Директорът на VII СОУ „Кузман Шапкарев” Лилия Стоянова: Изключителният интерес на родителите към нашето школо се дължи на това, че предлагаме изключително добра подготовка на учениците, качествен, ефективен и иновативен учебен процес
Имаме най-много групи - 15 по целодневна организация на обучението в цялата страна и сме подсигурили пълна грижа за децата *При нас са учили Димитър Бербатов, Ани Салич, Костадин Паскалев, настоящият кмет Атанас Камбитов, Тодор Козлодеров и още много, много други...
Напоследък мисля, че изключителният интерес на родителите се дължи не само на това, че училището предлага една изключително добра подготовка на учениците, качествен, изключително ефективен и иновативен учебен процес. Това е училището, което работи изцяло с нови технологии, нови софтуерни програми, всички учители разполагат с лаптопи, имаме 26 мултимедии, три компютърни кабинета. В момента се прави още един компютърен кабинет, който ще обслужва интересите на децата, посещаващи целодневна организация на обучение. Всичко това се прави със собствени средства. По проект за целодневна организация на обучението очакваме да бъдат освен обзаведени и оборудвани с техника тези нови зали.
Това, което привлича родителите е и нивото на дисциплината в училище. Мисля, че това е важен фактор, тъй като родителите са все по-заети, ние сме поели сякаш изцяло грижата за децата, опитваме се да държим тесни връзки с родителите, със семействата. Това, което правим, е да ангажираме децата непрекъснато в извънкласни форми на обучение. Имаме изключително богата програма на извънкласни дейности и никога не правим патронния празник в един ден, а в цял месец – февруари, например. Около Коледа се провеждат традиционни коледни тържества по класове и след това завършваме с един коледен празник на Игнажден. Това е много голямо богатство, на него участват и деца, и родители, и учители, и ръководството, всички са съпричастни към това коледно настроение.
Започнали сме редица дейности по подготовката на 40-годишнината от основаването на училището. Тя ще се празнува през месец февруари. Ще има среща на поколенията, ще бъдат поканени всички, които са работили тук, независимо дали са били учители, обслужващ или административен персонал. Ще се опитаме да направим топли тържества, талантливите ни деца ще направят един хубав концерт в залата на Драматичния театър. Това още веднъж ще покаже атмосферата, която цари в училището.
Това е факт и може да се види на нашия сайт www.7sou-blagoevgrad.com. След като е имало изказвания, които са ме поласкали като това: „Тук ми е по-хубаво от у дома”, значи ние сме постигнали своето и когато сме правили опит да подсигурим добра материална база е било не толкова, за да изтъкнем, че училището е с добра база и сме се погрижили на децата да им е уютно, а по-скоро да ги оттървем от тревогите за това какво препятствие ще преживеят те в училище – дали ще е относно счупения чин или не добре подредената класна стая. Когато ти, както на твоето собствено дете, подсигуриш всички необходими условия, можеш с изправено чело от него да искаш, да потърсиш отговорност и по този начин се получава респект. Ти му даваш всичко, но ти искаш от него в замяна обучение, труд и дисциплина. Когато децата работят в добра атмосфера, в чиста и уютна среда можем да очакваме от тях и по-добри резултати. Те се възпитават, те пазят, те чистят редовно чиновете и класните си стаи. Всяко детенце има свое собствено място. Децата от целия начален курс седят на отделни места. Големите ученици също са в нови кабинети, цялото училище е обзаведено с ламиниран паркет. Винаги има какво да се направи, разбира се, никога работата не свършва.
Ние имаме прекрасен училищен двор, това е най-големия като площ училищен двор, на който сме ситуирали различни площадки. Последното, което направихме изключително със собствен труд са двете спортни площадки. Общината подсигури 30 000 лева за голямата спортна площадка, а малката я направихме сами, с минимални средства по един проект преди 5-6 години и довършителни от наша страна. Това ще бъде може би една от най-хубавите спортни площадки в града, защото и самият архитектурен проект, по който е изработена, е много добър. Тя е с перспектива да бъде покрита един ден. Там ще влизат по график всички наши ученици, разбира се, ще могат да я ползват и гражданите от квартала и града.
- На какво отдавате добрите резултати, които постигате?
Много се работи в нашето училище и може би затова са добрите резултати. Аз изисквам много като директор, искам всички да държим едно ниво. Изисквам, защото смятам, че всичко трябва да се прави на пълни оброти, на 100 %, защото ако ти снижиш нивото това означава, че ще бъдат потърпевши семействата. И въпреки всичко има какво още да се желае. Смятам, че нищо не бих могла да направя сама. Всичко се дължи на една много добра екипна работа, аз не спирам да правя оперативки, правим последващ контрол.
Нашето училище има най-много групи по целодневна организация на обучението в цялата страна, ние имаме 15 групи и сме подсигурили пълна грижа за децата. Ние имаме и лятна занималня, и благодарение на нея, много родители, които са заети в неактивния сезон на отпуски, има на кого да оставят децата си. В това време учителите се грижат за децата по график и така те свикват да работят с повече от един учител. Защото, когато влязат предметници по чужд език, музика и изобразително изкуство, свикнали вече веднъж с началната учителка, децата преживяват травми, а при нас това се преодолява.
Относно структурата на нашето лице в интернет, ние сме училището с призово място от 100-те най-добри гимназии в интернет пространството, ние сме на 13-то място. Това е изключително високо постожение. Имаме много силна катедра по информационни технологии, много добър екип, който всяка седмица е под наш контрол, всичко, което правим става достояние чрез нашия сайт. Родителите работят вече изцяло с интернет, и една от причините да харесат училището е възможността да се запознаят с него дори виртуално. На място всички са добре дошли, имаме Дни на отворените врати. Много голямо постижение е това, че аз и моя екип докрай и в дълбочина разрешаваме всеки проблем. Съпротива винаги има, когато има промени, нови неща в една организация или когато изискваш. Родителите са склонни да защитават често децата си, да им се предоверяват, но когато проблема се разнищи докрай и видиш кой е крив и кой прав, и справедливо наложиш дори наказание, тогава мисля, че нещата се преодоляват и се продължава напред, иначе те се отлагат и тежат във времето.
Не. За мен не е, за мен лично е въпрос на рутина, навик и организация. Ние имаме ресори, аз лично имам две специалности. По първото си висше образование винаги взимам часове при най-малките, защото за мен това е най-голямото богатство. Те да се гушнат в тебе, да те докоснат, да ги усетиш, това е една възраст, която няма цена и измерение! Те са толкова чисти и искрени! При големите водя часове по второто си висше образование - „Право”. Там е една съвсем различна възраст. Водя и часове при студенти, това е моята съботно-неделна заетост. Но в крайна сметка човек сам си знае възможностите и когато нещата са регулирани не е трудно.
Но сякаш не ми стига време от прекаленото администриране на нещата и взискателността от страна на институциите. Това, което много ми тежи напоследък е опита на всички институции да си свършат работата в училище, особено в социалната сфера има толкова много институции. Аз много добре разбирам тези хора, но те не могат да ни разберат. Ние имаме нужда да оставим всичко друго и да си гледаме учебния процес, защото това е същността на нашата работа. А когато трябва да свършиш на хиляди институции хиляди техни задължения, тонове информация минава през нас. И ако не кажеш „Не, не може!” това означава да се лишиш от възможността да контролираш учебния процес, а там е истината, контрола на учебния процес и максимално ефективната работа с децата. Ние имаме задължителни проекти, по които работим. Ако институциите могат да разберат и да си помислят, че учтивостта не се състои в това просто да ги пуснеш, а в това да отстояваш позиции и да браниш твоята същност и специфика на работа. В това е истината. Отваряме врати, но се уморяваме.
Това е безспорно, ние раздадохме 104 награди на 24 май и на нас не ни стигат церемониите, за да можем да наградим всички ученици с успехи. Ние не пестим добри думи! И ако разгледате сайта ни ще видите за какво става въпрос. Ние се радваме и сме съпричастни. Имаме традиция – на всеки награден ученик правим табло на входа на училището. И когато видиш едно дете, накичено с 12-15 медала, как да не се радваш! Учениците се изявяват в национални олимпиади, състезания. Да, разбира се, най-добрите ни деца след 7 клас отиват да учат в Езикова и Математическа гимназия, липсват ни, но това не означава, че ние не трябва да продължаваме да работим с децата, които остават тук.
Те сами идват и се интересуват и е много приятно, когато ни потърсят, не само на церемонията по изпращането. Те знаят, че училището винаги остава тяхно. Тази връзка не се прекъсва и се осъществява после чрез техните деца и внуци отново и отново, и така цикълът се затваря. Вие знаете, сред тях са Димитър Бербатов, Ани Салич, Костадин Паскалев, настоящият кмет Атанас Камбитов е бил също наш ученик до 8 клас, Тодор Козлодеров и още много, много други...
Децата ме зареждат. Аз имах много пъти възможността да сменя професията с Правото и през 2000 г. бях на границата, и ако вероятно бях направила крачката, сега щях да имам 12 години стаж в сферата на правото. Пишех съдебно решение по време на стажантската си практика и съдийката ми каза, че с моето търпение да обоснова така добре едно съдебно решение, бих могла да бъда отличен административен съдия, например. Аз съм административен ръководител от 19 години, а моята голяма любов е Трудовото право, пиша за „Сиела” много упорито и активно. В момента съм докторант и съм пред защита. Целият ми живот е наука.
Любовта ми към децата, тогава през 2000 година ме накара да остана, да преосмисля живота си. Реших, че човек е силен в тази област, където е неговото призвание. Аз обичам децата изключително много, смятам, че моята голяма любов е училището и затова се отдадох на тази професия и реших правото да го съвместя по друг начин. Аз пиша статии, публикации в областта на образователния мениджмънт. Изготвила съм няколко сборника по системите за финансово управление и контрол изцяло в „Сиела”, безопасни здравословни условия на труд. Така, че в областта на правото се реализирам в почивни дни и съумявам да почивам вкъщи с децата, когато си дойдат от София.
Успехите на моите ученици. И моята най-голяма награда са моите двама сина, аз съм упорита майка и взискателен родител, но пък и много ги обичам. Това е – успехите на децата, на тези вкъщи и тези в училище. И всъщност голямата ми награда идва в последните няколко години - сега, когато виждам, че стотици родители избират нас, това означава, че училището е обсъдено в стотици семейства, и с техните дядовци и баби, умножени по 4 от двете страни. Направете сметка колко хора са поверили децата си на нас. Това е признанието!
Дълги години не смятах, че е необходимо да показвам наградите си, но тези – „Жена на Благоевград”, наградата от МОМН, както и едно голямо признание от Ротари Клуб, това е една друга обществена дейност, на което съм се посветила. Там съм намерила своята реализация като общественик и смятам, че това е един удачен начин да помагаш на хора в нужда заедно с кръг от приятели. Това е моето обществено поприще, не че не съм си поставяла и по-високи цели, но това ме удовлетворява. Те ще дойдат може би в един по-късен етап от живота ми. Все още чувствам сили и енергия да работя за училището и да го направя по мой модел с този перфектен екип около мен. Сама птичка пролет не прави, тук се разбираме с поглед и всеки знае много добре кога какво да направи. Аз лично ще управлявам така, както аз виждам.
Визитка: Лилия Стоянова е родена в гр. Сандански. Основното и средното си образование завършва в родния си град. През 1985 г. завършва специалност „Начална педагогика” във Висшия педагогически институт - Благоевград; 2002 г. - получава степен „магистър” по Право в Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Присъдени са й Първи и Втори клас квалификация, съответно през 1993 и 1992 г. От 19 години е директор на VII СОУ училище "Кузман Шапкарев" - Благоевград. Има над 40 публикации в печатни издания и участия в научни форуми. Носител на наградата на МОМН „Неофит Рилски” за 2012 г., носител на наградата „Жена на Благоевград” за 2004 г., носител на награда за безкористна служба като председател на Подкомитет за проекти по образованието.
Интервю на МИЛЕНА ЯНКОВА
