъде, щом като Ванга и други могат да „четат" бъдещето.
- Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя е художествена измислица?
- Вярвам в любовта. Лошото е, че тя е временно явление. Появяват се определени флуиди на привличане, съществуват известно време - завъжда се енергия ли, химия ли, а след това по неясни причини нещо се случва...Любовта се променя в друго състояние.
- Дъщеря ви Куини интересува ли се от музика?
- Определено. Тя дори знае няколко от моите песни, защото в детската градина и в училището слушат моята „Ха-ха". Гордее се с мен, с факта, че мама е изпяла първо тези песни.
- Мечтаете ли за нова песен?
- Не правя песните си по поръчка, а по хрумване. Като ми дойде идеята за песен, веднага я правя. Чакам от само себе си да ми се роди идеята за песен и никога не съжалявам за нищо. Дори за това, че се върнах от Англия не съжалявам. Аз имам британски паспорт, но какво от това?! Англия не е моят стил на живот, нито моят климат. Нито дъжда там, нито облаците ми харесват. Тук, в нашата кочинка, се чувствам жива.
Vsekiden
