В подкрепа на земеделците идва новата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ за периода 2021-2027 г. Тя ще наследи настоящата „Хоризонт 2020“, посочи еврокомисар Мария Габриел по време на Осмата национална среща на земеделските производители в България, която се провежда в курортен комплекс „Златни пясъци“.
„В рамките на тази програма, която е под моя отговорност се предвижда бюджет от 10 млрд. евро за научноизследователска и развойна дейност, насочена към управлението на природните ресурси, биоикономиката и устойчивите хранителни системи. Една от шестте мисии в програмата, за които са определени общо 52,7 млрд. евро, е храни, биоикономика, селско стопанство и околна среда. Това е още една възможност за българското селско стопанство. Ще се радвам секторът да бъде активен, да можем да използваме тези възможности, за да позволим на сектора да се развива, да преодолява предизвикателства.“, обясни еврокмисарят по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.
Новата Европейска комисия планира да подкрепи земеделските стопани със стратегията „От фермата до трапезата“ за продоволствена устойчивост по цялата верига за създаване на стойност. „Трябва да съхраним жизненоважната работа на нашите земеделски стопани, за да осигурим на европейците качествена, достъпна и безопасна храна, но това е възможно само ако са в състояние да осигурят достоен живот за себе си и своите семейства.“, посочи Мария Габриел.
Стратегията ще обхване всяка стъпка в хранителната верига – от производство до консумация включително управление и социални иновации, безопасност на храните, здраве на животните и растенията, сектора на първичното производство. Това ще бъде основа за продължаване на работата, където научноизследователската и развойна дейност имат ключова роля за неутрални за климата и приобщаващи хранителни системи.
„Големи възможности и положителни ефекти за селскостопанския сектор носят и цифровите технологии.“, подчерта българският еврокомисар и допълни: „Първо, те имат потенциала да помогнат на земеделските производители да се справят с предизвикателствата и да направят селското стопанство по-конкурентно и устойчиво, а на фермерите – да отговорят на очакванията на потребителите. Например, системите базирани на „интернет на нещата“ разчитат на данни, събрани от различни сензори. Те помагат на земеделските производители да преценяват с изключителна точност количествата торове, например.“
„Второ, новите технологии в селското стопанство увеличават безопасността на храните и проследяването им, а това засяга всеки един от нас. Ето защо, чрез „Хоризонт Европа“ искаме да премахнем бариерите пред иновациите и инвестициите. Има значителен интерес към прилагането на роботиката в различни аспекти на индустрията за производство на храни. Ще се радвам да видя тяхното приложение и в България.“, посочи Мария Габриел.
През периода 2016 – 2019 г. в цифровата трансформация на селското стопанство са инвестирани около 160 млн. евро. Голяма част от тази инвестиция е посветена на тестване на интелигентни решения за храна и земеделие, базирани на роботика, големи данни, изкуствен интелект или „интернет на нещата“. Такъв пример е проектът Internet of Food and Farm 2020 с бюджет от 30 млн. евро., каза още българският еврокомисар./agrozona.bg
