Това интервю е факт благодарение на Джеръми Крипс, преподавател по бизнес администрация в Американския университет в Благоевград, на който списанието предложи идеята да направи един паралел между условията за бизнес в САЩ и у нас – в България, както и да посочи с какво неговите сънародници са по-различни от нас и защо американската корпоративна организация за ръководене на бизнеса дава винаги по-добри резултати в сравнение с нашата.
-Уорън Бъфет: “Риск има само, когато не знаеш какво правиш”. Значи ли това, че американските мениджъри винаги знаят какво правят?
- Уорън Бъфет има предвид прозрачността и подотчетността - съществени черти на отворения пазар, които насърчават разумната бизнес практика и са наложени като норма от щатските правителствени закони и от Комисията по ценни книжа и обмен.
- През тези 2 години, откакто сте в България, останахте ли с впечетление, че у нас има достатъчна прозрачност?
- Затруднен съм да ви отговоря положително, но международният Индекс за възприятие на корупцията дава отговор на този въпрос, защото той например отрежда на САЩ 19-то място, а на България 75 място от 176 държави, т.е., страната ви трябва да разчете това като знак за нуждата от налагането на по-строги правила и регулации, които да ограничат развитието на този негативен процес.
- Дайте тогава един пример за непрозрачност, която пречи за развитието на бизнеса у нас!
- Например процедурата по възлагането и контрола по изпълнение на обществените поръчки, в която аз виждам липсата на достатъчно прозрачност.
За разлика от САЩ например в България не съществуваща нормативна система за публичност на финансовите резултати, които е постигнала всяка фирма през предходната година, което е причина и за лавинообразното нарастване на междуфирмените задължения.
Преди месец прочетох, че вашата национална агенция за приходи е определила 100 „златни” фирми, на които ще делегира безгранично доверие и ще връща в двуседмичен срок платения от тях ДДС, но имената на тези фирми остават неизвестни за останалите участници на пазара.
- Интересно ми е, г-н Крипс, да се запозная, с вашия американския стандарт за прозрачност.
- Световната банка разглежда прозрачността като основен принцип за създаване на среда, където информацията за съществуващите условия, решения и действия, е достижима, видима и разбираема за всички действащи лица на пазара.
Последовател на този банков принцип е и американското законодателство, и разбира се, правителството.
Липсата на прозрачност създава условия за потайност, която цели да прикрие нечия некомпетентност и възможности за корупция.
- Възприятията за корупция и липсата на прозрачност ли са факторите, които възпрепятстват чуждите инвестиции в България?
- Позовавайки се на статистиката, трудно е да се посочи друга причина.
- Хиляди хора по света искат да бъдат богати, но не всички успяват да станат. На какво най-често се дължи неуспехът им – на това, че не знаят как да осъществят тази своя мечта или просто защото наивно са повярвали, че бизнес морето е до колене?
- Бизнес провалът е следствие от липсата на комуникация.Управленската нерешителност, несигурност и липсата на стратегическо планиране също допринасят за неуспеха. Световният пазар е сложен и конкурентен механизъм. Аз не познавам американски потенциални инвеститори, които да не са търсили помощ и яснота за бъдещето си, обмисляйки да инвестират в България.
Зная, че ще ви прозвучи нелогично, но е факт, че много ваши закони и регулации не са публикувани онлайн на английски език, и това значително затруднява потенциалните инвеститори.
Липсата на превод е знак и за липса на визия, за нежелание от страна на българския законодател да признае, че езикът на световния бизнес е английският. „- Безпогрешният усет да прогнозираш развитието на пазара - това ли е най-важното оръжие на преуспелия американски бизнесмен?
- Стратегическото планиране е съществена черта на американския бизнес. Обикновено всеки един бизнес поддържа поне 5-годишен подробен план за развитие. Стратегическият план оказва наистина положителен ефект върху бизнеса, корпоративните цели и бъдещи успехи. Всеки в организацията знае какъв е неговият личен принос и накъде отива компанията им.
Опитайте се обаче да проверите колко от фирмите в България имат някакъв бизнес план за развитие, който следват стриктно!
- Със сигурност под 2 процента!
- У нас, в САЩ е точно обратното – толкова фирми нямат такъв бизнес план или не се придържат към него.
- В САЩ бихте ли разпознали на улицата кой е богат и кой - средна ръка американец? – Т.е. обичат ли американците да парадират с богатството си под формата на скъпи коли, яхти, къщи, часовници и за каквото още се сетите?
- По принцип американците са прекалено заети, за да отделят време за парадиране с богатството си. Разбира се, има и изключения. На улицата, или в ресторанта, или пък във фитнеса, американците се срещат със своите приятели и познати заради компанията им, а не заради тяхното богатство. В България май е обратното.
- Ако в този момент трябва да подскажете няколко американски идеи за развитие на бизнес в България, ще се затрудите ли да предложите поне 2-3 от тях?
- България трябва да развие преди всичко своя конкурентна инфраструктура. Сега е времето да се подобри комуникационната мрежа, и по точно пътищата тип магистрала и скоростните жп мрежи. Радвам се, че вече го правите.
Разпределителната ви пощенска мрежа в момента се нуждае от доста по-точен пощенски код, както това е направено в САЩ, където пощенският код започва с първите две букви на съответния щат.Например АLозначава щата Алабама, СА – Калифорния, FL- Флорида и т.н.
- Какво ще промени това?
- Ще улесни комуникацията и ще направи възможно използването на по-добра организация на разпределителна мрежа.
България се нуждае и от по-опростено и по-конкурентно административно обслужване. Сега например, прекалено много безсмислени регулации възпрепятстват, обезсърчават и често унищожават притока на директни чужди инвестиции в страната ви.
- Според вас правителството ни поощрява ли чуждестранните иновации в бизнеса!
- Според мен голяма част от съществуващите нормативни актове - закони, министерски постановления, разпоредби и т.н. не ги поощрява.
- Например?
- Ами пример за това е липсата на строителни норми, които да задължават от строителите завършване на започнат строеж. Вижте например колко туристически обекти стоят незавършени в Банско и Разлог. Това е загуба не само на личен, но и на национален финансов ресурс. Знае ли някой в България кога те ще бъдат завършени и какво ще се случи с тях след година, две или пет, например?
Редица културно-исторически или природни забележителности в страната ви също са заобиколени от недовършени или изоставени сгради –гледка, която не привлича туристи.
- Ако една американска компания търси опитен компютърен програмист например в обявата ще пише ли, че кандидатите трябва да владеят няколко чужди езика, да бъдат с една, две или повече години опит, да е са възраст до 30 години и ред други подобни безумни изисквания, каквито българските работодатели поставят пред кандидатите за работа?
- В Америка желаната квалификация за опитен компютърен програмист ще се свързва с единствено с професионалния опит и квалификации на кандидата. Щатският федерален закон забранява всякаква дискриминация въз основите на раса, цвят на кожата, религия, пол, национален произход или възраст.
Ключовият въпрос е един-единствен - дали „Х” или „У” може да се справи с работата, за която кандидатства?
- Имате ли обяснение на факта, че в България, с изключение на ТЕЦ–Марица и една фотоволтаична електрическа централа край Силистра, няма други крупни американски инвестиции?
- Не е точно така. Пропускате да споменете компании като CocaCola, NestleиProctorandGamble, които отдавна са в България и без да шумят разширяват успешно бизнеса си и сега.
GreatWall вече произвежда автомобили тук. Citibankи други международи банки също виждат голям потенциал за развитие в България.
Има много средно големи американски фирми, които са разкрили офиси тук, в България, привлечени от компютърните умения на младите хора и част от вашите сънародници заемат високи мениджърски позиции в тях.
- Виждате голям потенциал за растеж на страната ни, но не виждате на този етап национална визия за националните бизнес приоритети през следващите пет, десет или повече години – така ли да ви разбирам?
- Да, но на този етап ми се губи посоката.
- В България, както знаете, има Американски университет, българо-американски бизнес колеж, българо-американска търговска палата. Имате ли логично обяснение обаче, защо в САЩ няма български университет, американо-български колеж или американо-българска търговска палата?
- Имам. В момента социално-икономическо развитие на Америка има по-големи ресурси да подкрепи България, отколкото България да подкрепи Америка.
Второ, въпросът не е само да има български образователни или бизнес институции в САЩ, а те да убедят американската общественост,че са в състояние да предложат нещо по-различно или иновативно, от това, което съществува в Америка.
Фактът, че над 250 000 българи, живеят в Чикаго, Ню Йорк, Маями, Лос Анджелис и т.н. показва, че те са оценили предимствата да живееш, работиш или правиш бизнес в страна като САЩ.
- Не са много хората у нас, които знаят, че от 15 години в България работи Американската търговска камара, в която членуват над 300 български и американски фирми.
С какво, конкретно тя в момента би могла да бъде полезна на бизнеса в Благоевградска област?
- Американската търговска камара представя американските бизнес интереси в България и отделя доста време и усилия в опит да промотира американския бизнес в страната ви като цяло.
Може би вашите читатели вече знаят, че от няколко години Камарата предоставя публично достъпна информация и за вашия, благоевградския регион, на потенциални американски инвеститори с цел да ги провокира да се запознаят с благоприятните условия за развитие на бизнеса си тук, определени и от факта, че областта граничи с Гърция и Македония.
- Вярвате ли в максимата, че късметът помага на тези, които си помагат сами.
- Аз лично не вярвам много в късмета. Обичам да си припомням мисълта на Томас Едисън от Милан, Охайо, който казва, че „трите съществени неща, за да постигнеш нещо значимо са: първо - упорита работа, второ - постоянство, трето - здрав разум”.
Интервю на Георги БУЗОВ
