Работници подозират, че собственикът на фабриката е трябвало да обработи тайно взривни вещества

Работници подозират, че собственикът на фабриката е трябвало да обработи тайно взривни вещества

Съпругата на загиналия Емил Митков /вляво/ не може да сдържи мъката си.

Eмил Митков - шефът на взривената фабрика край Горни Лом, се появил изненадващо в деня на трагедията. Това разказаха пред „ШОУ” няколко от служителите на първата смяна, която по чудо е избегнала смъртта. Всички те вече са разпитани от екипа следователи, разследващи взрива, при който загинаха 15 души, в това число и самият Митков. По думите им, управителят на фабриката е трябвало да присъства на инспекция след няколко дни. В деня на трагедията обаче той се появил изненадващо около 13 часа и поискал лично да надзирава процеса по утилизация на мините.Два дни преди това са били докарани около 3 тона взривове, разказват служители в завода „Миджур”. При чудовищния инцидент обаче е изпепелена и цялата документация и няма как да се разбере какво точно количество е имало във „фабриката на смъртта”. 
От разказите на работници в „Миджур” може да бъде направена 

възстановка на това какво се е случило там часове преди взрива

Според свидетелските показания, Емил Митков е пристигнал там заедно с мъж, когото работниците не били виждали преди това. Двамата се затворили за около час в кабинета му, след което непознатият си тръгнал. Митков обяснил на останалите, че тази вечер трябва да се работи извънредно, за да се навакса с утилизацията на мините. Казал още, че лично той ще надзирава целия процес и ще остане и за през нощта. 

За това, че плановете на младия собственик са били променени, разказват и негови приятели, които твърдят, че той е имал намерение същата вечер да гледа с познати мача „Реал Мадрид” – „Лудогорец”. Вместо това е отишъл до Горни Лом... 

За незаконното и тайно съхраняване на взривни вещества става ясно и от няколкото извършени проверки във фабриката, които обаче след дълги дела приключват без санкции за ръководството. Ето какво се споменава в един от наложените актове и делото, с документите по които „ШОУ” разполага: 

„При проверката е констатирано, че в склад № 6 на завода е вкарано взривно вещество - амонит Ф - 20 - 480 кг., което взривно вещество не е било отразено в книгата за наличност „Приложение 9 - за приход, разход и наличност на взривните вещества. Освен това, в цех „ПВВГЦ", на който началник е жалб. З., произведеното взривно вещество - млян тротил ТНТ от 3 200 кг., също не е записано в книгата - образец Приложение 9.

Св. Н.Н. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, установява, че към датата на проверката - 24.06.2011 г., склададжията на завода отсъствал и затова заприходяването на взривното вещество не е било извършено в момента на получаването му в склада, но е отразено в книгата образец „Приложение" 9, още в рамките на същия работен ден. Св. Н. установява, че по - късното отразяване на взривните вещества в книгата за приход, разход и наличност е извършено, тъй като се е очаквало постъпването на още готова продукция в склада.”

В друго дело са разглеждани

фрапиращи нарушения по безопасността на труд:

„В хода на проверката , в цех "С", участък "лят бустер", инспекторите установили,че заземителната връзка на топилния казан е прекъсната, същото констатирали и относно връзката на една бормашина, намираща се в съседно помещение. В казана се подгрявал тротил за разтопяване, а на бормашината имало работници, които боравели с нея. Св. П. и А. изготвили протокол за извършената проверка и дали и писмени предписания на жалбоподателя, да отстрани констатираните и други нарушения. По делото, според съда от събраните гласни и писмени доказателства, безспорно е установено, че към момента на проверката, извършена от служител на Д"ИТ"-В. - на 21.05.2009г., „Видекс"АД-гр.С. в качеството си на собственик на предприятието - завод „Миджур" с.Г.Л., не е спазил изискванията за осигуряване на безопасни условия на труд на служителите си в цех "С", уч-к "лят бустер"”.

Друга проверка установява, че е имало и много случаи, в които ръководството на завода е било уведомявано за нарушенията, 

но никой не е взимал мерки: 

"Установи се по делото, че на 04.02.2010 г., на 05.02.2010 г., 08.02.2010 г. и 15.02.2010 г., от страна на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда”, е извършена проверка в завод «Миджур» - с. Горни Лом., собственост на „Видекс” АД - гр. София.. Проверката била извършена по повод възникнал пожар и експлозия в завода на 03.02.2010 г. При проверката било установено, че дружеството - работодател, не е изпълнило задължението за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в завода, като не е оценен риска от възникване на пожар, вследствие на приплъзване на ремъчната предавка на задвижващия механизъм в дробилен цех на завода. Свителите установяват, че констатациите за това, били направени въз основа на проверка на документи, извършени замервания, разговори с работещите в завода, като последните установили за съществуването на технически проблем с машината, от който е предизвикан пожара и въпреки, че ръководството на завода било уведомено за това, в тази връзка не са били взети никакви мерки."

Работник от завода за взривни вещества край Горни Лом, който е трябвало да застъпи трета смяна, твърди, че всички буквално са изнемогвали в опитите си да изпълнят нормите. Именно заради това и парите ставали все по-малко и по-малко. Така започвали да стават и грешки. „Нормално е, като бързаш, като непрекъснато ти дават зор все повече и повече, да започнеш да бъркаш по някакъв начин. Разконцентрираш се, бъркаш, губиш внимание”, твърди един от служителите във фабриката. 

Той разказва още, че Емил Митков - синът на собственика, който също е сред загиналите, започнал да се появява в завода от няколко месеца. По думите му, целта била да ги мотивира да работят повече. „Собственикът не е идвал, докато съм бил там, със сина му сме опитвали да говорим много пъти, но той ни отговаряше: „Ако правите бройките, които ви казвам, ще взимате достатъчно пари. Вас ви мързи, вие сте там на почивка”. Синът дойде да ни мотивира да работим. Да се кара, да вика, и така...”.

Ивайло твърди, че Емил Митков идвал в завода веднъж месечно. В трагичния ден на взрива той дошъл отново, за да мотивира работниците да дават по-добри резултати: „Дойде същия ден и трябваше да остане, доколкото знам, за нашата, нощната смяна. Напоследък идваше доста често, защото самите мини са трудни за обработка и имаше доста детайли по тях, в които става бавно работата. Идваше на месеца по веднъж да забърза работата. Според мен точно това е довело до взрива - забързването”.

Други работници разказват, че Емил лично е хващал да реже мини пред служителите си. Целта е била да им направи демонстрация как за максимално кратко време боеприпасът може да бъде обезвреден, при това - без да има никаква опасност за работника. 

Мненията за Емил Митков са изключително противоречиви. Негови приятели го защитават до последно и твърдят, че той действително е бил добър специалист, тръгнал по стъпките на баща си – Валери Митков, който е професор и преподавател в Минно-геоложкия университет. От профила му във Фейсбук става ясно, че семейството е живяло луксозен живот и често е пътувало в чужбина. Управителят на фабриката е обичал рисковите спортове и високите скорости. Слабост са му били моторите. Емил и съпругата му Диана имат малко момиченце на три годинки. Самата Диана също е в управителния съвет на фабриката за взривове, но работници от фабриката разказват, че рядко я виждали там.

След трагедията в Горни Лом много от оцелелите работници и семействата им виждат 

възмездие и „отмъщение на парите” 

във факта, че Емил Митков също е загинал. Друга интересна подробност е, че семейството му дълги години води дела с приятелката на загинал в предприятието работник, който оставя две деца сирачета. Едното от тях е само на месец, когато баща му умира. От документацията по делата става ясно, че фамилията Миткови оспорват до последно през адвокатите си обезщетенията, които вдовицата иска за себе си и децата. 

„Всичко се връща в този живот", убедени са близки на един от мъжете, загинали при експлозията. Те разказват пред информационен сайт, че, освен сина си Емил, Митков е загубил и съпругата си преди няколко години. Загинала нелепо при жестоко падане от дърво. Тя също била със специалност от университета, където той преподава.



ДОСИЕ: 



· Взривната фабрика е собственост на фирма "Видекс" АД. В този завод са се произвеждали взривни материали за граждански цели, като например за минната добивна промишленост. Заводът е изпълнявал и услуги по утилизация на мини. Официално хората са работели на две смени, но от месеци е имало и трета, тайна смяна. 

Завод “Миджур” е част от бившия военен комплекс “Пима” в Монтана, обявен в ликвидация през 2000 г. Тогава обособени части от него бяха обявени за продажба. Предприятието за взривни вещества в Горни Лом бе продадено на фирма “Миджур 99”, мажоритарен собственик в което е инж. Валери Митков, съдружник на Христо Ковачки в мини “Чукурово”. Заводът е най-голямото предприятие в община Чупрене.

През февруари 2010 г. в завода избухна силен взрив в цеха за амонит. Ранени бяха 4 души. Тогава в завода се утилизираха 1,6 милиона гръцки пехотни мини. 

Взрив в "Миджур" избухна и през 2002 година. Две експлозии, следствие от пожар, изпепелиха тогавашния цех за производство на тротил, но пострадали нямаше. 

В завода се унищожават 1 600 000 гръцки мини. След преработката материалите от тях са влагани в производството на промишлени експлозиви. Според инж. Митков, технологията на утилизация е проста, защото устройството на мините е елементарно. „Няма изгаряне на експлозиви, няма замърсяване на околната среда”, категоричен бе той по повод обвинения, отправени към фирмата от страна на НД „Екогласност”.

Един от собствениците на фирмата – Валери Митков, през 2013 г. става Велик Майстор на българските масони. Той е професор в Минно-геоложкия институт и се твърди, че има изключително добри контакти сред представителите на различните политически сили. Той е и сред управителите на Сдружението на взривните инженери в България.


Мария НИКОЛАЕВА 

 
Прибави коментар
   
Име * :
Град :
Коментар * :
 
Прибави
 
 

WebDesignBG