Д-р Даниела Цонкова има 14-годишен стаж в кардиологията. Завършва Медицинска академия в София. Има придобита специалност по вътрешни болести и кардиология. Работила е като клиничен ординатор по кардиология в Национална кардиологична болница. От 2002 г. до момента се грижи за своите пациенти като кардиолог в доболничната помощ.
- Д-р Цонкова, през последните седмици забелязваме резки промени на времето – от много топло към много студено и обратно. Влияят ли те върху кръвното налягане?
- Научно е доказано, че метрологичните условия влияят изключително много върху огромна част от хората. Това са т.нар. магнито-чувствителни хора. Няма значение дали говорим за смяна на сезоните – от зима към пролет или промяна на времето – от топло към студено, както е през последните седмици. Времето се отразява както върху физическото, така и върху психическото състояние на човек. Мрачните, надвесени облаци, силният, ураганен вятър, дъждът се влияят силно негативно върху човешкия организъм.
Здравият човек има свои адаптационни механизми и обикновено се справя с тези външни особености. По-чувствителните и хората с хронични заболявания обаче реагират по различен начин. Рязкото повишение на температурата навън например може да доведе до вазодилатация (състояние на разширяване на кръвоносните съдове, което в определени случаи, може да е животозастрашаващо бел. авт.). Проблемът може да възникне при смяна на сезоните, когато от зимата се преминава към пролетта и навън се затопли рязко. Това рефлектира върху съдовия тонус. Ако времето е прекалено е горещо, кръвното пада. При някои пациенти, които приемат лекарства, пролетта може да се окаже опасна и те трябва да внимават с резките промени, да се консултират със своя кардиолог.
Застудяването и внезапното спадане на температурите пък може да предизвика съдови спазми, високо кръвно и дори хипертонични кризи. Това засяга най-вече пациентите със стенокардии и или тези, които са преживяли някакъв коронарен синдром. Те трябва да са особено внимателни, когато температурите навън са под 0 градуса или духа студен вятър. Тогава могат да получат стенокарден пристъп. Затова ги съветвам в такова време да не излизат навън или да са много добре облечени, винаги да имат нещо вълнено на гърдите си.
Доказано е също така, че високото атмосферно налягане повишава кръвното налягане и води до хипертонични кризи. Ниското атмосферно налягане пък смъква кръвното и има случаи, при които по-деликатните хора дори могат да припаднат.
Особено опасни са магнитните бури. Те могат да повишат нивата на кръвното налягане, което да доведе до хипертонични кризи, свързани с главоболие, повръщане и гадене. Най-застрашени са чувствителните жени. В дните с магнитни бури хората са по-тревожни и неспокойни. Ето защо съветваме пациентите отблизо да следят прогнозата за времето и да не се излагат на вредното влияние на околната среда. Профилактиката в тези случаи е много важна.
- Преди време премиерът Бойко Борисов посъветва българите да забравят за сланината и ракията, за да са здрави. Каква е препоръката на кардиолозите?
- В никакъв случай не одобрявам употребата на сланина. Най-добре е хората да се хранят природосъобразно. Слагайте на масата ястия бедни на животински мазнини, хапвайте повече пресни плодове, заложете на зехтина. Забравете за бързите захари като бонбони и вафли. Те лесно се трансформират в мазнини и не са полезни. Човек трябва да се храни разделно. В нито едно ръководство за хранене няма да намерите сланина.
По отношение на алкохола има точно определено разрешено количество - 30 мл литра концентриран алкохол и 150 мл бира или вино на ден. Добре е човек, който обича да пие да се съобразява с тези правила.
- Казват, че България е на едно от първите места в света по брой на хипертония, инсулти и инфаркти. Защо е така?
- Хората у нас продължават да се лекуват с по-малки дози на медикаментите, отколкото лекарите са им предписали. Начинът на хранене на българина също не е добър. Нашенците са свикнали с прекомерната консумация на сол. Високият процент на хипертонии се дължи именно на тези фактори – нездравословни храни, ниска здравна култура, неправилно лечение… Малко хора са наясно как да реагират, ако усетят болка в гърдите. Често българите дори не могат да измерят правилно кръвното си налягане, а робуват на остарели и неточни вярвания.
Народът предпочита вместо да се лекува при специалист да прибегне до билките. Нямам нищо против фитотерапията, но пациентът първо трябва да потърси кардиолог, който да му изпише правилната терапия, а билките могат само да я допълнят. От значение е винаги да има тесен контакт между човек и личния лекар. Важно е хората да се ограмотяват, да знаят кое състояние е опасно и кое не, как да реагират при всяка ситуация.
- Кога един човек трябва да потърси помощ от кардиолог?
- Смята се, че когато кръвното налягане е до 140/90 е гранично състояние. 135/85 е т.нар. високо-нормално налягане. Ако обаче има някакви симптоми – предимно главоболие, човек трябва да потърси помощ от личния си лекар. Той от своя страна ще реши дали да му препоръча консултация с кардиолог или не. Понякога може да става въпрос само за проява на някаква тревожност, която да отшуми. В други случаи се правят допълнителни изследвания – като поставяне на холтер, например. С него се наблюдават тези т.нар. рискови хипертонии. Така може да се види доколко кръвното налягане се повишава в ежедневието на човек, в домашни условия и дали има нужда да се предприемат някакви мерки и ситуацията да се овладее.
