"Когато си създал един филм, който има много силна социална тема, който, както вярвахме през годините, в които го създавахме, е много ценен и полезен и може да помогне на много хора, има значение броят зрители, които са го гледали и ще го гледат", казва продуцентът и актьор във филма "Доза щастие" Алек Алексиев.
"Доза щастие" е най-новото заглавие, което HBO България добави в селекцията си с български филми. Това стана факт само 6 месеца след премиерата му на голям екран.
Премиерата на филма на Яна Титова, адаптация по книгата на журналиста Весела Тотева беше вчера от 21:00 часа по HBO, а в HBO GO е достъпен за гледане по всяко време. Заглавието е 24-то в колекцията на HBO, която дава възможност българско кино да бъде достъпно за гледане легално, както у нас, така и в още 6 държави Хърватия, Сърбия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Северна Македония със субтитри на съответния език.
Продуценти на "Доза Щастие" са Александър Алексиев и Николай Стоичков с компанията им NO BLINK Studio в копродукция с bTV Studios, b2y, BrodFIlm, DreamTeam и REASON8.
Това е пълнометражният дебют на Яна Титова, която е сценарист и режисьор на лентата. Оператор е Мартин Балкански. "Доза щастие" е с участието на Валентина Каролева, Димитър Николов, Ирмена Чичикова, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Александър Алексиев, Силвия Лулчева, Лидия Инджова, Ая Алексиева, Васил Бинев, Цветан Алексиев, както и Стефан Вълдобрев, Илка Зафирова и Филип Аврамов и Стоян Дойчев.
Разговаряме с продуцентите Алек Алексиев и Ники Стоичков за посланията на филма "Доза Щастие", който те определят като своя кауза, за професионалното удовлетворение той да достигне през НВО до по-широка зрителска аудитория, за мисията за информираност и превенция на зависимости.
Алек Алексиев и Ники Стоичков ексклузивно пред Dir.bg:
- Как филмът ви "Доза щастие" беше включен в българската селекция на стрийминг платформата на НВО в Европа?
- Алек Алексиев: Имаме агенти във Великобритания, които се стремят да продадат филма в максимален брой държави, това е част от работата им. Беше проведена много ползотворна среща с Димитър Нойков, регионален мениджър на НВО за България, който прояви интерес към филма. След това протекоха преговори между нашите агенти и представителството на НВО за Централна и Източна Европа. Те харесаха филма и проявиха желание да закупят филма за 6 държави - Хърватия, Сърбия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Северна Македония. И това е вече факт.
- Какво е за вас в професионален и емоционален план като продуценти, филмът да е част от съдържанието на плаформата?
- Ники Стоичков: Несъмнено, това е огромно постижение за филма, тъй като НВО е световен дистрибутор на видеосъдържание. И нашият филм да бъде част от това съдържание, дори само в част от държавите на Балканите, е огромен успех, защото така освен в България, ще може да се гледа от още по-голяма зрителска аудитория, което е и нашата цел.
Алек: Изключително вълнуващо е филмът ти да бъде част от НВО.
Но кое беше странното при мен. Аз още не мога да изпитам някакво щастие и радост, свързани с него. Причините са много. Филмът вече беше излязъл по кината, вече правехме уговорки за фестивали, сделки... Бяхме потънали в много сериозен работен процес, в който мозъкът не може за изпита радост и удоволствие, мислейки само за работа и битовизми.
В следващия момент настъпи 13 март, дойде пандемията, обявиха извънредно положение. В такава ситуация не можеш да се отпуснеш, да се насладиш и да празнуваш успеха. Поради странните времена, в които живеем. Така е както за Ники, така и за мен, и за Яна (Титова), режисьорът на филма.
Ники: Може би тепърва ще усетим цялата тази емоция, когато още много хора имат възможност да го гледат и получим тяхната реакция в социалните мрежи.
- Какви са резултатите от живота на филма "Доза щастие" по екраните на кината?
- Ники: Малко под 100 000 зрители са гледали филма, това са последните данни на боксофиса в България...
Алек: Филмът продължаваше да се излъчва от по малките кина и през март месец. Това е някакво събитие, защото той излезе на екран през ноември, няколко месеца успя да се задържи и наистина имаше огромен интерес.
Но ще бъда максимално честен...За мен лично никога бройката зрители, които ще гледат даден филм, не е била движеща, не е била важна. Това не е културата, това не е изкуството - да броим зрители.
Но при "Доза щастие" е доста по-различно. Когато си създал един филм, който има много силна социална тема, който, както вярвахме през годините, в които го създавахме, е много ценен и полезен и може да помогне на много хора, тогава вече има значение броят зрители, които са го гледали и ще го гледат. Обратната връзка от тях беше много положителна и то в посоката, в която ние сме се надявали да бъде. Вълнението, което изпитваха и споделяха родители, учители, деца, пенсионери - това е ценното. А не просто да направим един филм, да си броим зрителите и да си казваме - Браво, страхотни сме!
- Алек, вие с Яна Титова първи се срещате с историята на Весела Тотева, която е в основата на филма...
- Алек: С Яна сме в голяма степен късметлии, че някак си ни се получават нещата, когато решим да правим нещо заедно, било то в творчески план, в личен - няма никакво значение. Имаме късмет, Бог ни помага! В самото начало двамата прочетохме романа на Веси Тотева, после започнахме снимките, свършихме снимките - всичко беше изключително сюрреалистично, беше денонощно бачкане...
На 4 март 2019 година Весето си отиде. Тогава всичко стана, като че ли, още по-важно. Ставаше все по-важно и по-важно да направим този филм. Защото той, книгата, която остави Весето и Фондацията й "От другата страна" - това е една памет. И тази памет ще продължи да живее. И колкото повече хора се докоснат до тази история, било през книгата, или през филма, или през мисията, с която се беше захванала, толкова по-дълго ще живее тя. За да не си отива...Има хора, които не трябва никога да си отиват, в един по-метафоричен смисъл.
Радваме се, че успяхме да споделим това наше вълнение и с Валя Каролева, дъщерята на Весето, която изигра нейната роля във филма, и с цялото й семейство, и с хората, които бяха близки до нея - и тяхната реакция беше много вълнуваща. Те са много благодарни, че успяхме да направим този филм. Тъжно е всичко това, защото не можеш да споделиш емоцията си с човека, който е двигателят, от който тръгва всичко.
- Още при създаването на филма имахте ли някаква стратегия за неговия живот след голям екран, за появяването му на стрийминг платформи, за да достигне каузата ви до повече зрители?
- Ники: Още в началото бяхме направили план как трябва да се случи разпространението на филма. За нас като продуценти и за нашата компания NO BLINK studio e много важно да се използват всички възможни похвати за разпространение на кино, които в днешно време са възможни.
Още от самото начало беше планирано филмът да влезе като част от срещите с ученици, които Весела Тотева организираше. Много важно за нас беше и разпространението в стрийминг платформи и по телевизията.
- "Предложения от България" е специална селекция, която стартира като кауза на HBO България преди 2 години и половина, по идея на регионалния мениджър Димитър Нойков. Целта е да се даде възможност на съвременното българско кино легално да достига до зрителите след слизането си от киноекрана. Какво мислите вие за българската селекция на НВО?
Алек: Това е изключителна селекция. Много хубави български филми могат се видят. Не всеки филм отива там. Впечатляващо е.
- Ники: Тази селекция е уникална и голямо постижение за българския офис на НВО. Другите държави нямат такива национални селекции.
- Присъствието в стрийминг платформите като че ли може да е и една спирачка срещу "пиратството", нелегалното теглене на филми?
Алек: Пиратите си крадат филмите, слагат си ги в торент сайтове, опитват и в You Tube да ги качват. Това си е покушение срещу съответния филм. В днешно време платформите като НВО GO са достъпни и получаваш много богато съдържание, удобство, комфорт.
Но хората пак си казват - защо да плащаме като можем да го гледаме безплатно. Това е народопсихология. Трябва да се изкорени тази кражба на интелектуална собственост като се превърне в държавна политика борбата срещу нея. Германия е една от държавите, където глобите са много "солени" и човек се замисля дали да си тегли безнаказано филми от торенти. В България много колеги страдат от това. Неприятно е, нечистоплътно е, просто не е честно.
- Кои са качествата на "Доза щастие", заради които по ваше мнение е включен в селекцията?
- Алек: Радваме се, че филмът ги е докоснал, развълнувал ги е и са сметнали, че е достоен да бъде в тяхната платформа, виждат смисъл в него заради общочовешката си тема. Пък и той е изключително добре направен, смея да твърдя че е на световно ниво.
- Ще се наслади ли зрителят на филма с качествата му от голям екран, на стрийминг платформата НВО GO?
- Алек: Постпродукционният процес е една вселена, в която нашият супервайзер Тодор Тодоров перфектно и професионално действа. Това са десетки и стотици експорти на филма в различните му вариации в зависимост от това как ще се гледа. Отделно - това са различни миксове на звука, на музиката...Извратено много работа!
Той е направил всичко, филмът да може да бъде гледан на най-различни платформи, в кино, в телевизии, субтитриран, без субтитри и т. н.
Постпродукцията не се прави с два клика и... филмът е готов. Това е един различен свят и би било много интересно според мен, да се разговаря с ето такива хора и те да разкажат как филмите стигат до хората. След като бъде заснет филма, следват месеци, в които се случват едни други чудесии.
А някои платформи си имат специфични изисквания.
В крайна сметка, който е гледал "Доза щастие" на голям екран, ще види същия филм по НВО.
Ники: В днешно време постпродукцията може да се състои и от два клика. Но веднага си личи щом видиш филм, на който постпродукцията е направена набързо от непрофесионалисти.
И личи, когато филмът е направен по начина, по който Алек описа. И много често, когато хората казват, че един филм не е като американските по технически качества, причината е точно тази - занемарената работа в постпродукцията.
- Темата за зависимостите наистина е общочовешка. Екипът на филма работи по нея и отвъд филма...
- Алек: Още март месец, малко преди 13-ти стартираха нашите пътувания заедно с Валя Каролева, с психоложката Марина Попова от асоциация "Солидарност" и Светла Иванова, приятелка на Весето, която е била наркозависима много години.
С тях обикаляхме България и правихме срещи с ученици. Нашата цел е да продължим мисията си. Децата гледат филма и после разговаряме с тях по 1-2 часа на тема "зависимости". Искаме да помогнем на децата да се информират, това е и форма на превенция.
Всичко това е под "шапката" на фондацията "От другата страна" на Весела Тотева, която сега се ръководи от дъщеря й Валя. И това е най-смисленото и най-важното. И показва, че филмът "Доза щастие" е повече от филм. Това е нашата кауза, както ние, всички, които сме се захванали с тази история, си го наричаме. Чакаме да видим какви ще са новите наредби за следващата учебна година, и ще възобновим тези срещи.
- Кое е главното послание към зрителите на филма "Доза щастие"?
- Ники: Единственото, което можем да кажем на бъдещите си зрители, е да отворят сърцето си, когато гледат филма "Доза щастие", да не го гледат с предубеждения към зависимите хора.
Алек: Зависимостите са болест. Хората трябва да си помагат, трябва да са обединени. Любов и вяра. Любовта може да спасява. А в този филм има много любов...
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
