Директорът на VI СОУ „Иван Вазов” в Благоевград Димитър Арабаджиев: Грешка е, че закриха училищните столове, ние сме приемно училище на други две

Директорът на VI СОУ „Иван Вазов” в Благоевград Димитър Арабаджиев: Грешка е, че закриха училищните столове, ние сме приемно училище на други две

            Директорът на VI СОУ „Иван Вазов” в Благоевград Димитър Иванов Арабаджиеве роден на 4.11.1955 г. в с. Скрът, община Петрич. Завършва висшето си образование в ПУ “Паисий Хилендарски” - Пловдив, специалност "Българска филология" с приложна квалификация ”Специалист по български език и литература”,  втората му специалност е ”Руски език и литература” /1981-1984 г./; магистър по Управление на образованието, специалност "Образователен мениджмънт",  ЮЗУ “Неофит Рилски” /2005 г. – 2007 г./

            От септември 1985 г.  до февруари 1999 г. е учител в ПГСА “Васил Левски” - Благоевград по Български език . В периода 1995-1999 г. е пом.-директор УВД в ПГСА “Васил Левски”. От февруари 1999 г. е директор на VІ СОУ “Иван Вазов” в Благоевград. Към момента е председател на съюза на работодателите в системата на народната просвета (СРСНПБ) към община Благоевград.

Г-н Арабаджиев, Вие сте директор на VI СОУ „Иван Вазов” от 1999 г. насам. Как променихте училището и какви са перспективите, които то дава за учениците през всичките тези години?

Училището е сериозна институция, защото обучава и възпитава децата след 7 годишна възраст. Визуално VI СОУ „Иван Вазов” е променено откакто аз съм директор, заслугата е на целия колектив, включително и на мен, но и на  Община Благоевград, поради факта, че училището участва в няколко проекта. Един от проектите е „Енергийна ефективност”. Първото училище, в което се случи този проект на територията на община Благоевград е Шесто СОУ „Иван Вазов”. Класните стаи придобиха друг облик. Всяко дете от 1 до 4 клас има своето работно място,  отделени са децата, така се грижат за мястото, където преминават няколко часа от денонощието им, които посвещават на училището и ние посвещаваме на децата. Стаите са със модерен вид. Ние сме квартално училище и няма голямо движение като в големите градове от квартал Х децата да отиват в квартал У. Ние сме приемно училище на други две училища – Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий”, с. Церово и X ОУ, което е в близост до нас. Така или иначе училището е събрало в себе си още две училища и в това е силата и предимството на кварталното училище. То е средищно училище със заповед на министъра на образованието.  В този вид училища се работи по проект „Подобряване на качеството на образованието в средните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес”. Нашето училище участва в този проект и целодневната организация на учебния ден е по схема на оперативната програма Развитие на човешките ресурси. От тази есен участваме и по друга схема на програмата, т. нар. „включващо обучение”, което като регламент е описано в новия Закон за предучилищно и училищно образование. Шесто училище е едно от пилотните 84 на територията на България, които участват по тази оперативна схема. Целта е преход от интегриране към включващо обучение на децата със специални образователни потребности.

Имате ли необходимата база за децата със специални образователни потребности /СОП/?

Тепърва ще се усъвършенства. От години поддържаме кабинет на ресурсния учител, обзаведен с необходимите материали и пособия, сега очакваме по този проект да оборудваме и обзаведем един добър кабинет . Открихме две нови работни места за ресурсен учител и психолог, които ще се занимават и ще извършват прехода от интегрирано към включващо обучение. По всяка вероятност ще бъде назначен и логопед.  Идеята е проучването, което извършва екипът за комплексно оценяване към РИО, да се случва на територията ни, а пък и според новия Закон за предучилищно и училищно образование, след две години ще трябва да се закрият ресурсните центрове. Не знам по каква причина, но те не можаха да защитят формата и съдържанието си, която беше продиктувана от националния план за интегриране на децата със СОП, приет от Народното събрание през 2003-2004 година. Според допълнителните разпоредби на новия закон, тези училища ще трябва след време да бъдат закрити. По новия метод на работа учителят може да бъде по-близо до ученика и да стане по-бързо интегриране, да го няма това противоречие между различните деца, които влизат в масовото училище. Защото в един нормален час, когато  една паралелка е от 22 деца и има дете на ресурсно подпомагане, учителят- титуляр задължително следва да отдели повече време на детето със специални образователни потребности. Не че детето не го заслужава, но времето за останалите деца се намалява. А сега, когато имаме и екип, изграден в училището, той поема тези деца и включването им в масовото училище ще бъде по- плавен и истински процес. Досега нещата се случваха така: от Ресурсен център се изпращаше учител, той идва за 2 часа, работи с децата, през останалите 5 часа от училищната програма децата са със другия учител. Те при всички случаи трябва да бъдат в средата си. Но колкото и добър и можещ да е учителят, той трябва да отдели време за тези деца, които заслужават това време, но това става за сметка на останалите. И тук се получава един негласен конфликт, който с този проект следва да бъде изчистен от образователната система. И като формула това е заложено в новия закон. Уредени са тези т. нар. обществени отношения вътре в институцията със новия Закон за предучилищно и училищно образование. Радостно е, че Шесто СОУ „Иван Вазов” участва в този проект.

Ръководеното от Вас училище разполага и с обновена столова.

Да, до тази учебна година ние хранехме децата в едно помещение, което не отговаряше на изискванията по система НАССР. Свързахме се с Агенцията по храните, помолихме за помощ лично директора д-р Бащавелов. Инспекторите направиха проверка и констатацията е, че помещението, което сме пригодили за хранене, а то е част от хранителния блок на Шесто училище, отговаря на изискванията за изхранване на децата и можем да следваме държавната политика в отношение. Държавата подпомага храненето: ако целия храноден е 2,50 лв., държавата дава 1 лев, което не е никак малко. Според мен е грешка това, че се закриха ученическите столове. Ние сме приели формата на кетъринг, така отново ще върнем децата в училищните столови. Има и Европейска директива за храненията, няма как българските деца да не усетят грижата на държавата към тях.

Нека надникнем в учебните стаи.

Ученическите стаи са оборудвани и обзаведени съгласно изискванията за провеждане на образователния процес. Идеята на ръководството е в следващата година стаите на учениците от 5 до 7 клас да бъдат уютни и светли и така училището ще стане привлекателно за децата и те ще се чувстват уютно в обновената сграда на Шесто училище. Все пак тази сграда е открита през 1981-82 година, много години са минали, малко инвестиции са направени. В последните години инвестираме всички средствата, с които разполагаме.

Интервю на МИЛЕНА ЯНКОВА