Биовъглен – за почвено качество и продуктивност представиха от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” – София по време на семинар на тема „Технологични решения за устойчиво земеделие и бизнес идеи за кръгова биоикономика”.
Биовъгленът се получава чрез пиролиза – това е процес при който става изгаряне на органична биомаса – растителна или друг вид биомаса, торове, дори утайки от пречиствателни станции в безкислородна среда. В резултат от пиролизата се получава горивен газ, биомасла и биовъглен. Структурата е от кондензирани въглеродни ядра, където е възможно и дотиране с различни атоми в резултат на различни химични въздействия, разказа проф. дн Ирена Атанасова, директор на ИПАЗР „Н. Пушкаров”. В резултат на тази химична обработка биовъгленът получава по-голяма специфична повърхностна площ, което го прави по-реактиво способен, именно заради факта, че съдържа различни функционални групи – хидроксилни, карбоксилни, включително включени различни химични елементи в структурата на биовъглена в хидрофобната матрица – азотни атоми, фосфор, сяра. Проф. Атанасова каза, че използването на този почвен подобрител – биовъгленът, като мелиорант се препоръчва в агроекологичните практики за намаляване на емисиите от парникови газове.
Именно в тази посока е насочена и политика на Европа – в земеделието да се разработват практики за ограничаване на емисиите и смекчаване на ефекта от климатичните промени.
Установено е, че биовъгленът може да компенсира от 1,8 до 9,5 петаграма (10 на 15 грама) емисии въглерод диоксиден еквивалент годишно.
Биовъгленът като абсорбент може директно да абсорбира в порите си, които са от нано до микроразмери, директно парникови газове – азотен диоксид, въглероден диоксид, метан. В порите си биовъгленът може да заключва органични съединения, които е възможно да бъдат минерализирани и окислени до въглероден диоксид. Биовъгленът може да ги затвори и по този начин запазва почвения органичен въглерод. Проф. Атанасова допълни, че в намеренията си за климатична неутралност до 2050 г. Европа има за цел в мисията си за почвеното здраве да приведе до 25% от земеделските земи под органично земеделие. В тази връзка използването на биовъглена като почвен мелиорант, който намалява минерализацията на почвения органичен въглерод и прави по-резистентен почвения органичен въглерод – доказват го всички научни изследвания в тази насока, които са много актуални.
Ползите от приложението на биовъглена са, че намалява измиването на хранителни елементи от кореновата зона. Това автоматично значи, че повишава ефективността от използването на торове. Увеличава катионно обменния капацитет на почвата и подобрява минералното хранене. Това установяват учените в своите изследвания. Биовъгленът поддържа химичните съединения в достъпна за растенията форма. Също така подобрява водно-физичните свойства и увеличава водосъдържащата способност. Той въздейства върху почвената микробиологична активност и биоразнообразие. Въздейства и върху потока на парникови газове.
