Кулинарна демонстрация “Да поговорим за храната като лек” събра лекари, пациенти и хора на изкуството в столичния ресторант “Soul Kitchen” в рамките на първия за страната ни фестивал “Sofia Restaurant Week”. Инициатори бяха Асоциацията на младите гастроентеролози в България и Българската асоциация на хората с болест на Крон и улцерозен колит. Ето какво обясни за ролята на храната в състоянието на пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания гастроентерологът от болница “Царица Йоанна - ИСУЛ” д-р Радислав Наков.
- Д-р Наков, предизвиква ли храната възпалителни чревни заболявания?
- Храненето е тема, която вълнува особено хората с чревни и други гастроинтестинални заболявания. Мит е обаче, че храненето предизвиква тези заболявания. Няма нито едно доказателство за това в световната медицинска литература, че храна води до възпаление при болните от болест на Крон и улцерозен колит. Но храненето може да обостри симптоматиката, особено диарията и спастичните болки в корема. Този факт поражда заблудата, че храната е причина за заболяването.
Болест на Крон и улцерозен колит са хронични, за цял живот, за тях нямаме дефинитивно излекуване, за жалост. Те протичат на два етапа - с периоди на активност, когато пациентите имат симптоми, и с периоди на ремисия, които са безсимптомната фаза. Когато заболяването е в активна фаза, болният трябва да спазва много стриктен хранителен режим. Но когато няма никакви оплаквания, когато е в ремисия, е напълно възможно да се върне към нормален начин на хранене както при здрав човек. Разбира се, казвам на тези болни да бягат от пакетираните храни като от отрова, за да не направят някаква грешка.
- Какво все пак трябва да ядат тези пациенти, когато не са в ремисия?
- Понеже има най-разнообразни форми на болест на Крон и на улцерозен колит, няма общи правила на хранене. Начинът на хранене трябва да е напълно индивидуален. Зависи също какви дефицити имат тези пациенти и какви са личните им предпочитания. Работим в тясна връзка лекари и пациенти, за да установим най-подходящия модел на хранене, защото пациентът е напълно равен с лекаря си в процеса на лечение. Но има някои общи правила. Пациентът трябва да се храни по-често, поне пет пъти на ден, и
порцията да бъде с големината на юмрук
От Американската асоциация “Болест на Крон и улцерозен колит” съветват да се приемат 30 милилитра течност на килограм тегло. За човек, който тежи 75 кг, това означава да пие по 2,250 литра течности на ден, основно вода.
Третото общо правило е пациентите да избягват храни, богати на мазнини, и пържено. Процесът на абсорбция на хранителните вещества в червата е нарушен при тези хора и допълнителният прием на мазни и пържени храни води до газообразуване, до подуване на корема и засилване на съответната симптоматика на заболяването.
- Може ли болните да пият прясно мляко?
- Много често тези пациенти имат непоносимост към млечната захар - лактозата. Тя засилва симптоматиката и затова болните не пият прясно мляко. Може да го заместват със соево и с бадемово мляко, които не съдържат лактоза. Трябва да подчертая обаче, че има пациенти, които не страдат от лактозна непоносимост. За тях млякото е полезно, особено когато имат дефицит на калций.
Известно е, че за профилактика на рака на червата се препоръчва богата на фибри храна. Противно на очакванията обаче на болните с Крон и улцерозен колит се препоръчва да ядат бедна на фибри храна. Защото богатите на влакнини храни предизвикват подуване на корема, в дебелото черво попадат повече остатъчни вещества, което също обостря симптомите. Затова препоръчваме белият хляб вместо пълнозърнестия, съветваме да се избягват ядки, защото трудно се храносмилат. Не трябва да се приемат богати на целулоза плодове и зеленчуци. Неслучайно пациентите предпочитат да ги ядат готвени - на пара или задушени.
Белият боб би трябвало да е забранен за пациентите, защото съдържа фибри и раздува червото. Но пък, от друга страна, е богат на калций и витамин D. Ето защо трябва да се подхожда индивидуално.
Здравословното хранене подпомага лечението, но хората с такива диагнози
не трябва да се доверяват на случайни съвети,
а единствено на компетентни лекари - гастроентеролози и специалисти по хранене и диететика. Както самолечението с лекарства е вредно и недопустимо, така е недопустимо и самолечението с диети, без лекарска консултация и съвет.
От друга страна, не трябва да се прекалява със стриктното следване на определен хранителен режим, за да не се стигне до момента, в който пациентът мисли единствено какво точно да яде, какво да си сготви, как да си организира храненето. Защото това създава допълнителен стрес.
- Какво подобрява качеството на живот на пациентите?
- Понеже сама по себе си храната няма как да доведе до ремисия на заболяването и до неговото излекуване, много е важна комбинацията от правилното медикаментозно лечение, индивидуализиран правилен начин на хранене и психологическа подкрепа на приятелите и роднините за болния. Може би трябва да се върнем към традициите години назад, когато сме си избирали продуктите, готвели сме ги със семейството, сядали сме заедно на трапезата. Това ще има двоен ефект - от една страна, ще се храним по-качествено, от друга страна, ще прекарваме повече време с близките си хора, което ще намали стреса.
- Трудно ли се диагностицират тези заболявания?
- Тук ще използвам едно клише - “тези заболявания са истинско предизвикателство за съвременния клиницист”. Наистина е така. Според дисертацията на доц. Пенчев от болница “Царица Йоанна - ИСУЛ”, който е един от най-големите експерти в тази област, диагностицирането на болест на Крон се забавя средно между 3 и 4 години. При пациентите с улцерозен колит забавянето е по-малко. Но при всички случаи има значение, защото се забавя съответно и лечението, което води до усложнения, а понякога и до фатален край.
Възпалителните чревни заболявания се диагностицират трудно, защото симптомите им се припокриват със симптомите при дразнимо или нервно черво, както и с инфекция. Добрата новина е, че в България много се подобри нивото на диагностика и лечение на тези заболявания. Навлязоха ефективни терапии и хората с тези диагнози постигат ремисия и водят напълно нормален живот. Лечението с биологични лекарства и при хора с по-тежка форма на заболяването предпазва от тежки усложнения и инвалидизация.
Мара КАЛЧЕВА
