На 9 юли (27 юни ст. ст.) 1850 г. в Сопот, в семейството на Минчо Иванов Вазов и Съба Хаджиниколова Вазова, се ражда Иван Вазов - бъдещият голям поет, писател, драматург и общественик. Творчеството и обществената му дейност му носят преклонението на цяла България, но той винаги остава скромен, не обича показността.
Днес, по повод 170 години от рождението на Вазов, ви предлагаме неговата единствена автобиография, написана по молба на главния редактор на сп. "Обществена обнова" Константин Сагаев през ноември 1920 г., само няколко дни след тържественото отбелязване на 50-годишния творчески юбилей на Патриарха на българската литература.
"Родих се в Сопот на 1850 година. Свърших трикласно училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия. По-горе не отидох. Чрез постоянно и безсистемно четене на книги довърших — тъй да се каже — моето самообразование. Но в него останаха голeми празднини...
Записах стихове — зачиракувах в поезията — от 18-та си година. От 20 годишната ми възраст се зафана периода на моитe безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другари: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Ромъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр. винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни.
От 1895 година, по-честит от Скитника Евреин — аз видях края на моите странствувания, познах вече мирен живот. Но пак не потасах: творческият демон постоянно ми нашепваше: "Работи!" и аз работех и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, което можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.
През моя дълъг писателски живот имах и радости и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари; изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието ми и на вярата ми. Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара планина, под чиито борове се родих и чийто въздух дишах, предаде на духа ми твърдостта на своите скали...
Но да не хуля Бога: 24 октомврий т.г. чрез най-величавия начин ме обезщети, той осветли с лучезно слънце облачното небе на моята късна есен...
София, 3 ноемврий 1920 год.
Ив. Вазов"
Вазов - човекът
Дългогодишно и искрено приятелство свързва Иван Вазов и проф. Иван Шишманов (1862-1928) - филолог, писател, университетски преподавател и политик.
През 1895 г., в един малък семеен албум на Шишманови, Вазов пише кратка изповед под формата на отговори на зададени въпроси. За тази изповед проф. Шишманов казва, че народният поет, без да иска, се е обрисувал с всичките си добродетели, вкусове и привички. Допълва още:
"Който е чел Вазов, ще познае веднага и в тая изповед неговата рядко благородна душа, неговата хуманност, неговото нежно сърце, неговата жажда за красота, неговата страстна любов към природата, особено неговата любов към българската природа и въобще към всичко българско, даже в най-малките прояви на материалната култура, например вкуса му за някои български национални ястия".dir.bg
