Собственикът на марката за месни и млечни продукти „Милица” Борислав Киройчев: Чуждите търговски вериги убиха родното производство, дойдоха да ме учат как се прави кренвирш за 2лв. без месо и да тровят народа
- Разкажете малко история за фирмата, как тръгнахте и в кои години след прехода?
- От 1982 година аз се знимавам с отглеждането на животни – свине, и вече в зората на демокрацията, 90-та година, открихме фирма, която пласираше нашето месо, което произвеждахме в свинефермата. Така започнахме собствения си бизнес.
- Това беше в зората на демокрацията след промените. Какво беше тогава настроението? Хората искаха ли да правят бизнес, да се занимават с нещо?
- На всеки беше чудно това да се прави бизнес, всеки започваше работа уж да работи сам за себе си. Имаше различни желания, различни концепции, различни виждания във всички сфери – и в търговията, и в производството на месо, и във всички други отрасли. Специално ние виждахме някакъв прозорец, някаква светлина за бъдещето, като си мислехме, че ще добиваме месото от произведените от нас животни ище продаваме. Открихме едно мъничко магазинче първоначално, в което доста добре потръгнаха нещата.
- Благоевградчани си го спомнят, намираше се отстрани на настоящото ви помещение.
- Именно . Така в продължение на доста време, от порядъка на седем-осем години, ние успяхме да направим един по-голям, по-хубав, по-красив магазин, удобен, с който привлякохме клиентите. Постепенно се увеличаваха и купуваха с желание продуктите ни. Изискванията ни накараха да направим база, в която да се произвеждат разфасовките, млените меса, защото не може всичко да се случва в магазина и да се продава толкова много на едро . След това най-сетне стигнахме до този етап на развитие да произвеждаме доста артикули от порядъка на суровосушени колбаси, малотрайни колбаси, разфасовки млени меса, шунки, пушени меса и така се получи една много голяма гама, в която се стремим с удоволствие и с трепет да бъдем съвършени. Но все пак времето, в което живеем ни се отразява, особено в момента кризата си оказва сериозно влияние, тъй като с увеличаване на цените, с увеличаване на някои т монополни стоки като ток,вода и бензин, ние доста се задъхваме, виждаме ,че намаляват продажбите и работата, защото хората нямат пари. За стоките от първа необходимостт едва връзват двата края и искам да кажа, че всеки живее с надеждата, че уж по-добре ще стане, по-хубаво ще стане, по удобно и с лекота ще изкарваме прехраната си, обаче май нещата се случват в отрицателна посока.
- Кога беше наи-трудно през тези 22 години?
- През тези 22 години имаше трудности мисля, че някъде през 1997 година, но дали защото мина много време оттогава, ми се струва, че не е било толкова чак трудно колкото сега.. Смятам,че кризата в наши дни няма аналог. Доста, доста трудно се получават нещата. Всеки изисква високо качество, а същевременно и много ниски цени, от което всички фирми се задъхват и се получава така... , че фирмите обявяват несъстоятелност, на всеки му омръзва – толкова много работа за нищо. Вече няма фирма, която да не ползва кредити от банки, няма и семейство, което да не е потънало в дългове, всеки един човек живее със заеми. Точно тези заеми, точно това притиска психиката и не може денят ти да мине чист и без главоболия, след като знаеш, че някому дължиш пари . Стараем се,започваме рано работа, работим по цял ден, но виждаме, че просто сме задлъжнели и трябва да връщаме тези пари, за да вървим към по-спокойни дни.
- Т.е. казвате, че са много малки маржовете на разходите и приходите. Не може да се формира печалба и тази печалба да изплати кредита . В един момент се получава един омагьосан кръг.
- В повечето случаи продаваме и работим на себестойност, само и само да не спрем дейността си, но и така не може да продължава.
- Как се оцелява вече 22 години? Какво трябва да прави и постига човек, за да оцелее? Каква продукция трябва да произвежда?. Според мен успешните фирми са тези, които не са променили дейноста си и специалистът, който е бил и преди промените, със знания и с труд постига нещо в сферата, в която е работил преди.
- Винаги сме се стремили първо да произвеждаме стоки с високо качество. Второ, да бъдат на колкото се може по-поносими цени. Трето, винаги да бъдем лоялни с всички клиенти, с всички партньори, с които работим, да бъдем взискателни към хората, които работят във фирмата. Също сме се стремили всички, които работим във фирмата да бъдем съмишленици в една единствена цел – да успеем. Заради това си мисля, че по един или по друг начин сме стигнали до този етап и до този момент. Болно ми е, като казвам, че сме стигнали дотук, а ни е изключително трудно в момента. Такова нещо, както сега, не е било никога.
- Какъв е изходът? Ако зависеше от вас какво бихте направили, за да тръгнат нещата?
- По принцип, нещата не могат така леко да тръгнат да вървят. Трябва всеки един човек, който живее в България, що годе да има ентусиазма, да има вижданията и с вдигната глава да дерзае и да не мисли само за това безпаричие, и за това как да върже двата края за ден-два, а просто да е малко по-свободомислещ, да мисли поне за месец или два-три напред , за да може като влезе в магазина да , да не смята постоянно, или въобще да не влезе , защото може да не му стигнат парите. За всеки един трябва да има решение . Има хора, които си позволяват това или онова, за които не е опрял чак толкова ножът до кокала що се отнася до оцеляването. Доста от хората, които са били от средната класа се задъхват и перспективата им никак не е добра.
- Много вериги дойдоха в нашата област, почти няма верига, която да не е стъпила в Благоевград или по другите градове. Това помогна ли или ни задуши, и взима ли нашите ресурси и финанси в полза на други държави?
- Специално за веригите говорим, че те имат огромна вина за убийството на производителите в нашата страна, защото те по един или друг начин се опитват да извият ръцете на производителя, с каквито и да било лостове. Тогава, когато ние ги поканим да работим заедно и да продават нашите стоки в техните магазини, те ни поставят доста условия, защото всеки иска да продава чрез тях. Техните магазини са големи и мащабни, отчитат доста обороти. Всеки клиент, който влезе в тях, например с цел да си закупи една или две стоки, покрай тях си купува и други. Ние производителите виждаме, че се решават проблемите ни с продажбите на стоки и с пласирането на нашето производство, но това, което те ни предлагат, като условия е възмутително. За всяка една стока трябва да заплащаме определена сума, за да я продават те, за определено място на щандовете също има такси. Това ни кара да изнемогваме. В повечето от случаите ако имаме печалба 10-15%, тя се изпарява при тях. Ние продаваме стоката под себестойността, а те ни забравят и средствата, които има да ни плащат за продукцията закъсняват. Изобщо стигаме до един омагьосън кръг и си задаваме въпроса, че едва ли не те, след като са имали такъв ресурс и толкова средства да отворят магазини за продажба на толкова много пера и толкова много стоки, защо те не си направят предприятия за производство и да си продават техните стоки? Най-лесно е да направят разликата в парите , ние да сме им в ръцете и да си правят с нас каквото си искат, да ни манипулират така, че да ни задушават в техния бизнес.
- Изходът е един, да им се противопоставяте с много добро качество защото тяхната продукция не е с такова. Ние,клиентите, трябва да си гледаме качеството, дори и на малко по-високата цена. Във вашите магазини ще си купя нещо добре направено, по екостандартите и екопроизведено. Знам, че ви е качествено и маслото, и сиренето, и месото.
- По този въпрос аз също мога да кажа, а и получавам информация, че в по-развитите европейски страни, вече всеки един гражданин, който иска да получи доста качествена стока от извора – точно от производителя, се насочва към по-малкото магазинче, към по-малката ферма, към малката овощна и зеленчукова градина, там където се използват по-малко консерванти, по-малко т. Тогава вече хората са удовлетворени, независимо, че цената е по-висока, но качеството е несравнимо, просто няма аналог. Всеки един, който се стреми да си пазарува от такива места е доволен. В България психиката не можем все още да я преодолеем , защото хората страдат от психозата ,наречена безпаричие. На тях, като им кажеш по-висока цена настръхват и не ги интересува качеството .
- За това сме първи в Европа по болести – инфаркти, инсулти, ракови заболявания. За 5 стотинки по-евтино после пием лекарства за 50 лева.
- Именно за това казвам, че системата и модела ни е объркан. Виждаме как живеят комшиите и гърците. Уж оттам дойде кризата, уж там тя е много повече, но няма нищо общо с тази при нас. Едни македонци, едни сърби са доста по-добре от нас, имат доста по- добър живот и храните са им истински и добре ги готвят. Аз забелязвам и фирмите при нас, които предлагат такива продукти, които са за поевтиняване на продукцията, те отчитат високи обороти, защото хората искат най-евтиното, защото нямат пари да си купят скъпото.
- Кажете малко повече за продутите, които предлагате. Аз дефинирах нещата във вашия магазин като хубави. Какво е уникалното при вас и как поддържате асортимента си?
- Единственото ни предимство е, че при нас можеш да си купиш истински продукти от истинска суровина. Говорим за мляко, говорим за меса, свинско, телешко и се стремим те да са по БДС, както са били едно време рецептите. Това, че преди година-две излезе стандарт „Стара планина”, това не е новост, ние този стандарт го работим от 20 години, така че няма нищо ново за нас в това отношение. Тогава, когато хората се радваха, че действително земеделският министър въдвори такива норми за стандарт „Стара планина”, ние за себе си си казахме „Виж, че дойде време и другите да правят такова нещо, като нас”. На нас затова ни е толкова трудно, защото има по-евтини производства на храни , чрез които търговците отчитат високи печалби. Но ние доста време го правим това нещо и благодарение на това сме стигнали до този момент, защото малко или много, хората отчитат тази лоялност и качество.
- Големите вериги и предприятия, като тръгнаха да правят този стандарт веднага го забравиха. Това беше само за един месец. Видяха, че хората не могат да си позволят качеството и бързо се отказаха.
- Забравиха го заради това, че истинския продукт няма дълъг срок на годност, в него няма консерванти, той не може да се достави в МЕТРО и да се продава един месец. Качествените продукти имат от три до пет или до седем дни годност. Трябва веднага да се консумират, което не е изгодно за веригите. Веригите искат да продават продукти, които не се развалят. Имаме случай, в който караме кисело мляко в магазин и стоварваме касите, плащат ни стоката сметката, но казваме да сложат млякото в хладилника, а те „не, не, оставете го там в коридора. „Данон”-а виж къде е в коридора и не се разваля”.
- Какво е уникалното във вашите рецепти, нещо, което си е ваш патент?
- Всеки един продукт от суровосушените, колкото повече съхне, толкова по-истински и вкусен става. С една дума няма будали клиенти, всеки знае какво е хубаво. Използваме подправки, които са си традиционните, горски кимион, чубрица, черен пипер и хубав материал. Месото е от доста добри подбрани меса, безжилени, без ципи, защото това е продукт, който се яде почти натурален.
- Как се справяте с пласмента на продуктите си?
- Специално за дистрибуцията – благодарение на това, че ние , както се изразих, работим на къси пасове, затова оцеляваме. Всяка сутрин започваме работа в три часа, изпращаме колите, които разнасят стоката в магазинната мрежа. Ние работим предимно с малки магазинчета, които най-добре печелят, в които си работят собствениците. Тези магазини всеки ден ми плащат кеш и ние благодарение на тези свежи пари оцеляваме. Работили сме с вериги още през 2007 година, но това е било за последно и няма да работим повече с тях. Казват ни например от "Кауфланд", " хубави са ви тези два продукта, но за да продаваме оттях, ще ни направите кренвирш за 2 лева". Как да направим кренвирш за два лева, като само сланината струва 3 лева. „Еми ако не знаете какво да сложите ще ви пратим технолог, той ще ви покаже”, казват те. Идва технологът и почва да бърка там най-различни неща, но не и месо, а аз го питам къде е месото. „Е сега ще видиш”, отговаря той, и продължава производството. После му правят промоции, акции и наистина се продава този кренвирш за 2 лева, за сметка на хубавия и скъп продукт, който не се менажира. Трепат народа, така е. Тях не ги боли за народа, те искат обороти и управителите получават премии за това. Така вървят нещата. Всичко трябва да си дойде от малкото магазинче, нямам против тези вериги, но с хранителните продукти съм на принципа „на къси разстояния”.
- На какъв периметър като дистрибуция можете да реагирате?
- Ние зареждаме Благоевград окръг, Кюстендил окръг, София окръг, Перник, Велинград, Самоков, Разлог, Банско.
- Известен сте с работохолизма си, как ви минава работния ден по часове?
- Ставам в два без десет през нощта, тръгвам с моята кола, взимам някои от работниците в три без двайсет. В три часа почваме работа. И така всеки божи ден с изключение на неделя. Не си спомням в моя живот някога да съм станал и да е светло.
- Как се издържа това физически?
- Спя по пет часа, даже някъде съм чел, че дори шест часа сън са напълно достатъчни. Всичко е до нагласа, до навик.
- Кога си лягате?
- Ами към осем – осем и половина си лягам. След новините си лягам.
- Т.е. не гледате нито сериали, нито просташки ВИП предавания.
- Точно така. Само работа и това е.
Интервю на КИРИЛ ЗЛАТКОВ
Борис Кирилов Киройчев е роден на 21 юли 1962 година в град Благоевград. Завършил е Механотехникум, специалност „,Подемно-транспортни машини”, след това следва в ЮЗУ със специалност „Физика”. През 1990 година открива фирмата ЕТ „МИЛИЦА – К”. В момента гледа 150 глави едър рогат добитък и около 50 свине-майки. Свинефермата се намира в село Бело поле, а кравефермата е в Кочериново.
