КАКВО ДА НАПРАВЯ, АКО ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩ?
112 – Национален спешен телефон
116 111 – Национална телефонна линия за деца
116 000 – Национален телефон за изчезнали деца
02/973 3000 – Национален център за безопасен интернет
124 123 – Българска линия за онлайн безопасност
Насилието над деца е изключително разрушително преживяване и най-голямата спънка в развитието на подрастващите. Предотвратяването на физическото наказание или проявите на психологически натиск върху тях остава предизвикателство за съвременния свят. Днес, 19 ноември, отбелязваме Световния ден за борба с насилието над деца. У нас всяко второ дете е в риск да бъде тормозено – вкъщи, в градината или училището, на улицата, онлайн. Всеки един от нас е в досег с дете в риск и всеки един от нас може да направи нещо.
Темата за насилие над деца неминуемо буди много емоции – от шок и гняв, към търсене на виновник и желание за незабавно възмездие. Именно наличието на тези емоции е знак, че в обществото все пак има нетърпимост към насилието на деца. Тази нетърпимост обаче следва да бъде материализирана и в конкретни действия – вкл. в изпълнението на задължението на всеки гражданин да сигнализира съответните служебни лица за дете, което се намира в опасност.
Какво трябва да знаем?
Чл. 7 от Закона за закрила на детето гласи: (1) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.
Чл. 36а от Закона за закрила на детето гласи: (1) Всеки, на когото стане известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете или че дете е пренебрегвано, е длъжен незабавно да подаде сигнал до дирекция “Социално подпомагане”.
По закон всеки гражданин на Р. България е длъжен да сигнализира съответните служебни лица за дете, което се намира в опасност.
Ал. 2 на чл. 7 от Закона за закрила на детето гласи: Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
Това означава, че всеки служител (педагог, психолог, педиатър, социален работник и др.), който има съмнение за нередност или някаква форма на насилие, е не само морално отговорен, но и преди всичко законово задължен да сигнализира.
Какво да правим, за да не се стига до насилие над дете?
Превенцията започва с разпознаването на рисковете, с разбиране какво представлява насилието и осъзнаване на неговия мащаб и последствия. Подкрепата на децата минава и през подкрепа за родителите, защото моделът, който детето вижда у дома, е този, който възпроизвежда. На платформата endviolence.bg има практични съвети, ресурси и информация, които помагат на родителите да се справят в трудни ситуации и да осигурят ненасилствена, сигурна и подкрепяща среда за децата./ngobg.info
