Много ли боледува българинът, професоре?
- Не, българинът боледува колкото и европеецът. Очевидната разлика обаче е в това, че когато се постави диагнозата в Западна Европа, лечението е адекватно и пациентите живеят по-дълго и по-добре заради по-качествените грижи, които се полагат за тях. У нас не е така - когато не е някакво спешно състояние, пациентите се изоставят на изхода на болничното заведение и ако те не потърсят помощ отнякъде, никой за нищо не ги търси. Това се случва в 90% от здравната ни система.
- Сърдечносъдовите заболявания ли са водещата причина за смъртност у нас?
- Мисловната култура на българина нанася много по-сериозни поражения на сърцето, повече, отколкото храненето и пушенето.
Българинът завижда, мрази, отмъстителен е
Тогава мозъкът с неговите 10 милиарда клетки реагира, като задейства една специална жлеза, която пуска онези хормони, които увеличават кръвното налягане, което постепенно унищожава сърцето.
Все още идват много пациенти, които се оплакват, че се чувстват зле, че ги мъчи аритмия, екстрасистоли. При прегледа се оказва, че болният не е спазил едно много важно изискване - да не се храни след 18 часа, защото в корема се образуват газове, които повдигат диафрагмата, която притиска сърцето. Човек има само един живот, той е кратък, затова трябва да бъдем здрави, за да му се радваме.
- Какво най-много вреди на сърцето ни?
- На сърцето най-много вреди злобата, омразата, завистта, лошата храна и обездвижването. Те, заедно с лошите мисли, са му най-големите врагове, те могат да го убият. Ако не завиждате и не злобеете и държите килограмите си под контрол, никога няма да ви удари инфаркт или инсулт. Самият аз правя лицеви опори, за да изхвърля насъбралата се отрицателна енергия.
Няма нищо, което да уврежда сърдечния мускул така, както цигарите. Ето защо пушачите час по-скоро трябва да спрат с вредния навик. Самият тютюнев дим може така да втвърди кръвоносните съдове, че да ги направи напълно нефункционални.
- Какво е положението в българското здравеопазване към момента?
- Липсва една базова система, която да може да функционира сама. Системата трябва да е социална - и най-бедният да има достъп. Необходимо е да се организират средства за онези, които не са заможни. Нека да се развиват частните болници за богатите - затова сме страна със свободен пазар, но трябва и най-слабият да има достъп до медицинско обслужване. Друг важен елемент на системата е
лекарите постоянно да се обучават
Една изградена камара следва да е отговорна за това и в малките болници да има добри доктори.
- Какво е сбърканото у нас?
- Цялата система е сбъркана. В Германия, знаете ли, че почти навсякъде системата е независима, от една страна, а от друга, е контролирана от държавата?! Там има различни структури - лекарска камара, лекарски съюз, които контролират с какво качество работят болниците. Второ, там има други институции - финансови, които контролират лекарите с постоянен договор с някоя болница да имат право да работят като консултанти и в други болници, но пак с договор, а не да циркулират както при нас като амбулантни търговци. За да може да знае финансовото министерство сумите, получавани по договорите от лекарите, и съответно - с какви данъци да облага всеки. Тогава парите отиват в държавния бюджет и отново се дават за здраве, но вече по законов път. Така те отиват и за увеличение на заплатите на лекарите, но законно. А не както става у нас - под масата.
- Защо или заради какво или кого винаги се връщате в България?
- Не се връщам тук само заради любовта си към България. Върнах се преди години заради пациентите си, които плащаха непосилни суми за сърдечни операции на Запад през 70-те и 80-те години. Не можех да повярвам, че българската медицина е толкова изостанала, че да няма добри кардиохирурзи. Тогава проф. Йорданов, министър на културата, изпращаше тежко болни хора за операции във Франкфурт. Тези хора са му казали за мен, така ме поканиха да се върна. Върнах се, за да подобря, доколкото мога, с моите знания и опит, благосъстоянието на гражданството в България в кардиологията, колко ценен мога да бъда аз за тях.
Това беше най-важното решение в живота ми и не съжалявам за нито един ден, прекаран в кардиохирургиите на България. Разочарован съм от много неща, защото не станаха както трябва. Но България ми е много скъпа...
- За какво мечтаете днес?
- Това, което винаги съм искал, е да продължа да възпитавам българските кардиохирурзи. Искам знаещият повече доктор да предаде всичките си умения на обучаващите се. Мечтая за по-добри взаимоотношения между хората, между нас, българите. Все още с усмивка посрещам и изпращам пациентите си, мечтая това да го правят всички доктори у нас. И нещо много лично - да се радвам още дълги години на децата и на внуците си, както и на съпругата си.
Проф. Чирков като депутат в Народното събрание говори с ген. Добри Джуров
- Какъв е вашият съвет към българите?
- След дългогодишното ми изучаване на човешкото тяло и най-вече на човешкото сърце съветът ми е много прост - хранете се разумно. Първото и най-важното условия, за да живеете дълго и щастливо. Движете се, разхождайте се - всяка наша клетка изпитва огромна потребност от движение. Избягвайте стреса, злобата, караниците, желанието да си отмъстиш. Сърдечните болести се провокират от мозъка, всичките ни болести са реакция на мозъка. Не го оставяме да си върши работата, както трябва, товарим го с изключително опасни негативни мисли, и той ни отмъщава, за да се защити. Усмихвайте се - по 20-30 пъти на ден го правете, ще живеете здрави, без болка и щастливи. Хранете се бавно, с финес и красота в движенията, с умерени количества. Така ще живеете поне с 15 години по-дълго. Аз винаги се
съобразявам какво и колко ям и никога не съм пушил.
България има необходимост от изграждане на институция, която да се грижи за достойния живот на възрастните хора. Има много самотни българи, които живеят в бедност и несрета. Никой не ги поглежда, не разговаря с тях, дори ги отбягваме. А точно тези българи са изградили като характер младите хора, които сега се смятат за българското цивилизовано общество.
Животът около нас е пълен с приятни изненади, намерете ги. Не се лутайте като коне с капаци, наоколо има много възможности за невероятно приятни изживявания. Сигурен съм, че чудесата, които ни обграждат, не свършват.
Той прави първата трансплантация у нас през 1986 г.
От 1981 г. д-р Александър Чирков е професор в университета във Фрайбург. Създател е на Клиниката по кардиохирургия, където на 14 май 1986 г. извършва първата сърдечна трансплантация в Източна Европа. В столичната болница “Св. Екатерина” сърце получава 12-годишно момче. Оперирал е над 30 000 сърца. Женен, има 4 деца.
Най-голямата радост в живота му обаче си остава семейството. В момента професорът работи и живее в южния германски град Фрайбург със съпругата си Мариане. Порасналите му деца са на ръководни постове - дъщерята Катрин е в Сената за образование в Хамбург, а синът Александър е в европейската комисия по вътрешна търговия в белгийската столица.
