Красимира Величкова, БДФ: Пандемията ни научи да се доверяваме повече един на друг

Красимира Величкова, БДФ: Пандемията ни научи да се доверяваме повече един на друг

Пандемията от коронавирус изведе на преден план една неглижирана до момента тема - дарителството. Миналата седмица Българският дарителски форум (БДФ) съобщи, че към 30 април т.г. , компании, фондации и физически лица са дарили почти 34 млн. лв. за борба с кризата, предизвикана от епидемията. Близо 1 млн. лв. от тях са предоставени по линия на фонд „Обединени срещу COVID-19“, създаден по инициатива на БДФ, фондация „Америка за България“, посолството на САЩ в България и Американската търговска камара в България. След два кръга за набиране на кандидатури фондът е подпомогнал 106 лечебни заведения, граждански организаци, общини, читалища и социални инициативи на микро и малки предприятия.

 

Директорът на БДФ Красимира Величкова сподели с Информационния портал за НПО в България наблюденията си върху дарителството в страната от средата на март насам.

 

Кое отличава дарителската активност в България в сегашната криза от периода преди това?

 

Огромната вълна на съпричастност от страна и на хора, и на компании, и на организации.  За жалост това не е знак за голямо развитие на средата за дарителство, защото е типично да се увеличава дарителската активност по време на хуманитарни или природни бедствия. По-скоро очаквам един много сериозен спад в дарителството, когато кризата приключи или първата свръхемоционална вълна премине.

 

Което може да изиграе доста лоша шега на обществото ни.

 

Това нa практика може да постави под риск каузи, които традиционно разчитат на дарителство. Със сигурност има хора и компании, които вероятно никога не биха дарили в такива мащаби, в каквито даряват сега. В същото време огромна част от дарените сега средства са били планирани за други каузи. И това е естествено – виждаме, че и държавата пренасочва бюджети. Това е една съвсем естествена реакция и не искам да звучи като упрек. Хубаво е, че има такава мощна реакция, но в същото време част от тази сума, която цитираме за дарените средства, после може да я цитираме като част от щетата върху гражданския сектор.

 

Следим какво се случва в Европа и реакцията е абсолютно идентична. Във всички държави има увеличаване на даренията за борбата с COVID-19. На първо място се подкрепят тези, които са на първа линия – болници и медицински лица. На второ място – организации и институции, които работят с уязвими групи, или общини. Разбира се, има държави, които взимат комплексни мерки по отношение на гражданския си сектор.

 

Какви други тенденции забелязвате при дарителството в резултат на променената обстановка от средата на март насам?

 

След първата вълна на паническо даряване за болници и за медици сега дарителите даряват и за социални каузи и така подкрепят уязвими групи, които вследствие на кризата стават още по-уязвими. Да вземем за пример дома за възрастни хора и  дома за деца с увреждания във Видин. След болниците това са следващите места в огромен риск.

 

Важно е да се отбележи, че подкрепата сега може да се оказва ефективно, защото има изградена гражданска инфраструктура - неправителствени организации с опит, с контакти, с познаване на самите групи, които имат нужда от подпомагане. От друга страна, граждански организации са създали надеждни дарителски механизми като DMS и ПЛАТФОРМАТА, така че хората, които даряват през тях, да са сигурни, че парите им наистина отиват за избраните от тях каузи.

 

Друга тенденция е невероятният букет от инициативи на хора, на граждански групи и на малки и големи компании да помагат под някаква друга форма, не просто чрез даряване на пари – например чрез доброволен превод на медицинска информация от професионални преводачи, изработка на шлемове от ИТ компании, курсове по йога, музика... Въображението на хората за това с какво могат да са полезни е изключително впечатляващо.

 

Вдъхновяващо е също, че много общини почти постоянно си сътрудничат с гражданските организации, които работят на терен, с Българския червен кръст (БЧК), с други местни организации. Ако трябва с една дума да опишем всичко, което се случи в тази криза, това е доверие.

 

Ефективно ли се отчита използването на дарените средства от страна на техните получатели?

 

В сравнение с публичните институции гражданските организации са отличници. Всички неправителствени организации се отчитат за даренията си редовно. По-скоро общините и публичните институции са тези, които дължат конкретни отчети за това как са изразходвали дарителските средства.

 

Гражданските организации, които работят на терен, много бързо и ефективно преформатираха дейността си, така че да защитят и екипите си, и хората, с които работят. Започнаха открито да споделят информация за дейностите си, за да могат колеги да ползват техните идеи. Добри практики са репортажите в Информационния портал за НПО в България и кампанията „Ще се справим заедно“, където се споделят материали за това как организациите се справят във време на криза.

 

Много българи подхождат с подозрение към дарителството като цяло и особено към корпоративните дарения. В същото време, когато някоя компания или богат човек не даряват, те често стават обект на критики. Има ли някаква промяна в тази посока?

 

Общият ни анализ за предходната година още не е излязъл, а и той няма да е адекватен за сегашната ситуация, но около 30% от хората в България смятат, че компаниите даряват, защото няма какво да си правят парите или за реклама. Опитът ни показва, че когато  някои дарителски жестове станат публични, хората включват на вълна съмнение и смятат, че има някакъв друг дневен ред.

 

Преди дарителството винаги е било някъде встрани, а сега всяка вечер в новините чуваме, че някой е дарил или има нужда от дарение...

Дарителството стана естествена част от обществения живот. В полето на дарителството се прехвърлиха други тежки обществени разговори, които ни разделят. Ето през последния месец и половина имахме, от една страна, казус с дарение под условие, което беше отказано, и от друга – казус с най-големия дарител, който е силно популяризиран в определени медии, а в същото време даренията му оставят много въпросителни. Не знам как ще се промени общественото отношение към тези, които даряват. Със сигурност обаче знам, че страшно много хора сега пряко са се докоснали до дарителството – дали участвайки в доброволчески инициативи, дали дарявайки, дали подкрепяйки някаква кауза и споделяйки я с апел други да дарят за нея. Нашите изследвания показват, че когато пряко взимаш участие, имаш много по-голямо доверие и виждаш много по-ясно смисъла на дарителството.

 

А как се промени отношението на медиите към дарителството?

 

Преди тезата на медиите беше, че има неяснота в регулацията и че СЕМ (Съветът за електронни медии – бел.ред.) може да ги глобява за скрита реклама. Сега виждаме, че не е така. Ние следим как се отразява темата за дарителството – хиляди материали с имена в печатни, онлайн и електронни издания. През март обърнахме специално внимание на това по-широко отразяване в желанието ни да похвалим самите медии, че го правят, за да се почувстват добре и да видят, че когато има смислена обща кауза, цитирането на имената на дарителите не е заплаха – във и извън криза.

 

Какво следва оттук нататък за дарителството в България?

 

Много важно е дарителската общност и гражданските организации да съхранят историите за създадените по време на пандемията инициативи и партньорства и уроците от тях. Тези истории ще ни показват как можем да работим заедно и ще ни служат за пример и в ситуации извън извънредно положение. Важно е също създадените сега партньорства да продължат и занапред, институционалните дарители – компании и фондации – да видят, че няма нищо страшно в гъвкавостта, която проявяват сега, че могат да бъдат доста по-либерални и нещата пак да се случват.

 

Добре е да се запази и скоростта, с която се реагира. В тази ситуация ние видяхме изключителна бързина във взимането на решения за подкрепяне на една или друга инициатива или кауза. В миналото беше абсолютно немислимо да пишеш на една компания за подкрепа и тя в рамките на два, три или четири дни да ти отговори с „да“ или „не“.

 

Поради натиска от кризата партньорите в тези отношения дадоха много голям кредит на доверие един на друг. Ключово важно е да запазим спомена не просто за числа и отделни проекти и инициативи, а за технологията на даването на този кредит на доверие, защото той носи изключително добри резултати.

 

Много е важно да разказваме за мъничките стъпки, които иначе са невидими в целия процес, и да знаем, че това изключение от правилото ни дава рецепта за много по-голяма ефективност след кризата, когато няма да го има общото оправдание за извънредност.

 

Какво си пожелавате да се промени в сферата на дарителството в България след тази извънредна ситуация?

 

Пожелавам си много хора, компании и организации през кризата да са открили себе си като дарители, които изпитват удоволствие от това да помагат и още по-голямо удоволствие, когато го правят обмислено. Също така да продължим разговора за дарителството и то да бъде част от нашата норма за култура и поведение в обществото. /ngobg.info

 
Прибави коментар
   
Име * : 
Град :
Коментар * : 
 
Прибави
 
 

WebDesignBG