Д-р Явор Иванов: На това парче земя открихме над 2000 години история

Д-р Явор Иванов: На това парче земя открихме над 2000 години история

Тази пролет, заедно със сафридените пасажи, в Созопол се завърнаха и археолозите. Строежът на нова автогара в стария град, наложи започването на спасителни археологически разкопки на мястото, отредено за постройката.

Оказа се, че неголямото парче земя е запазило скрити основите на църква от 12-13 в. с фрагменти от майсторски стенописи, многопластов християнски некропол, както и останки от манастирски комплекс и ритуални ями.

Сред разкритията на археолозите са и цисти от 6-7 в. сл. Хр., както и находки от 2 в. пр. Хр, от времето на древните аполонийци.

Разкопките се случваха на входа на старата част на Созопол, където нищо неподозиращи минувачи с любопитство се спираха и мълчаливо наблюдаваха как от недрата на земята постепенно изникваха векове история.

Срещнахме се с научния ръководител на спасителните разкопки д-р Явор Иванов, за да ни разкаже за хронологията на събитията и за хипотезите, които могат да се превърнат във възможни истини. Зарадва ни и новината, че тези разкопки ще имат продължение, защото общата ни историческа памет го изисква.

 

- Д-р Иванов, Созопол е място с хилядолетна история и очаквано много археология. И все пак имаше ли нещо, което искрено ви изненада от разкритията тук?
- Созопол действително е място, в което, както казват хората "камък да ритнеш, нещо ще ти разкаже". И все пак изненада за нас беше откритието на църковен храм.

През 2013-2014 г. бях ръководител и на спасителните разкопки преди изграждането на съвременния воден цикъл в града.

Проучихме голям участък от "Провлака", един канал с два метра ширина, в който открихме средновековни погребения, късноантични цисти (4-5 в. сл. Хр.), около шест-седем цисти с правоъгълни блокове с покритие.

Затова очаквах и тук да намерим подобни погребения и късноантични цисти, а прогнозите на колегите от археологическия музей в Созопол бяха и за находки от елинистическата епоха (3-2 в. пр. Хр.), както и евентуално от Архаичната епоха.

- В момента също се намираме на територията на спасителни разкопки.
- Да, на това място с 30 метра дължина и ширина от 20 метра, предстои да бъде построена нова автогара.

Старият Созопол е археологически и архитектурен резерват и преди всяко ново строителство, теренът трябва да се проучи археологически.

- Вече сте на финалната права от първия етап на разкопките. Непрофесионално око като моето може да различи каменни основи на сгради, некропол с доста на брой гробове.
- Да, в центъра на обекта имаме църква от 12-13 в. с притвор (нартекс), който без изненада е ориентиран към запад. Имаме и основата на апсидата на храма, която продължава на изток под съвременния тротоар. В този притвор и в наоса (основната част на църквата) имаме погребения от 12-13 в. и може би дори началото на 14 в.

Тепърва предстои да конкретизираме хронологията на некропола. Той се простира и от северната и южната страна на храма и е на три нива, като досега сме открили над 120 скелета. Човешките костни останки вече са демонтирани с цел тяхното изследване (пол, възраст, всичко, което е свързано с физическата антропология).

Сред находките в некропола са желязно и бронзово кръстче, обикновени бронзови копчета и обеци, в църквата и в притвора открихме монети, които са доста точен материал за датиране. До северната стена на църквата и под запазените на място стенописи проучихме човешко погребение и... истински усетихме елемента на изненада и тръпката от новото откритие.

Между долните крайници (коленните стави) на скелета, открихме монетно съкровище, от 24 монети, тип скифати от 11-12 в. Те са слепени една с друга, но все пак се различават два типа, което показва, че съкровището е събирано в определен период от време и е положено при последния му собственик.

- Кои от направените до тук разкрития са особено важни за реконструирането на историята на това очевидно свещено място?
- На средновековно ниво акцентите са няколко. Първият са стенописите, открити в наоса на църквата (основната част на храма, известна и като кораб).

На тях се виждат изображения на хора с къдрава коса, част от одежди, възможно е тези стенописи да са възложени на майстори, пристигнали тук от Константинопол.

Върху един голям фрагмент от тези стенописи има надпис с черни букви. Може това да е молитва и със сигурност надписът, ще ни помогне в реконструирането на историята на църквата.

Надяваме се да излязат цели образи или поне големи фрагменти на фигури, когато Илинка Чергарова, главен реставратор в Софийска градска художествена галерия, нареди този рисуван пъзел, за да можем впоследствие да ги експонираме. Намерихме и фрагменти от канделабри (свещници). Все пак е трябвало да има и светлина в тази църква.

Другият акцент открихме в нартекса (притвор на църквата) - една много интересна структура, която ме наведе на мисълта, че се е случило нещо като умишлено ритуално умъртвяване на църквата, т.е дефункционализация и десакрализация. Открихме яма, облицована с фрагменти керемиди, в която имаше костни предмети, монети, две от които сребърни.

Най-любопитното обаче е, че в тази яма са погребани и архитектурни детайли от църквата.

Освен това, между намерените тук мраморна колона и други обработени блокове, имаше и фрагменти от стенописи. Малко по-надолу имаме още една структура, в която също има части от обработени блокове. Моето предположение е, че в тези ями ритуално са били погребани части от храма, след като той е бил разрушен от бедствие или човешка намеса.

- Случвало ли се е да намирате подобно ритуално погребение на храм и другаде?
- Не. Има, може би, още един случай в България с погребване на олтарни маси, но досега не сме откривали нищо подобно.

Друго много интересно нещо е, че тук имаше и една структура от нивелирани камъни, подобна на път, която според мен умишлено, ритуално затваря църквата, т.е. един вид запечатване на целия комплекс. Имаше предположение, че над църквата в последствие е бил построен път.

Аз обаче смятам, че това не е път, а нивото е било изкуствено нивелирано, за да бъдат запечатани църквата и гробния комплекс в нея. Тези ломени камъни са само и единствено в плана на църквата. Има и други доказателства за това мое мнение, но повече ще мога да разкажа след приключване на втория етап от разкопките.

Погребалните ритуали в некропола също са интересни. Има погребения и препогребвания. Намерихме и гроб с два скелета положени един над друг във формата на кръст. От двете страни на гробовете са били полагани керемиди, а в шест от гробовете, черепите също бяха положени върху керемеди (подобно на възглавници).

Това отговаря напълно на християнската традиция. Ако се върнем към Библията има един такъв епизод, който ще цитирам по памет: "Яков стигна до едно място и реши да остане там да пренощува. И видя бял камък, който взе и го подложи за възглавница. И му се яви стълба към небето..."

- От едната страна на некропола ясно се различават и основите на три помещения. За какво точно са служили те?
- В тях открихме изобилие от керамични фрагменти от 12-13 в., животински кости, съдове, правени на колело, съдове, ръчна изработка. Верижните сгради са функционирали и по време на съществуването на църквата. И заедно с църквата са образували един манастирски комплекс, с монолитен зид от юг и запад.

Тези три, разположени едно до друго помещения, вероятно са жилищни сгради - все пак комплексът е трябвало да бъде обслужван от някого. До тях отново се натъкнахме на големи ритуални ями, от същата епоха 12-13 в., с много керамика (вносна луксозна керамика-сграфито), сребърни предмети, бронзови пластини, железни ножчета и пр.

- Характерни ли са подобни ями за един функциониращ манастир?
- Има данни за такива ями в средновековната епоха - доста често се интерпретират като боклучни ями, но аз не споделям това мнение. За мен те са по-скоро ритуални. Тук на дъното на едната намерихме животински рог с цял керамичен съд от 12 в., както и въглени, рохка пръст - това предполага спазване на определени ритуални практики.

- Наличието на въглени и пепел обаче не навежда ли и на мисълта, че е възможно да е имало и пожар, в следствие на който манастирският комплекс да е бил разрушен?
- На отделни места имаме обгорени керамични съдове и фрагменти, но това не е достатъчно, за да заключим, че тук е имало пожар. При един пожар трябва да има много сериозно количество пепел, плътни пластове от сива материя. А тук имаме само няколко такива петна.

Ако манастирът е бил обгорен, трябваше да намерим обгорели паднали греди, обгорени камъни и сериозни дебели пластове пепел, около и върху подовото ниво, което е изградено от продълговати тухли и запазено в отделни участъци в наоса.

Пъзелът е доста по-труден за разплитане. На този етап не бих могъл да кажа по каква причина манастирският комплекс е престанал да съществува. Надявам се разкопките да продължат и да стигнем до обективна истина.

- На север от манастира се вижда една каменна гробница, която изглежда е от друг период.
- Това е фамилна гробница, изградена в циста (гробно съоръжение от масивни каменни блокове, бел. р.), в която са положени три индивида. Периодът е 4-6 в. сл. Хр. тоест 600 години преди появата на манастира, църквата с притвора, жилищата и двете ями.

- С Вас се срещаме в последния ден от началния етап на разкопките. Поверието гласи, че именно в последния ден, археолозите обикновено се натъкват на нещо много интересно. Усмихна ли ви се късметът днес?
- Последното нещо, което намерихме е този каменен ритуален кръг, периблос, с положена отново в него циста. В момента я проучваме и сме намерили два детски скелета. Тази циста като хронология е от същия период като другата (4-6 в.). Но при изграждането й е бил разрушен по-стар гроб, в който открихме един лекит и една лампа от 2 в. пр. Хр.

Това доказва, че този обект е многопластов, с находки от 2 в. пр. Хр. до 12-13 в. сл. Хр. Или казано иначе, на това място имаме над 2000 години история.

- Какво предстои?
- Със сигурност много интересни неща, през следващия етап ще слезем на ниво 2 в. пр. Хр във всички посоки - изток, запад, север, юг.

Възможно е и да открием и находки от 3 в. пр. Хр., от архаичната епоха и първите елини, които са се заселили от Древна Гърция. По време на разкопките от водния цикъл през 2013-2014 г., се натъкнахме на сив пласт, който беше наситен със керамика от ранножелязната епоха (9-8 в. пр. Хр.), което означава, че в района на Созопол, на отделни места е имало тракийско население..

- Ще проучите ли и апсидата на църквата, където вероятно е бил олтарът на храма - тя сега остава встрани от разкопките, под пешеходния тротоар?
- Задължително. А когато разкопките приключат ще настояваме и всичко тук да бъде експонирано по най-добрия възможен начин. За лятото, разкопките ще бъдат временно консервирани според изискванията, а зидовете ще бъдат засипани.

Истината е, че културното наследство трябва да бъде част от живото, а археологическите разкопки да се показват адекватно. Не смятам, че ще е добра идея да сложим разкопките просто под един стъклен покрив. Трябва да се потърсят други варианти за експонирането им.

Добър пример за съвременно експонирани разкопки, при това от България, е Музеят под базиликата "Св. София" в столицата с гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика. Убеден съм и че адекватното експониране на археологически разкопки ще привлече туристи, които днес все повече търсят природа и автентичност. Ние имаме и двете.

Въпросът е как да ги запазим и покажем.

 

Интервю на Евелина ИВАНОВА/dir.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
Прибави коментар
   
Име * : 
Град :
Коментар * : 
 
Прибави
 
 

WebDesignBG