На 14 септември Православната църква отбелязва един от най-големите си празници – Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен, известен в народния календар като Кръстовден. Този ден е особено важен за земеделците, тъй като се свързва с края на лятото и началото на есента, а също така и с прибирането на реколтата.
В българския традиционен календар съществуват два празника под името Кръстовден – Летен Кръстовден (14 септември) и Зимен Кръстовден (5 януари). В православния църковен календар Летният Кръстовден се отбелязва като Въздвижение на Светия животворящ кръст Господен. Според църковното предание през ІV в. майката на император Константин Велики, Елена, заминава за Йерусалим, където открива изгубения Христов кръст и пещерата с гроба Господен. Император Константин Велики построява над пещерата храм „Възкресение Христово“, в който е положен Светият кръст. Храмът е осветен на 13 септември, а следващият ден е определен за почит към Христовия кръст.
Летният Кръстовден се свързва с края на летния и началото на зимния селскостопански сезон, слънцето тръгва „назад“ към зимата, а денят се „кръстосва“ с нощта, т.е. изравняват се. На този ден се „говее за кръст“, т.е. спазва се строг пост, за да не страдат хората от болки в кръста.
В някои райони на България празникът се нарича и гроздоберник, тъй като започва гроздоберът. Първото откъснато грозде се носи в църквата и се освещава, а след това се раздава за здраве и плодородие.
С Кръстовден започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. На места в Източна Тракия на тези седенките момците устройват обичая Джàмала. На Кръстовден се организират общоселски събори, семейни и лични служби, на които се правят курбани за здраве.
На Летния Кръстовден имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян, Ставри.
Днес, въпреки механизацията и съвременните технологии в земеделието, Кръстовден запазва своята важност като символ на благодарността за богатата реколта. За мнозина земеделци, денят е повод да се отбележи края на една ползотворна година и да се отправи молитва за успех през следващия сезон. Празникът напомня за неразривната връзка между труда на човека и даровете на природата, които са в основата на селското стопанство.