Православната църква почита днес рождението на Божията майка – един от 12-те най-големи християнски празници.
В народните представи денят е известен като Малка Богородица, в който се прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето.
Родителите на Св. Богородица – Йоаким и Анна , наричани от църквата „богоотци” произхождали от знатни родове. Били много щедри, милосърдни. Но всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора, тъй като нямали деца.
Св. Богородица била измолена от Бог с много молби и страдания. Пред Света Ана се явява ангел, който й казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога.
На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, което най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им.
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
По повод на празника във всички епархии ще бъде отслужена Божествена Света Литургия.
