„Уличната сензация” Исус Ангелов: Изхвърлиха ме подло от „България търси талант”!

„Уличната сензация” Исус Ангелов: Изхвърлиха ме подло от „България търси талант”!

Исус Ангелов е един от най-колоритните и запомнящи се участници от шоуто „България търси талант” по bTV. Това е истинското име на 20-годишния младеж, която владее до виртуозност акордеона. Исус има брат, който се казва... Мойсей! Без дори да знае нотите, той може да изсвири абсолютно всичко – от валс до народна музика. Хората могат да го видят ежедневно из столичните подлези, паркове, улици… Исус е вечно усмихнат и вечно свирещ! Говори чрез музиката си и за него улицата е най-голямата сцена! Единствено пред „ШОУ” талантливият акордеонист сподели неподозирани факти от живота си, както и от тъмното задкулисие на „България търси талант”: - Исусе, как стигна изобщо до кастинг на „България търси талант”? При теб ситуацията не е традиционна - ти обикаляш улиците, пееш по паркове, в подлези…
- Бях в един от подлезите в центъра. Минават едни момичета, за които разбрах, че работят в телевизията. След тях мина и един възрастен човек, който малко след Нова година помня, че дойде на същото място, където свирех, и ми донесе една шепа с орехи. Каза: „Това е за теб, набрал съм ги от гората”. Страхотен човек, просто дойде и ми каза: „Ти трябва да участваш в шоуто „България търси талант”, защото определено имаш талант!”. Така се случи всичко, наистина малко необичайно. 

- Този човек от подлеза идва и ти казва, че трябва да участваш в „България търси талант” и ти се яви веднага на кастинг, така ли?
- Така беше. Един оперен певец, тенор от радиото и някои други мои познати музиканти ме хванаха, качиха ме в една кола насила и ме закараха на кастинга.

- Качили са те в кола насила ли?!
- Ами да, така направиха. Защото аз първоначално не исках. Казвах си: „Какво ще търся аз там, не е за мен този формат, аз свиря по улиците…”. Но те ме качиха, закараха ме, подписаха там, каквото е нужно като документи, взех акордеона – и пред цялото жури, без каквато и да е било подготовка, без репетиция, засвирих. И те останаха изумени! Започнаха да говорят такива хубави думи за мен, че чак не мога да повярвам! Това много ме стимулира, това шоу ме стимулира като цяло.

- Откъде е тази любов точно към акордеона? Малко се знае за теб…
- Моят корен, любовта към акордеона, идва от баща ми, който е бившия барабанист на Ваня Костова и Васил Найденов, на редица вокални групи. Прадядо ми пък е Борис Карлов – виден, легендарен акордеонист. И на баща ми бащата – дядо ми, който беше цигулар в БНР, казваше се Филчо Ангелов, по прякор Фаздията. Дядо ми Борис Карлов го знаят хората, всички го помнят…’64-та година, манифестации, той откриваше всички митинги, където имаше събиране – на министри, на президенти, на всяко събитие свиреше Борис Карлов. И колкото и странно да звучи, слушам плочи на грамофон вкъщи.. това се връща и е много красиво. Пускам си от БНТ записи на баща ми – с Ваня Костова, с Васил Найденов и т.н. И на дядо ми Филчо Ангелов – с цигулката. Той беше концертмайстор в Концертна дирекция „Бюрестрада”. Оттам аз се вдъхнових от всичкото това, взех акордеона и тръгнах… Ей така, просто се случи. 

Акордеонът беше останал под пейката на балкона 

защото моят чичо също свиреше на акордеон. Излязох по улиците и започнах да свиря, хората се усмихваха. Първоначално не го правех за пари, а защото ми доставяше голямо удоволствие. В един момент се откъснах от приятелите си, които постоянно ме викаха да ритаме топка. Исках само да свиря и да обикалям улиците. Започнах една мелодия, започнах втора… видях, че ми се отдават тоновете, баща ми само ми показа високите и ниските тонове на акордеона, и оттам всичко е моя импровизация… След това реших, че трябва да се сдобия и с репертоар. Придобих невероятна техника, която много малко акордеонисти могат да постигнат.

- Как я постигна тази техника? Самоук ли си? Беше споделил наскоро, че не знаеш нотите – как свириш тогава?!
- Аз ставам и свиря сутрин от 6:00 сутринта, 12 часа на ден. Имам музикален усет. Дори когато минава линейката, правя по нея тоновете - такъв усет имам! Веднага започвам да фантазирам, да импровизирам в мозъка си мелодии за акордеон. А за нотите - така е, не ги познавам, но мога да изсвиря всичко, което чуя. Странно се получава… понякога се гледам сам себе си, пускам си клип например по интернет, и седя, гледам и се чудя – това момче аз ли съм?! Дори сега изтръпвам, не мога да го осъзная, да го повярвам! Просто защото едно младо момче, каквото съм аз, симпатично може би, с един малък акордеон, да свири толкова много неща, букет, микс, да прелива от мелодия в мелодия… не знам как се получава, но става нещо прекрасно! Хората вече ме гледат по друг начин, на някои им се насълзяват очите… Няма нищо по-хубаво от това! Винаги съм на улицата и споделям с хората техните плюсове и минуси…

- А имаше ли минуси за теб от „България търси талант”? Имаше мнения дори, че може би ще стигнеш до финал, но изненадващо за мнозина ти отпадна…
- За първи път говоря изобщо така смело за нещата, които са ми се случили или ми се случват. Аз мога да застана отстрани, да се погледна като зрител, даже като жури, и да кажа, че заслужавам да бъда там, защото хората имат нуждата да ме слушат. Мога да кажа също и че моята тройка в предаването е: оперният певец Томас Томов от Дупница, пее жестоко! На второ място слагам едно момиченце, русичко, много красиво, което свири на пиано, убягва ми името… И на трето място - себе си… Исус, и то Ангелов, момчето от улицата, с акордеона, което взриви всичко!

- Да разбирам ли, че съжаляваш, че не продължаваш в шоуто?
- Не, аз се радвам, че съм бил по някакъв начин отразен, че хората са го видели…. 

Но ще бъда честен с теб

Втория път, когато трябваше да излезем на сцената, при нас дойде човек от екипа на предаването и заяви: „Искам от вас „Happy” на Фарел Уилямс. Без право на мнение!”. Не че не може да го направим, но ни беше казано наистина в последния момент… Сложиха роял на сцената, излезе и певец. Нагласиха ситуацията така, че да бъда с много хора на сцената, да не знам до последно какво ще свиря, а ми бяха казали, че ще бъда сам. Може би са искали по този начин да изляза от шоуто… то така се и получи в крайна сметка.

- Веднага след края на участието ти в „България търси талант” обаче разбрах, че си получил покана за участие в Мюнхен… 
- Това е вярно, да. Дойде едно писмо по имейла, от едни немци, които ни канят да свирим в български ресторанти в Мюнхен, в джаз заведения. А след това и да пътуваме до Париж. Така ще направим нещо като малко турне в чужбина след около месец, в края на юни.

- От колко годишен всъщност свириш по улиците? И как те посрещат, хората са различни, всякакви, могат да проявяват и ненужна агресия понякога…
- Безброй ситуации съм имал, честно казано… Директорът на ансамбъл „Филип Кутев” ни покани да свирим в зала 3 на НДК – събори, участия, а това за мен беше изключително постижение. В един момент момчето с акордеона застава на сцената и, както се казва, започва граовско хоро. Случвали са ми се много, много неща на улицата!… Тя учи много, там ставаш човек, защото гледаш ситуациите отблизо, очи в очи, на сцената си по-изолиран от някои неща. Срещата ми с Димитър Симеонов – знаят го всички от самолетната катастрофа с Паша Христова, също е запомняща се. Той е учител на най-големия саксофонист в света – Кени Джи. Та той дойде при мен, хареса ме много, пусна ми монети в кутийката и каза: „Искам да направим нещо заедно!”. От него също очаквам сега покана. Брат ми Мойсей пък е страхотен цигулар, свири от 12-годишен!…

- Ти и брат ти сте Исус и Мойсей! Това библейско съвпадение няма как да не е търсено умишлено! 
- Това е много интересно и със сигурност с брат ми трябва с много внимание да носим имената си. Ситуацията с тях е следната – Бог се явява в съня на майка ми, докато е била бременна с мен, с думите: „Това дете ще го кръстите Исус!”. И сега аз нося тежката корона да съм с това име. Много трябва да внимавам. Името на брат ми пък – Мойсей, го избира баща ми – от Библията. И сега, когато отидем някъде, хората ни посрещат с думите: „Ето ги Исус и Мойсей! Цигулка – Мойсей, акордеон – Исус! 

Цялата Библия дойде при нас!”

Чувството е неописуемо, да ти кажа.

- Къде е майка ти в момента?
- Няма я тук сега. Има задачки, ангажименти, върши ги, стиска ни палци от разстояние. С мен е само баща ми, с него сме и приятели, и колеги, свирим заедно, заедно сме навсякъде.

- Какво няма да забравиш никога?
- Една жена… защото усещането беше много силно. Ние свирим, както обикновено, тя минава покрай нас, сложи едни пари в кутията и казва: „Беше ми толкова лошо… едно главоболие… но просто като ви чух, се почувствах толкова прекрасно!”. 

Един месец точно бях в „България търси талант”. Слизам след това отново в подлеза на НДК, а на стъклото на витрината оставена една бележка: „Липсваш ни, на подлеза с акордеона да дойдеш. Усмивки!” Това беше за мен нещо велико! Имал съм и някои моменти, в които съм се разплаквал с акордеона. Музиката до такава степен ми действа, дори и по време на мои импровизации, че не се сдържам. Много емоционален човек съм.

- Познаваш доста известни личности, спомена ми за Ваня Костова, за Васил Найденов… Как гледат те на теб?
- Те гледат на мен като на един човек на изкуството, артист, музикант. Постоянно ми казват, че съм много добър. Радват ми се, понякога ми отправят разни предложения.

- А защо баща ти не продължава да свири с Ваня Костова? Защо са се разделили?
- Той просто пое семейния ангажимент – откакто се появихме ние с брат ми… Остави барабаните, направи една дълга пауза от музиката, около 15 години. И когато аз започнах да свиря, ми подариха една тарамбука, аз му я подарих. И така той лека-полека започна да ми акомпанира. След това се хванахме със саксофониста на Лили Иванова – джазмена импровизатор. Той всеки ден натискаше да свири на улицата с мен. А негови колеги, като минаваха, казваха: „Абе, как може да свириш на улицата?!”. А той отвръщаше: „Аз съм с Исус Ангелов и с неговия баща”. 

- С Лили Иванова познаваш ли се лично?
- Не, за съжаление. Но много бих искал, разбира се. Това е примата, легендата! 

- Но си свирил с Янка Рупкина…
- Да. Свирил съм с нея, тя го направи от уважение към моя прадядо Борис Карлов. Покани ме на участия. След нея покана ми отправи и Теодосий Спасов. Свирихме и с него. Но тук искам да изкажа и моите 

съболезнования към Теодосий Спасов – за неговия баща, който си отиде от този свят

Вчера се чухме с него, бях го извикал да посвирим, да направим една импровизация в центъра, но той този път не можа да дойде… Няма да го търся известно време, защото разбирам какво е.

- Нямаш ли потребност към голямата сцена? Или улицата ти дава всичко, което търсиш и към което се стремиш?
- Ами ето тук искам да ти споделя и друго – между улицата и сцената не правя никаква разлика. И не знам защо Есил Дюран така се изказа в шоуто: „Ето как в първия ни лайф на шоуто имаше хора, които се подхлъзнаха на голямата сцена. Това стана с Исус Ангелов, него голямата сцена го изяде…”. Това е пълен абсурд! Ама пълен! Като го гледах това нейно изказване на запис, така силно се ударих по главата, че сигурно главоболие получих!

- С какво или как по-точно те е изяла голямата сцена, разбра ли?
- Съвсем не! След това се видяхме с Есил Дюран, исках да ми обясни, а тя казва: „Защо така, бе, Исус?!…”, и аз започнах да се чудя какво толкова съм направил… Нищо не исках да й отговарям тогава, бях сащисан. Само отвърнах: „Довиждане”.

- А какво ти каза Асен Блатечки?
- Всички мълчаха. Мълчание! 

Гледаха надолу и не знаеха какво да кажат

Самата истина е това!

- Мълчание за какво? Че си отпаднал?!
- Хората питат защо се е случило това, не толкова аз… Нали си спомняш първото ми участие на сцената – със скъсан, със счупен акордеон бях. Не можеш да си представиш какво говореха след това хората за мен: „Ти я изяде!”, „Ти я направи на нищо, ти имаш голяма техника, много над нея си!”. Но какво от това - Есил Дюран се изказва така, а останалите с наведени глави мълчат!... 

- Какви трудности срещаш в живота? Как се справяш?
- Как се справям ли? Парите, които изкарвам от улицата, ги влагам в това да правя записи, да записвам на акордеон нещата на Борис Карлов от едно време. Гледам да запаметя останалото в главата си, всичките импровизации. Парите никога не са ми били цел. Цел са ми хората. Онзи ден например застанах на „Витошка”, и докато чаках Явор Захариев от група „Гравити ко”, с когото също се запознах в подлеза, да дойде, започнах да свиря, но не за пари. Просто си затворих очите, с глава нагоре към небето и започнах да импровизирам… Отварям очи и виждам: около краката ми как хората са хвърлили по 5, по 10 лв.!... Само говори това - има хора, които ценят това, особено в България.

- И какво оттук нататък?
- В момента съм се заел сериозно с това, което правя – Димитър Симеонов ми преподава два пъти в седмицата ноти, солфеж, пиано, акордеон и много се радвам. Започнах да разчитам нотите, влизам бързо в материала. Само ме е страх от едно – че като започна да импровизирам, всичко живо около мен се плаши.

- Плаши ли? От какво?
- Говоря за музикантите. Плашат се откровено. Дори и само когато репетирам – завиждат ми. 

Много ми завиждат

Все още не съм патил от завистници, но и не вярвам, защото Бог е с мен и имам нещо като щит, нищо не могат да ми направят. Аз съм свирил на борци, на мафиоти, на полицаи, на министри… на наркомани… Стоят пред мен, слушат ме и си дърпат трева! Свиря и това е! Дори и най-лудият човек, когото ей сега да го пуснат от лудницата, или най-бедният - идва и ми пуска стотинки и се радва. Свирили сме на руския посланик преди две години – впечатленията ми бяха, че е широка душа. Пият водка, хвърлят ни пари, кефят ни се и ни дават предложения да ходим в Русия, да свирим и там. Имам го записано всичкото това.



Анелия ПОПОВА

Коментари

  • 04.12.2023, 07:06
    Бъди Здрав
    София
  • 04.12.2023, 07:05
    Бъди Жив иЗдрав и Много Късмет Щастие и Успехи
    София
 
Прибави коментар
   
Име * :
Град :
Коментар * :
 
Прибави
 
 

WebDesignBG