Софи Маринова е една от най-гласовитите изпълнителки във фолка. Животът й е досущ като в турските сериали - певицата се сгоди за сина на бившия си мъж, от когото има дете, а връзките ѝ винаги са предизвиквали медиен бум. В неподражаемия си стил Софка вдига завесата около новостите в личния си живот пред „ШОУ“:
- Здравей, Софи! Само преди няколко дни с Устата се върнахте от турне в САЩ. Успешно ли беше то?
- Ооо, да! Имам много истории да ти разказвам. Направихме 11 концерта. Всички ни посрещнаха много мило. Не знам вече кой да похваля и на кого да благодаря, всички са толкова мили, няма я злобата, която усещаме в България.
Слушай сега много забавна история: Едно от шефчетата на концертите ще ни води в някакъв ресторант… Обаче какъв ресторант? – Един от най-известните в Ню Йорк - там само милиардери ходят, разбираш ли?! Влизаме в бара, а той прилича на суши бар, ама с някакви други храни, много скъпо изглежда всичко. И отиваме ние, и сядаме на масата, и поръчваме по едно пиене, бяхме 4 човека, и - брей - гледаме сметката: в тоя бар си е бая скъпо! Поръчахме по едно пиене и една салата, а гледаме момчето трябва да плати близо 1000 долара. И ние с Устата викаме: няма сега да набутваме нашия човек и не си поръчахме нищо повече. В един момент в ресторанта пускат песен на Майкъл Джексън, а нали Устенцата го имитира много добре, и аз му викам
„Уста, да умра, ако ти не станеш да имитираш Майкъл Джексън“
(смее се)
- И той стана в този изискан ресторант?
- Да, каза ми само „Добре“ и скочи да танцува. Цялото заведение стана на крака и започна да му пляска - знаеш ли колко хубаво и емоционално беше!… И в един момент идва един от друга маса и вика: „Тази вечер искам аз да ви почерпя - пиете и ядете на моя сметка“. А ние това и чакахме – викаме: „Thank you, thank you”, таман нема да набутваме нашия човек. И като почнахме едни яденета, пиенета – дай, дай, дай - направо се размазахме! (смее се)
- В ресторанта видяхте ли някоя популярна личност?
- О, да. Том Круз беше до нашата маса! Седеше си човекът с някакви мацки и си пийваше, пък аз нали не знам много английски, обръщам се и му викам; „I like you” и той ми се усмихна и ми благодари. Мислех да се снимам с него, ама викам какво ще го занимавам сега – човекът е излязъл да се забавлява, знам по себе си колко е досадно всеки да те дърпа за снимки, когато си отишъл някъде да вечеряш или да се забавляваш.
- В интервю за „ШОУ“ колежката ти Луна сподели, че участията на родните изпълнители зад граница не са толкова успешни, колкото ги представяте, като се върнете. Пеете пред 20-30 човека…?
- Залите ни бяха препълнени, по 300-400 души! Бяхме подготвили голяма програма, пеехме по 3-4 часа. Всеки си е много различен. Да не звучи хвалебно, но с Устата имаме много хитове и не могат да дойдат 20 човека. Много колеги разправят така, но не знам защо при тях се случва това. Явно си зависи кое име отива там, не искам да се хваля, ама аз съм певица с 20 години стаж. Сега и дует „Ритон“ са там, и те много се хвалят, че им преминават добре участията. Ама и те са си 100 години певци - пак играе името роля!...
- Бакшиши дават ли в чужбина?
- Да, изкарахме си много бакшиши! Те са зажаднели за българска музика, не излизат често и може би като отиде някой българин, те се раздават. Много добри пари дават, няма база за сравнение с бакшишите, които получаваме в България. Отделно ни носеха подаръчета – кой с картичка, с меченце, с парфюми, камъни “Сваровски”, понеже знаят, че аз много ги обичам. Всеки беше подготвен, че ще ни види, и се бяха постарали да ни впечатлят. Даже на последния концерт с Устата си викаме: „Е-е-е, свърши!...“. Ама ни стана мило и за родината, за Лоренцо. Ние не сме се делили толкова време - аз бях в Америка близо месец. Той ми звънеше и ревеше, пък и аз там циврех постоянно и му виках: „Млъкни поне ти, че ще пукна тук!“.
- Какво друго те впечатли в Америка?
- Ходих на концерт на Бритни Спиърс. Значи нещо невероятно! Хареса ми, ама после като отидох на цирк „Дю солей“, там имитират Майкъл Джексън, страшно шоу, имах чувството, че вярно Майкъл Джексън е на сцената! Викам на Устата: „Абе и ние сме певци, и ние правим шоу,
ама в сравнение с тях сме егати и смешката!“
Разплаках се на това шоу.
За първи път бях толкова дълго в Америка и успях да я разгледам, да усетя емоцията, тъй като предишните ми два пъти отивах само за концертите и - директно в България. Много подредени хора! Знаеш ли какво викат нашите българи там: те, американците, всичко им е с копчета, те ако идат в България, животът им ще бъде много труден. При тях всичко е много лесно, всичко е компютър.
- Докато беше в Америка, се появи новина, че имаш нов мъж до себе си, вярно ли е?
- Докато се разхождахме в Америка, Устата ми каза, че са писали за това момче Хасан, викали му даже Чука (смее се). Той ми го показа, а аз това момче не го познавам, то и на потника си му пише „Персонал”. Някъде съм пяла и той се е снимал с мен - нали знаеш че идват и си се снимат с мен. Даже пишеше, че Софка е много щастлива, пък аз изобщо не го знам човека! А да ти кажа, в Америка имаше много красиви мъже! Българските мъже са взели от американския манталитет и са с едни прически, едни готини!... Но, за жалост, нямаше време да флиртувам с някого. Пък какво ще кажат хората: „Сега Софка дошла гаджелъци да си хваща“…
- А защо си хващаш винаги по-млади мъже?
- Те всички знаят, че съм си малко олигофренка и си падам по по-малки. Но те са си направили изводите от връзката ми с Дачо - той беше с 9 години по-малък от мен. Но смятам, че съм пораснала вече, макар че като дойде любовта – тя не пита. Ама, няма да е такъв малък 100%! Искам да е някой на моите си години – 37-38.
Абе, и 25 да е, нема да го върнем!
(смее се)
- А какво очакваш от една любов, какво търсиш?
- Честно да ти кажа, в момента нищо не търся. Аз като се разделих с Дачо, първата година беше кошмарна - то не може да се преживее това. Полудях, само повтарях: „Искам си мъж, искам си гадже!“. Ама вече колко години съм си сама, и то си се свиква. По-добре не търси, да те намери любовта. Когато търсиш, все кусури намираш. Както вика моят озвучител: „Ти, Софке, все се хващаш за нещо, което не харесваш, все майна им намираш – обувките му не били хубави, ризата му не била изгладена…”.
- Понеже спомена Дачо, да те попитам – той още ли е в затвора?
- Да. Интересувам се, питам. Както се казва, ако е тук, в България, може да се помогне нещо, но в чужбина много държат на тези неща - нито парите играят някаква роля, нито нищо…
- Ти присъства ли на сватбата му и одобряваш ли избраницата му?
- Е, нямаше да е приятно да се появя на сватбата! Имаше една песен - „Канят ме, мамо, на тежка сватба“ (смее се). Но все пак ги поздравих. Момичето е много добро. Сега седи и си го чака само да го освободят. Те нали си имат и бебенце. Кръстено е Петър - на баща му, и много прилича на него. Лоренцо като си ходи и се снима с него, и аз гледам снимки после.
- А Лоренцо как е?
- Много е добре. Ако питаш за училището - не ми е отличник, не е някакъв зубър.
- А вярно ли е, че учи в Италианския лицей в Горна баня?
- Как?! Не, даже това не го разбирам, дето ме питаш… Учи в държавно училище, там има и на други колеги деца. На Бони дъщеря й – Михаела, е там, синът на Кали... Учителките казват, че Лоренцо им е любимец, че е много сладък. Ама викат, че по български и математика е слабичък и искат да го записвам на допълнителни уроци. Ама ще видим как ще го измислим, че пък няма да остане време детето да си играе, сега му е времето, защо да му отнемаме детството…
- Ти го включваш в свои песни - мислиш ли да го правиш певец?
- Ние, певците, знаем и тако, и вако. Като сме почивка и не си даваме зор, и си викам, че ни е хубав животът. И го бутам в песнички, дори Роксана го покани в нейна песен. Клипът е уникален, даже моите роднини ми викат: „В на Роксана клипа Лоренцо е по-хубаво показан от твоите“ (смее се). Някви такива сладки интрижки. Да, ама в Америка ми стопиха лагерите! За 25 дни – 11 концерта, момче! 5-6 часа ти минават в самолета от едното място до другото. И тогава си викам: „За какво ще си правя детето певец – да нема лични пространства, да обикаля така летищата?!...“
Ще го изуча да стане некакъв, друго да прави, разбираш ли? Ема, е така, като се замислям, лесна работа няма. Както викат - и на стола да седиш цел ден, пак ще те заболи гъзът. Детето е още малко, аз не му забранявам нищо, ще стане какъвто той иска. Не ми е глезен, даже в училище децата не го приемат като някаква звезда, че майка му е Софка или че той се снима в клипове. Няма такива звездни работи! Много хубаво детство има Лоренцо, но важно е да учи – да знае езици. Времето сега е такова, че децата се раждат учени, не е като едно време. По моето време си бяхме прости, нямахме такива екстри. Пък сега, като имам възможност, ще направя така, че да учи Лоренцо.
- Спомена семейството - ти ли издържаш още братята и сестрите си?
- Така е. И те не се срамуват от това, нито пък аз. Това си говорим с Устата - Америка предлага на хората работа, да се развиват. Викат ми: „Софче, дойдохме, немахме пари за цигари, на втория ден имахме всичко“. В България не се срамувам, защото братята ми ходят да си търсят работа и им викат веднага: „Еее, нали Софка е певица - що не ви гледа, що не ви праща пари!?“. А и какво да работят тук - нема какво! Не се предлага работа просто, а не че са мързеливи. Ама тук, от няколко години, не ми досаждат чак толкова. Двама от братята ми се занимават с цветни метали и припечелват некой-друг лев. Когато има голям проблем, се обръщат към мен. Най-вече си гледам старците – майка и татко. Те са пенсионери, болни са.
- Напоследък е актуална темата за пластичните операции на фолк певици - ти имаш ли някакви подобрения по себе си?
- Циците ми. Имам ги от 7-8 години, но си ги харесвам. Не се страхувам от гърмящия силикон, моите са сполучливи. Хората от шоубизнеса трябва да се поддържаме. Ето, сега и веждите си направих, стоят много естествено, много са готини, не са като едно време както ми бяха. Аз много искам да се правя, ама много ме е страх. От такива, ботокси, страх ме е. Даже крем за лице не си слагам, а трябва вече, че удрям 40-те!... Ама за тези години добре си изглеждам! Като почна да увисвам и да остарявам, и аз ще почна да правя много неща и да прибягвам до пластичната хирургия. Твърдо „За“ съм. Трябва певиците да изглеждаме хубави!
- Останал съм с впечатление, че си любимка на колегите си. Но все пак попадала ли си в скандална ситуация с колежка?
- Нямам, много избягвам такива неща. Аз ги усещам тези неща и бягам веднага.
- А напускането на Бони от фирмата ви? Ти не беше ли замесена?
- Замесиха ме, защото песента „Буба Мара“ е трябвало да се изпее от нея, а то аз я изпях. Аз тогава се разсърдих малко на продуцента ми Крум, защото Бони ми сподели, че му е казала, че иска да изпее тази песен, а той ми я предложи после, без да ми каже. Той пуснал песента на детето си и го питал коя певица искаш да изпее тази песен - и то казало веднага моето име. Така той реши аз да я запиша, пък той много мрази да му се мешаш в бизнеса - щом е казал нещо, значи така трябва да е. И вече като излезе песента, Бони ми каза, че е трябвало тя да я изпее, а не аз. Тя е малко по-директна, аз ако съм ще си замълча и няма да кажа нищо. Тя се разсърди и отиде тогава в „Пайнер”, прие го по-навътре. Тя това ми каза, че ако е била друга певица, нямало да се разсърди, ама аз съм й като сестра и я е заболяло. Сега сме си близки с нея, нямаме проблеми. Тя пак си се върна в нашата фирма и сме си заедно.
- Имаш ли записано порно клипче? Има ли опасност да се появи такова в Интернет?
- Нали знаеш, че навремето писаха за някакво порно. Излезе видеокасета с моя снимка и надпис „Порно клип със Софи Маринова“. Продаваше се като топъл хляб. Обаче, като пуснеш, виждаш, че не съм аз - момичето прилича на мен. Тя беше със силикон, а пък аз тогава още нямах. Бях и с криви зъби, сега вече съм с металокерамика. Много търсихме тогава кой го разпространи това клипче с моето име, можехме да ги осъдим, да вземем некой лев. Ама в България ще намериш на некой краката! Ние, циганите, сме много против тия неща, имаме си наши традиции. Не мисля, че при мен може да се получи такова нещо, да чукна на дърво, че откъде да знам на какъв извратеняк ще попадна!...
- Преди време те бяха щракнали без горнище…
- Да, бе, уж частен комплекс, свалила съм си горнището и си се пека - некой ме щракнал на първа страница! Ужас, смях, срамота! На другия ден чак ми звънят и ме питат дали ми е харесала фотосесията! Много нагло! За каква фотосесия говориш, бе –
имам майка и баща, братя, детето да ме гледат по цици!
Продуцентът ми Крум ми вика: „Плейбой“ ми звънят толкова пъти и ти отказваш, сега без пари те лепнаха на първа страница!”... Има си плеймейтки, плейбойки – те да се снимат за такива списания. Ние се водим певици, все пак. О`кей - да покаже деколтенце, къса поличка, ама чак да се снимаш гола и да си покажеш срамотиите!…
- Ти посещаваш всички участия на колегата си Тони Стораро - да не те е ударила кризата и да нямаш участия?
- Навсякъде съм, където е той. Аз мога да си позволя всеки ден да ходя на участие, ама ми се иска петък и събота да пея, да изкарвам пари за разходите си. Аз не съм такъв човек да трупам пари и да им робувам. Аз обичам днеска каквото изкарам, утре да го изям и изпия. Обичам да се забавлявам. Аз 4 години съм сама и си ходя по Сторарчето, той си ме посреща. Не ми досажда, не ме кара насила да излизам и да пея. Аз отивам на негови участия и разпускам. Той ми е любимият певец, направо умирам за песните му! Аз не ставам много за такива участия, не съм за там. Имам балади, много пеене. Мен си ме избират за сватби и частни партита. И отказвам за дискотеките. Е, някой път зажаднея за дискотеки и приемам. То моят продуцент ми се кара, че като ходя на участията на Стораро и се качвам да изпея една-две песни, и той вика, че така ме виждали, пея им без пари и нямало да ме канят после.
Боли ме оная работа - аз си правя на мен да ми е готино!
Искам на моята душа да й е хубаво! Радвам си се на името, на парите си.
- В своя песен пееш „дестинация гореща, за остров Бали с теб излитам“ - мислиш ли за екзотична почивка като повечето ти колежки?
- Много искам да ходя в Бали! Продуцентът Крум е ходил сега в Бали и ми показа снимки - ама то е рай там, бе! Некви дървета, некви цветлета – много красиво! И там като отидеш, вече наистина разпускаш и не мислиш за нищо. Аз никога не съм ходила на такива места. Все го отлагам. В Дубай викат, че е много яко, иска ми се и там да отида. Имам едни приятели, които живеят там и им викам, че е хубаво да дойда, ама да го съчетая с пеене, но кой ще ме пусне там да пея аз... А те ми викат, че има как - Румънеца и Енчев били там за Нова година. Викам си: значи може и аз да попея (смее се).
- Добре де, а защо звезда като теб, която е толкова години на сцената, живее под наем, и колко плащаш в комплекса, в който живееш?
- Да, плащам по 3000 лв. на месец. Това наистина са пари, хвърлени на вятъра. Сега обаче си купих два апартамента в Драгалевци, на един етаж. Единият е 100 кв., другият 150 кв. с отделни бани във всяка стая. Ей, как ме питаш за това - тази година много добре ми тръгна!
4 години бях сама и много манджи забърках
- Какво имаш предвид?
- След като се разделих с Дачо, изпаднах в депресия. Не ходех много да пея, бях направила едни сметки, бях потънала в борчове. Не мога да се оплача от приятели - ако почна да ги споменавам, сигурно цяла България трябва да кажа. Всеки ми е помогнал. Тук последните 1-2 години си скъсах гъза от работа, за да мога да оправя борчовете си и да си купя апартаментите. Обаче сега идва и моментът с ремонта. Пак трябва да се стягам и да работя, да се изкарват пари и да ги стегна. Дай, Боже, до края на годината да се нанесем, защото наистина са грешни тези 3000 лв., които давам всеки месец. Иначе в Етрополе си имам апартамент, ама той така си стои заключен. Аз като си ходя там, си спя при майка ми и баща ми.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
