ТЪРСИ

Димитър Манков и творческите предизвикателства на автоматизацията

Димитър Манков и творческите предизвикателства на автоматизацията

Димитър Манков е системен архитект и инженер приложения на продукти в сегмента „Сградна автоматизация“ за Югоизточна Европа в Schneider Electric. Започва работа в компанията през 2015 г., като преминава през различни позиции. В настоящата си роля отговаря за 14 държави в South East Europe Cluster. Преди това той е работил на стажантски позиции в различни български предприятия. Димитър е завършил ТУ-София, специалност „Електроенергетика и електрообзавеждане“, както и магистратура „Автоматизация в електроенергийната система“, а в момента е докторант по тема „Невронни мрежи и изкуствен интелект в превантивната поддръжка на сгради“ в катедра „Сградна автоматизация“ на ТУ. Ето какво сподели той за настоящето и бъдещето на своята професия:

 

Г-н Манков, защо избрахте да се занимавате с автоматизация?
Много хора не ми вярват, но автоматизацията е като магията – настройваш нещата и след това те се случват сами. Истината е, че в решенията за автоматизация има много творчество. Те не са нещо, което съществува по каталог и ти само избираш кое къде да приложиш. За да изградиш една архитектура, трябва да вложиш въображение и подход към проблемите. Когато осъзнаят това, много младежи с техническа насоченост, по естествен път избират посоката на автоматизацията. Така се случи и с мен. От малък съм „техничар“ и знаех, че ще се развивам в тази сфера, но автоматизацията ме привлече с това, че ми дава терен да създавам нови неща.

 

Колко ефективна инвестиция за бизнеса е сградната автоматизация?
Инвестицията в автоматизация е доказана като успешна буквално през вековете, защото този процес е започнал доста отдавна. Имам детайлни наблюдения за изплащането на инвестициите в сградна автоматизация. Огромният дял от проектите се изплаща за периоди от сорта на 2 години, 2 години и 3 месеца, или дори едва 22 месеца, т.е. под две години. Ефектът се постига от това, че правим видими всички основни точки на потребление на енергия в една сграда, и ги правим управляеми. Получава се незабавен положителен ефект дори само от визуализацията, т.е. от добре онагледената информация. При цялостни внедрявания, с функции за управление и превантивни аларми, процентът спокойно може да надхвърли 30% от потребяваната в сградата енергия.

 

На какъв етап на развитие е този пазар в България? До каква степен инвеститорите са наясно с предимствата на автоматизацията?
България и като цяло Югоизточна Европа е много интересна, защото се развива много динамично. Само за последните няколко години има видима промяна в нагласите на инвеститорите. Преди ни се налагаше да ги убеждаваме в нуждата да заложат на дигитални решения. Сега те ни търсят за това. Все пак, като имаме предвид съществуващия сграден фонд, трябва да кажем, че огромният процент от работата тепърва предстои. По-старите сгради все още са в голяма степен неефективни и трудно ще посрещнат съвременните изисквания. Това не е чисто местен проблем и важи в огромна степен за цяла Европа.

 

Какво да очакваме в бъдещето от автоматизацията? Ще има ли автономни сгради, управлявани от изкуствен интелект (AI) без човешка намеса?
Несъмнено, въпросът е само “кога”. За да постигнем голямата част от ефектите, за които говорим днес обаче, простата екстраполация не е достатъчна. Налага се да ускорим темпа, с който променяме начините, по които строим, както и масовата техническа грамотност. Технологиите са все по-ориентирани към потребителя, но трябва все повече да образоваме хората в тази посока. В същото време е важно да осъзнаем, че развитието на технологиите не отменя стойността на човека. Тук вероятно е и най-голямото предизвикателство – да осмислим ролята си на творци и източници на смисъл, и на посока, когато много от дейностите ще бъдат извършвани от машини.

 

Светът изглежда се движи към пълна електрификация на индустрията и транспорта. Как бихте коментирали тази тенденция като инженер?
В Schneider Electric най-общо наричаме тази тенденция „Електрическа енергия 4.0“ – сливането на електрическото и дигиталното и вливането им в цялостната инфраструктура на съвременния живот. От инженерна гледна точка това е наистина творческо предизвикателство. Нашата задача като специалисти е да направим този преход така, че той да е от полза на човека – не да се подчиним на технологично зададени правила, а да създадем всичко така, че да служи на хората.

 

Какво е бъдещето на изкуствения интелект в електроенергийния сектор?
Темата е широкообхватна, но ако трябва да очертая в рамки приложението на алгоритмите, то ще е предимно в две основни посоки. Едната е събиране на правилната по качество и количество информация от всички системи, свързани с генерирането и потреблението на електрическа енергия. Другата роля на изкуствения интелект е да консултира потребителите за оптимизиране на използването на енергията. В днешно време много бизнеси започнаха да си дават детайлна сметка за консумацията, и като цяло за управлението на енергията в сградите с икономическо приложение. Това е факт, най-вече заради икономическите и социалните ефекти от нестабилната цена на електроенергията на свободните пазари.

Изкуственият интелект ще обединява ERP и SCADA системите, така че бизнесът да си осигури устойчива работна среда, т.е. непрекъсваемост на електрозахранването, както и яснота за това кое, колко и как се консумира. Най-важна е ролята на изкуствения интелект като съветник за това какви мерки, и в кои подсистеми, може да се предприемат, за да се пести електроенергия. В Schneider Electric от години развиваме концепцията за „умна мрежа“ (smart grid). Там AI e балансиращ елемент между системите за генериране и за потребление на енергия, като осигурява стабилност в товаровия график на електроенергийната система, особено там, където са намесени възобновяеми източници.

 

Как бихте искали да изглеждат след 10 години България и вашият бранш?
България вече много често прилича на страната, която искаме да бъде, въпреки че обикновено виждаме друго нейно лице по медиите. Нашата компания има умна фабрика в района на Пловдив и това дори не е единственото предприятие в региона, което можем да наречем „умно“. Сега ни предстои разширение, с което тази фабрика ще стане с около 30% по-голяма. Ежедневно работя по проекти, които показват колко много компетентност е събрана в нашата страна. Постоянно сме в контакт с компании, които сега навлизат или разширяват дейността си тук. Колкото повече подпомагаме навлизането на отворени и прогресивни бизнеси, толкова по-бързо, с общи усилия, ще изградим средата си така, както ни се иска да я виждаме./actualno.com

 

 
Прибави коментар
   
Име * : 
Град :
Коментар * : 
 
Прибави
 
 

WebDesignBG