О.р. полк. Стойчо Стойчевски е роден през 1952 г. в Казанлък. Завършил е право в СУ, икономика и инженерство, изкарал е специализация в школата на МВР в Симеоново. Бил е шеф на РДВР – Кюстендил, и РДВР – Благоевград. След това работи в Софийска дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и в Национална дирекция “Полиция” /НДП/. Участвал е в разследването на знакови убийства от времето на прехода като тези на Андрей Луканов, Илия Павлов и прокурора Николай Колев. Сега е пенсионер. Няколко години след напускането на системата е бил адвокат в Стара Загора.
- Г-н Стойчевски, имали ли сте в професионалната си кариера толкова комплицирана ситуация като тази в Лясковец?
- Аз съм един от бившите служители на МВР, които са наградени с най-високото отличие в системата за отработване на подобен случай. Това е случаят със строителния предприемач Стоян Калчев.
- В него, доколкото си спомням, беше намесено името на бивш политик и депутат от близкото минало и на покоен член на групировката СИК с характерен прякор, който почина наскоро от естествена смърт...
- Ще ви разкажа и за тях. Но да започнем от началото на историята. В Първо РПУ на МВР – София, е обявено за национално издирване лице на име Стоян Калчев. Появява се на кюстендилска територия този човек, у един от неговите строителни работници, тъй като Калчев е строителен предприемач. Това СРС е прихванато от местните оперативни работници и на мен ми се докладва, че лицето, което се издирва от СДВР, се намира на територията на Кюстендил, в циганската махала на града.
- За какво е бил издирван Стоян Калчев?
- Не знам и досега за какво е бил издирван, от Първо РПУ би следвало да кажат, но най-вероятно на база на някаква жалба, подадена от тези, които са му възложили да извърши убийство.
- И поръчителите се оплакват от него, че не го е извършил?!
- Ще ви опиша хронологията, за да може сама да си отговорите.
Стоян Калчев е строителен предприемач в София, обаче по това време, за което говорим – 1999 г., строителните предприемачи като него - имам предвид, че този човек е разчитал само на своята инициативност и на нищо друго, са прихванати от силовата групировка СИК и по-специално от хора, подвизаващи се около един от СИК с характерен прякор, който наистина почина наскоро и е бил свързан с модния бизнес. Тези хора дават на Калчев кредити да извършва своята дейност като строителен предприемач, но
това, което той изработи, те го продават и прибират парите
Калчев им е задлъжнял с финансови средства. И какво се случва. Политикът поръчва на човека на СИК, за когото говорехме, да намери извършител на убийството на бащата на Сесил Каратанчева – Радослав Каратанчев, който по това време беше депутат.
- И вие сте сигурен, че въпросният човек на СИК наистина е търсел изпълнител на такава “мокра поръчка” и се е спрял на Стоян Калчев, който е бил притиснат до стената заради борчовете си?
- Да, разбира се! Калчев ми го е разказвал в прав текст. Разказа го в присъствието на журналисти от в. “24 часа” и “Труд”, излъчиха го по “Хоризонт”... Това бяха неговите условия в преговорите, които водихме две нощи и два дни със Стоян Калчев.
- Откъде самият Калчев е знаел, че човекът на СИК е възложител, а бившият политик е поръчител на убийство?
- Дават му пистолет, дават му патрони, дават му граната и му фиксират време, за което той да извърши убийството. И му обещават, че ще му опростят дълговете, ако убие Каратанчев.
- И Калчев е започнал да се подготвя за престъплението?
- Той първоначално е приел. Но впоследствие, като се замисля, това ми го е разказвал Калчев в директен разговор, се отказва. Понеже много добре знае, че заради отказа си да извърши това убийство ще бъде убит самият той, избягва от София и се скрива в къщата на своя строителен работник в Кюстендил.
- Повярвахте ли му, г-н Стойчевски?
- Повярвах му. Той го разказа пред няколко души журналисти. Обаче журналистката от “Хоризонт” имаше неблагоразумието в края на интервюто да го нарече “терорист”. Калчев побесня, изстреля един патрон във въздуха...
- Много брутално!
- Аз ви говоря за развръзката. Сега ще ви опиша стъпка по стъпка какво се случи. Аз първо изпращам полицаи в къщата на строителния работник, за да задържат Стоян Калчев. Оттам ми се обаждат, че лицето държи граната в едната си ръка, а в другата – пистолет. И че ако влязат полицейските служители да го задържат, той ще взриви гранатата и ще убие себе си и полицаите, които влязат при него.
- Защо се е страхувал от полицията, при положение, че е трябвало да се страхува от тези хора, на които е отказал да извърши убийството?
- От разговора с него разбрах, че
Калчев не е вярвал на полицията
и е бил решил да се самоубие. Не вярваше на никого, на нищо. В разговора с него той ми каза: “Г-н полковник, вие просто нямате представа за какво става дума в София!”. Разказа ми за действията на структурите на групировките, за неща, които според него са фатални и той просто не може да повярва, че някой може да му помогне да излезе от тази ситуация. И всичко му се е струвало вече толкова неспасяемо, че единственият изход за него е бил да сложи край на живота си. Да се взриви.
- Правилно наблегнахте на “взриви”, защото Калчев е държал на показността, на това, че случаят ще бъде приет и като акт на отчаяние, и като акт на протест срещу порядките в България....
- Искаше да бъде чут, искаше да даде публичност на това защо иска да сложи край на живота си.
Когато служителите ми се обадиха, че Калчев стиска граната с изтеглен шпенд в ръка и е готов всеки момент да се самовзриви, и ме попитаха какво да правят, аз им заповядах да излязат от къщата, да направят заградителни мероприятия – да не може да се влезе и да се излезе, и да чакат нови разпореждания.
- Стоян Калчев е бил сам в къщата по това време? Не е държал вътре хора за заложници?
- Не, останал е сам в къщата, хората, които живееха там, бяха излезли. Той се беше затворил в една от стаите с твърдото намерение да се самовзриви, защото не виждаше никакъв смисъл от нищо освен самоубийството.
Тогавашният министър на вътрешните работи – Богомил Бонев, един човек, който е наясно с тези неща, ми се обади по телефона и ми каза: “Стойчевски, направи всичко възможно този човек да не се самоубива, защото това ще бъде убийство с участието на МВР!”.
В махалата пристигнаха барети от отряда за борба с тероризма, от Института по психология на МВР, служители от всички структури на МВР, журналисти няма да ви кажа колко на брой от цялата страна...
Интересното е, че Стоян Калчев беше допуснал близо до себе си на разговор началника на РПУ – Кюстендил полк. Златанов. Той вече беше осъществил някакъв контакт и когато отидох и аз в района, го помолих, тъй като имаше риск за живота на полицейските служители, за следното: “Златанов, аз като изпълняващ длъжността директор, бих могъл да поема повече ангажименти към него, ако е склонен да иска нещо от нас, и ако е съгласен, да водя разговорите с него лично аз”.
Златанов му изложи моите съображения, Калчев прие да разговаряме и тогава аз започнах контакти с него, но на определено разстояние, докъдето той ме допускаше.
- Вие влязохте в стаята при него?
- Не, той се показваше на прозореца, аз отивах на 2-3 метра от него и така водехме разговорите.
Ще съобщя името на още един служител от отряда за борба с тероризма – Владимир Димов, който впоследствие се самоуби, което за мен е един доста загадъчен инцидент.
- Този човек ли беше намерен самоубит в колата си непосредствено след разстрела на прокурора Николай Колев?
- Точно така. Доста спорно, загадъчно самоубийство..., но аз пожелах пред Калчев Димов, който беше един много добър психолог, да го включа да води разговорите с него и той, но Димов в един момент беше изгубил нещо доверието на строителния предприемач и той отказа да се среща и да разговаря с него.
Така само аз продължих разговорите с Калчев.
- Без да изпреварвам събитията, ще направя предположение, че Калчев сигурно е искал някакви гаранции за живота си, когато историята приключи? Всъщност какви бяха неговите искания, ако е имал такива?
- Ще ви кажа. Тъй като вече стана вечерно време, се договорихме със Стоян Калчев да продължим на сутринта, като той ме помоли да изтегля охраната, която пази района около къщата, за да не смущава хората, които живеят там. Аз му обещах, обаче не изпълних това обещание, и на сутринта първата му реплика към мен беше:
“Г-н полковник, ти също не държиш на думата си
не изтегли хората, остави ги тук цяла нощ да смущават населението и те да не почиват”. Моят отговор беше: “Стояне, аз нямах право да изтегля хората, защото можеше да се случи нещо, което да бъде извън контрола на МВР”. Той се съгласи и продължихме разговорите.
В един момент му предложих да не смущаваме повече хората в района и да отидем край един язовир. Той се съгласи, но беше доста интелигентен човек и не приемаше от нас нито кафе, нито каквито и да било средства, които да го извадят от състоянието му на бдителност и от решимостта да се самоубие.
- В една вестникарска публикация от онова време се твърди, че след хепиенда Стоян Калчев е бил задържан в РДВР – Кюстендил?
- Изобщо не е бил задържан, но ще стигна и дотам. Точно на този язовир, “Дренов дол”, мисля, че се казваше, Калчев даде интервюто на колегите ви от “24 часа“ и “Труд” и пожела да говори и пред “Хоризонт”. Искаше да чуе в ефир думите си, разказа си за това какво е състоянието в София с тези силови групировки и структури, които според него бяха непокътнати и вършеха безобразия, без да бъдат
притеснявани от никого.
Там, на място, бяха всички представители на държавата, които можеха да помогнат в един такъв случай. Но те се убедиха, че РДВР – Кюстендил, има капацитет и е допусната да води тези разговори, затова просто стояха настрани да чакат някакъв момент, в който евентуално да се намесят.
Тогава журналистката от “Хоризонт” има неблагоразумието да завърши интервюто с думите: “А сега приключваме разговора с терориста Стоян Калчев...” Тогава Калчев се възмути, извика: “Виждаш ли, г-н полковник, аз съм терористът, а ония от групировките никой не ги безпокои!”, и тръгна към журналистите. Аз, разбира се, го спрях. Но тогава той каза: “Няма смисъл от нищо!”, и тръгна към язовира, навлезе над коленете във водата, аз, естествено, вървях по него... Искаше да се взриви във водата. Ако той го беше направил,
и аз отивах с него
защото бях на един метър от Калчев.
Успях да го убедя да излезем на брега, продължихме разговора и тогава аз му казах: “Стояне, за последен път те моля да ми повярваш и ти обещавам, че след приключване на случая няма да имам към теб никакви претенции. Ще изпратя групата за задържане веднага в София и ще искам да ми бъде доведен човекът на СИК и той ще бъде задържан, а ти няма да оставаш в ареста”. Тогава той ми каза: “Г-н полковник, за последен път през живота си ще повярвам на човек”. Предаде ми от неговата ръка в моята гранатата, защото през цялото време шпендът й беше изтеглен, аз я взех, взех и пистолета, освободих Стоян Калчев, като основание за тези мои действия ми даде указанието на министъра.
Прибирам се в дирекцията и до няколко часа човекът на СИК беше там.
Две интересни неща само ще ви кажа. Този човек пристигна с двама бодигардове. Колко нагли се оказаха само тези момчета – обявени за национално издирване, те се разхождаха най-спокойно в коридорите на РДВР!
Вървяха си, необезпокоявани от никого. Като имена вече не си ги спомням, но разпоредих да бъдат задържани в ареста в Кюстендил.
Когато извадих разпечатка от системата на МВР за действията на човека от СИК, всичко, което в Наказателния кодекс го имаше като престъпления, без убийство, той беше регистриран по тях.
Докато разговаряхме, той ми вика: “Г-н полковник, ама нали знаеш...” – “Знам, знам”, му казвам. Този човек беше агент на МВР от 30 години. Вижте
над какви хора в МВР е слагано чадър
за да вършат безпроблемно тези свои престъпни действия!
До вечерта пристигна при мен и оперативният работник на МВР на доста високо ниво, който ми каза: “Забравил съм да го сваля от оперативен отчет и той се води агент от 30 години!” Казва го, защото е дразнещо и хората трябва да знаят истината за нещата.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
