Разхищението на природни ресурси, замърсяването на водата, въздуха и лошото управление на отпадъци от човешката дейност унищожават средата, в която живеем. По данни на Организацията на обединените нации градовете поглъщат около 75% от енергията, произведена в световен мащаб и произвеждат 70% от вредните емисии въглерод на планетата. Проблемът ще се изостри и до 2050 г. две трети от населението на Земята ще живее в градовете.
Трудностите, свързани с екстремната урбанизация са особено големи в Китай, където градовете са икономически и бизнес мегацентрове, разрастващи се все повече и привличащи все повече хора от селските райони. Това кара учените да търсят нови, по-устойчиви решения за енергийна ефективност. Една такава технология е системата за преработка на хранителни отпадъци в компост, електрическа и топлинна енергия, разработена от инженери на китайския университет Shanghai Jiao Tong в сътрудничество с Националния университет в Сингапур (НУС).
Автономна система
Тази автономна анаеробна система сама произвежда достатъчно електрическа енергията, за да захранва собствените си функции и да служи като зарядно устройство за електронни уреди като мобилни телефони и таблети. В зависимост от енергийната стойност на храната, която се влага в системата, от 1 тон отпадъци се произвеждат от 200 kWh до 400 kWh енергия. Съставки като нишесте, протеини и мазнини повишават количеството биогаз и електричество на изхода на системата. Целта на екипа от учени е да успее да събира до 200 кг хранителни отпадъци на ден.
„За разлика от компостирането, което се използва в редица индустриални инсталации за преработка на хранителни отпадъци, при анаеробнната преработка неприятната миризма е значително по-малко, което прави тази технология подходяща за употреба на обществени места. Нашата система елиминира влагата и остатъчните газове като водородния сулфид, който причинява неприятната миризма.“, казва проф. Тонг, цитиран в прессъобщение на университета Shanghai Jiao Tong.
Специален микс
Сред важните качества на технологията са лесната поддръжка и високото ниво на сигурност на експлоатация. Над 80% от количеството вложена храна се преработва в смес, която е богата на хранителни вещества и може да се ползва за торове в градината или в земеделието. „Системата е снабдена със сензори, програмирани да изпращат сигнали в реално време до мобилните телефони на нашия екип.“, обяснява асоц. проф. Тонг от научно-изследователския институт към НУС.
Научно и образователно сътудничество
Важна част от стратегията „Един пояс, един път“ е научното и образователното сътрудничество между български и китайски университети. Показателна е инициативата на ръководството на университета Shanghai Jiao Tong, който е един от най-добрите в света за образование по мениджмънт, да създаде на своя територия Български център за научно-образователно сътрудничество в областта на земеделието и технологиите. От своя страна през 2018 г. българският Университет по национално и световно стопанство също откри център за сътрудничество с университета Shanghai Jiao Tong. В проекта участват още Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Техническият университет в София.
