ТЪРСИ

Ген. Симеон Караиванов - един от забравените български герои

Ген. Симеон Караиванов - един от забравените български герои

Книга за генерал Симеон Караиванов вижда бял свят. Автор на книгата „Генерал Симеон Караиванов“ е неговият правнук Атанас Сиреков. Той е внук на най-успешния кмет на Бургас и носи неговото име. Работи в община Бургас, в сградата, която е построена благодарение на неговия дядо - кметът Атанас Сиреков. Сиреков-младши е завършил микроелектроника в Технически Университет-Илменау, Германия и публична администрация в БСУ. Вече 25 години работи в сферата на информационните технологии. Автор е на две книги за електронно управление. Преди дни излезе най-новата му книга, която няма нищо общо с технологиите. Тя не е за бъдещето, а за миналото. Посветена е на ген. Симеон Караиванов, който е негов прадядо. Actualno.com разговаря с автора по повод излизането на книгата.

 

Г-н Сиреков, защо решихте да се вгледате толкова назад в миналото, какво Ви провокира?

Най-вече някои спомени и нова информация, на която попаднах. Тя е свързана както с ген. Симеон Караиванов, така и с единия от синовете му, поручик Щилян Караиванов. Смъртта на последния в края на Междусъюзническата война, още ненавършил 23 години, бе една от най-тъжните семейни истории. В сайта на Националния военноисторически музей открих снимка от поклонението на офицери и войници от 24-и пехотен Черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк на гроба му. Това беше емоционалният стимул, за да се захвана с писането на книгата. Беше ми интересно да открия повече данни за ген. Симеон Караиванов, тъй като той е починал преди повече от 100 години и за него разказваха преди всичко семейните легенди.

 

Кое е най-важното, което трябва да знаем за ген. Симеон Караиванов?

Като факти, че преди 140 години е завършил първи випуск на Военното училище, участник е в Сръбско-българската война, командир на Бургаската дружина, потушил бунта на капитан Набоков през 1886 г. Последователно е командвал два от пехотните полкове на Българската войска - 3-и Бдински (един малко известен факт) и 11-и Сливенски. Бригаден командир в Трета пехотна балканска дивизия. В далечната 1907 г. е един от малкото български генерали. Един от първостроителите на Българската армия, един от многото забравени достойни български офицери. Един от тези, които са вярвали, че с любовта, която влагат в ежедневния си труд се ражда надеждата за една нова и чиста България.
 

За каква аудиторията е предназначена Вашата книга?

Тази книга е преди всичко за хората, които се интересуват от новата ни история и искат да използват нейните уроци за основа, върху която да градят бъдещето. Тематично книгата може да се разглежда като съставена от две части. Едната разказва за пътя на ген. Симеон Караиванов, а другата дава кратка информация за семейството му. От наличните факти и описания на исторически събития съм се опитал да изградя представа за живота на един български офицер на фона на тогавашното общество. Хората от онази епоха са носители на извоюваната и осъзната след Възраждането икономическа и духовна независимост. Независимост като самосъзнание, като съобразяване със законите в името на общото благо.

 

Като имате предвид съдбата на бележитите хора от Вашия род, какви изводи си правите, повтаря ли се историята?

Това, което прави впечатление, е възпитаваният няколко поколения възрожденски дух, възприемането на всичко положително от по-развити в едно или друго отношение страни, възпроизвеждането и подобряването му на българска почва. Възпитанието в една неизмерима обич към България и жертвоготовност за нея.

 

Винаги ли е трагична съдбата на бележитите българи?

За голяма част от тях личната трагедия е част от техния подвиг. Въпросът, който Ви зададох по повод статията за Вашия дядо, кметът на Бургас Атанас Сиреков, ще задам и сега – какво е да сте наследник на хора от такава величина, направили толкова много за обществото? Бреме ли е това или настройка от която нещата се виждат по-ясно? Не го приемам като нещо извънредно. Както се вижда от историята, имало е много хора, които са работили за обществото. Това е било възпитавано у тях, това е част от възрожденския начин на мислене. Поради това и в книгата съм споменал накратко историите на някои близки на ген. Караиванов хора. А в България е имало стотици такива семейства. В действията ни движеща сила е онова, което е вътре в нас. Една част от него са оставените ни като наследство съзнание и възпитание. Наша отговорност е да ги съхраним и предадем нататък. До колко те се вписват в съвременното общество и какво да остави от тях – това е нещо, което е различно за всеки.
 

Оптимист ли сте по отношение на съвременна България и имате ли послание към днешните обществени личности?
Обществото и държавата се формират от хората и обратно, те по свой начин също формират хората. Развитието на обществото е свързано с търсене на нови идеали и промяна на ценностната система. Но не бива да забравяме вечните човешки ценности, преди да сме открили по-добри.
 
Интервю на Гергана Цонева

 
 
Прибави коментар
   
Име * : 
Град :
Коментар * : 
 
Прибави
 
 

WebDesignBG