Д-р Еленски се озорва под тежестта на 25-килограмовия питон Поля, който на няколко дни си похапва по два килограма я стари плъхове, я живи пилета.
Д-р Георги Еленски е един от тримата собственици на най-голямата частна колекция отровни змии в Европа - заедно с доктора по херпетология Красимир Христов и специалиста по змиите Георги Русев притежават стотици от най-елитните екземпляри измежду 240-те уникални вида на най-жестоките пълзящи убийци на планетата - тайпани, черни и зелени мамби, гърмящи змии, отровници, кобри, пепелянки, усойници, гюрзи... заедно с анаконди, варани, крокодили, паяци, скорпиони и още много видове ужасяващи влечуги. Вещите познавачи на отровителките от тая страховита фауна знаят любимите им менюта. Поднасят им ги апетитно. Обгрижват ги. Наложи ли се – лекуват ги. Случва се и да ги размножават.
Други пък стават и за доене. С опит събират отровата им и правят от нея противоотрова. Но най-вече ги показват по изложби у нас и в чужбина. Единствени са в Европа, които излагат на показ двете свръхопасни змии на планетата - черни мамби и тайпани. Изобщо, да им завиди човек: „кръстосали” са хоби с опасна професия.
За първи път пред „ШОУ” херпетологът вдигна завесата както за цените на бебетата змии и големите екземпляри от най-отровните видове, така и на стойността на змийската отрова и добиваната от нея противоотрова, като не пропусна да сподели и шеметно-адреналиновите ужаси от работата си с пълзящите отровителки:
- Как едно хоби става професия, доктор Еленски?
- Случайно. Започна още като студент. Красимир Христов водеше кръжока по херпетология в Тракийския университет и понеже тогава нямаше литература за змиите, ме молеше да му превеждам от немски и английски за тях. След като завърших университета, работих като лекар - санитарен контрол в една военна кланица, а Краси все още беше аспирант към Тракийския университет. Но към 1998 г. стана ясно, че закриват тези военни столове и оставам без работа. Предложих на Красимир да ми вземе един питон. Тъй и тъй през лятото работих като спасител на морето, поне да снимам летовниците с него - за атракция. А Краси впоследствие предложи да създадем цяла колекция от змии. Беше вече написал и книгата си за най-отровните змии на планетата и знаеше много. А и сам ги ловеше по леговищата им у нас. Доеше ги по това време за отрова. Направихме първо една колекция. После втора. Сега имаме по много екземпляри от 60-те вида суперотровни змии - черна мамба, зелени мамби, новогвинейски тайпан, австралийски тайпан, кобри, гърмящи змии и прочее. Имаме и от по-малко отровните змии също много екземпляри, а и други видове отровни влечуги.
- Последният път, когато разговаряхме с теб, беше преди няколко години, отглеждаше една змия, която беше убила предишния си собственик. Какво стана с нея?
- А-а-а, за гюрзата ли говориш?! Тя почина. От старост, миналата година. Беше на 25 години. Те максимум живеят до 30. Краси навремето, като я купуваше, му казаха, че е
убила предишния си собственик
и питаха дали ще я иска, а той: „Абе, аз купувам от вас 3 метра черна мамба, а вие ме плашите с гюрза! Я давайте тука тая гюрза!”. Така я купи и аз я гледах!
- А защо точно отровни змии - страст ли е това към опасното, към усещането ”да вървиш все по ръба”?
- Вероятно... Но преди всичко опитът ми показва, че точно отровните змии провокират у човека огромен интерес. Огромен интерес и нескрито любопитство у всеки. Не само децата обичат страхотиите, но и възрастните не им отстъпват. Очевидно, това е на някакво подсъзнателно ниво. Повече адреналин се отделя.
- Една грешка обаче може да се окаже фатална - за някои от видовете отровителки противоотрова няма...?
- В България няма. Но ние сме си поръчали от чужбина противоотрова. Но проблемът е в това, че при ухапване от черна мамба и тайпан трябва светкавична реакция с противоотровата - максимум до 20 минути след ухапването. И серумът с противоотровата се поставя в тялото не мускулно, а венозно-капково и задължително пациентът трябва да бъде поставен на командно дишане, което означава, че шансовете за оцеляване са по-скоро теоретични. Много малка е вероятността, ако аз допусна грешка с тези влечуги, да бъда спасен. Ти няма как да допуснеш такава грешка, виждаш животните през стъкло. Но аз?! Храня ти, обгрижвам ги, отварям терариумите, местя змиите, работя с тях... Освен това никой в Европа не показва на изложби черни мамби и тайпани. Ние сме единствените, които го правим. Имаме и три тайпана - един австралийски крайбрежен, един континентален и един новогвинейски.
Мамбите ни са 9 на брой, от които три черни и шест зелени, и още по три източно-зелени и западно-зелени. Това са най-смъртоносните змии на планетата, наред с габонските отровници и съскащите отровници. И много гърмящи змии имаме, много кобри и още много други силно отровни видове. Но… досега ми се е разминавало. Бил съм и на косъм от ухапване от черна мамба, от зелена мамба и от тайпан. Като им сменям водата, ми се е случвало те в последната минута да стигат с един скок почти до пръста ми. Заклещвал съм им главата в последната минута с вратичката на терариума. Спомням си при една изложба в Асеновград - бях много уморен, и като се опитах да нахраня черната мамба - хвърлих й плъх, тя се стрелна, размина се с плъха и преди да затворя вратата на терариума, успях в последната минута да я заклещя, защото вече се бе показала на около 40 см навън от него. Това става за части от секундата и на милиметър буквално от ръката ми в опит да ме ухапе!
Нямах време за друга реакция, тъй като отзад учениците, които бяха на изложбата, ме бутаха. Имаше и невръстни дечица. Оставаха ми два избора -
или да убия мамбата, или тя ще ме убие
Съзнавах, че нямах друг изход. Но… в един миг, както мамбата бе заклещена с вратичката на терариума и я натисках, интуитивно усетих, че кожата й се сгъва и започна да се дърпа... назад. Тялото й взе да се скъсява. Уцелих мига. За част от секундата отпуснах вратичката и в следващия миг мамбата светкавично се прибра вътре. Отдъхнах за миг. Но в следващия отново преживях ужаса, когато видях, че мамбата нападна плъха и над петнайсет пъти го ухапа. И само като си представих, че това количество смъртоносна отрова дори само от едно клъвване се бе „изляла” в мен - на мига нямаше да съм жив! Но това стана във време, когато още нямах нужния опит.
- Но аз видях с очите си как ти отвори терариума на черната мамба и с гола ръка бръкна вътре, като остави две пластмасови бутилки със студена вода в него. Защо го направи - можеше мамбата да се стрелне и да те къвне?
- Това е опитът, за който говорих. Просто преценявам мига, когато мога да го направя. А се налага, защото точно тази клетка много силно се нагрява от слънцето и мамбата може да умре. Трябва да я охладя. Змиите нямат потни жлези, нямат охлаждане. Ти видя, че мамбата веднага се нави около бутилките със студена вода. Сменям бутилките по няколко пъти на ден и така спасявам живота й.
- А размножавате ли ги, говоря изобщо за видовете змии?
- Да. Зимата, като ги съберем по групи, в по-големи пространства, по няколко животни. Например жълти и зелени анаконди на едно място. Гърмящи змии - няколко вида – на друго място. Пепелянки и усойници – на трето място... Събираме живородните на едно място, а неживородни - с яйцеснасящи змии. Имаме вече поколение от парагвайска анаконда - десет змийчета се родиха. Имаме и наше поколение от пепелянки и усойници.
- Като ги развъждате, продавате ли ги?
- Продаването на отровни змии е трудно. Обикновено ги разменяме. Нямаме време да продаваме. Правим бартери. Преди да влезем в Евросъюза, го правихме основно с московския зоопарк, а сега - и със страните от Европа. Ползваме услугите на един търговец от Русе, който по наша поръчка ни внася отровни и неотровни змии от Чехия и Германия.
- Може ли да кажеш какви са цените им, нищо не се знае за това?
- Силно отровните змии са по-скъпи. Ако един смок като бебе струва 60-80 лв., а един питон като бебе е 130 лв., то една черна мамба-бебе е 1000-1300 лв. Тайпанът бебе върви към 700-800 евро. Ако пък силно отровните змии не са бебета, а големи животни, тъй като висок процент от малките змии умират и е рисковано, то тогава цената е далеч по-висока - тройно, четворно и по-голяма.
- Доите ли ги?
- Можем и черна мамба, и тайпан да доим, но не го правим при тях, защото те се доят по континентите, където се срещат, и там се прави противоотровата за тях - в Австралия и в Африка. Тук сме произвеждали основно противоотрова от пепелянка и от гюрза. Преди Краси ги доеше. Тогава имаше внос на гюрзи. Противоотровата тогава беше много скъпа и беше рентабилно да се произвежда. Сега обаче не е така. И рядко доим. Тази година Красимир успя да продаде малки количества противоотрова и от гюрза, и от пепелянка, защото имаше търсене.
- Цената им?
- Ами 500 лв. грама на сухата маса противоотрова. Краси и Георги Русев обикновено доят и произвеждат противоотровата. Дори навремето те са
имали ферми за пепелянки и гюрзи
И, дето се казва, сега „по навик” доят и произвеждат по малко противоотрова. Серумът за пепелянки, каквито се срещат у нас, може всеки да си поръча в аптека и да му се достави - струва 80 лв. А серумът за тайпаните пък е най-скъпият - 700 щатски долара с доставката е. А нашите серуми, за силно отровните змии, с които работим - тайпани, мамби, азиатски кобри, гърмящи змии, африкански отровници, гюрза и прочее, са внесени от чужбина и винаги пътуват с нас - където и да сме със змиите са ни под ръка.
- Кое е най-адреналиновото ти преживяване в контактите със змии освен случая с черната мамба и заклещването й?
- О-о-о, случаят с черната мамба не е изолиран! Случвало се е и да я изпускам от терариума, да я хващам като по чудо и да я връщам вътре. Имам много интересни преживявания вече толкова години в контакта ми с тях! Но сега се сещам за един пресен случай. Един компютърен специалист от Варна – пироман, адреналинов тип, един от основателите на клуб „Адреналин” в морския град - човек на силните усещания – ходил е по парапета на Аспаруховия мост без осигуровки - та взел, че си отглеждал и вкъщи три габонски отровници и четири тропически гърмящи змии. Имал ги нещо като „домашни любимци”.Та, въпросният Веско, казва се Веселин Радев, обичал да се занимава и с бомбички. И на 27 юли, апропо - това пък е точно рожденият ми ден, решил да прави пак бомбички.
Една от тях обаче му се взривява в ръцете. Взривът отваря гръдния му кош
перикарда и момчето изпада в кома. Взривът става в три часа през нощта. В седем часа приятелят му вика линейка. Веско правил опити да се лекува с морфин при опита му да се самоспасява. Цялото му легло беше в кръв! Линейката идва. Взема го. И цели две седмици той е в кома, в болницата. А на моя рожден ден идва полицията още сутринта. Казват ми: „Заповед! Качваш се с нас и идваш!”. Не зная къде ме водят. Оказва се – в дома на този Веско.
- А познаваше ли го преди това?
- Да, познавах го, но бегло. Идвал е да гледа змиите. Знаех, че отглежда отровни в дома си, но нищо повече. Сапьорите първо обезвреждаха вратата на дома му. Нещо проучваха. Та чаках дълго. После дойде и моят ред. Бяха ме повикали да хвана тези силно отровни 7 змии, които той отглеждал у дома си. Е, хванах ги.
- И какво стана с този екстремен тип - компютърен спец?
- Ами оцеля момчето. Излезе от комата. После, като го изписаха от болницата, идва при мене. Но прокуратурата със специална заповед ни дари тези 7 негови силно отровни змии. Виж, ето тази /сочи една от змиите в терариума - б.а./ габонската отровница, рогатата, е една от тях; другите с гърмящите змии са в базата ни. Но в момента върви някакво дело за този взрив и ако то приключи в полза на Веселин Радев, той иска да му върнат змиите. Доколкото знам, иска и да развъжда габонските отровници.
- Но това не е ли опасно за съседите му, а и за самия него, на колко години е този мъж?
- Малко по-малък е от мене – на 40 години е. Странен тип. С много особени разсъждения. Разправя ми, че много обичал котката си и тя била единствената причина той да оцелее след взрива. Мобилизирал духа си, само като се сетил за нея. „Тя беше единствената причина аз да оцелея. Няма друго, за което да живея освен котката ми”.... Доколкото зная, няма съпруга и деца. А иначе, ами-и-и... опасно си е да се развъждат и отглеждат такива силно отровни змии. Трябва опит. Но, виж, от наша страна - няма проблем! Чакаме да приключи делото. И вероятно това лято във Варна ще си му върнем змиите.
- Вероятно змиите са ги разглеждали и политици, и популярни хора - как те се отнасят към тях, радват ли им се?
- О-о-о, разбира се, че са идвали! Многократно с мъжа си е идвала кметицата на София Йорданка Фандъкова. Актьорът Антон Радичев е идвал. Много е смел. Ама, спомням си,
Дачко от „Аламинут” направо си умря от страх,
като видя змиите. Пребледня. Онемя. Гледаше ги с ужас. Андрей Слабаков пък разглеждаше оживено едно таралежче. Викам му да дойде да му покажа най-силно отровните змии, а той маха с ръка и се дърпа:
„А-а-а, недей, недей, аз си имам вкъщи, имам си!”
/смее се б.а./.
- Имаш ли навика, примерно, да именуваш змиите си – за по-лесно, когато ти се налага да обясняваш нещо за тях?
- Не, нямам този навик, защото змиите ни са много, но пък мога да ти кажа, че само три от най-силно отровните ни змии си имат имена - на жени, на журналистки, все от телевизията. Черната мамба се казва Валерия от „Хоби” TV. Ей оня тайпан /сочи към един от терариумите, б.а./ е Розалина от bTV, а габонската отровница е Олга от Нова телевизия. Самите журналистки пожелаха да ги кръстя на техните имена. Харесаха си ги и им дадоха имената си.
Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА
