Мисията Artemis II бележи историческо завръщане на човечеството към Луната след повече от половин век пауза. Зад част от този успех стои българският инженер Петко Динев, чиито високотехнологични камери проследяват критични моменти от полета и доказват, че българската инженерна мисъл има място в най-амбициозните космически програми. Успешното изпълнение на мисията не само потвърждава натрупаното знание от ерата „Аполо“, но и поставя основите на дългосрочна стратегия – изграждане на база на Луната и бъдещи полети към Марс.
Как български инженер стана част от космическата програма на NASA, каква е ролята на неговите камери, как се разработват за екстремни условия и как този успех се превръща в трамплин за бъдещи мисии – тези и други въпроси коментираме с инж. Петко Динев - основател на "Имперкс".
Петко, еуфорията от мисията Артемис 2 вече отмина, но как се почувствахте Вие, като българин, знаейки, че Ваши камери ще запечатат този исторически момент?
На първо място почувствах гордост, защото ние успяхме да допринесем поне малко – една микроскопична част от нашия ум и нашите продукти бяха в тази огромна ракета. Самата мисия беше изпълнена много добре. Всичко вървеше по план. Да, вярно, имаше няколко проблема в началото, но те веднага бяха отстранени. Просто наистина едно уникално изпълнение. Трябва да имаме предвид, че за последните 54 години нищо от този род не се е случвало. След последния полет до Луната, програмата „Аполо“ беше прекратена през 1972. След това всичко свърши. Така че много хора се притесняваха, че цялото познание и опит, натрупан по време на „Аполо“ ще бъде забравен. Но се оказа, че инженерите много добре си свършили работата и са надградили вече съществуващи познания. Амбицията беше сериозна. Много усилия и пари се хвърлиха в тази програма. И засега всичко върви по план. Така че, да, ние сме горди, че участваме в тази уникална програма на НАСА.
Какво е значението на тази мисия?
Програмата Аполо беше по-скоро политическа. И трябваше да се покаже кой строй е по-добър и има по-големи технически постижения. Всъщност това беше политика. Тогава имаше два основни лагера – Източен и Западен. Докато в момента програмата „Артемида“ е начертана за следващите 50 години. Започва със строеж на база на Луната, тоест реално ще има хора, които ще работят. Неслучайно мястото, което беше избрано, е Южният полюс, защото преди години беше открито, че на Южния полюс на Луната има вода. А щом има вода, има и гориво. Все пак горивото на ракетата е течен кислород и течен водород – двете съставки на водата. Така че идеята е да се направи база на Луната и от тази база евентуално да започнат полети към Марс. Тъй като гравитацията на Луната е шест пъти по-малка от земната, е необходимо много по-малко гориво. Така че ходенето до Марс вече може да бъде осъществено с технологията, която има в момента. Имаше идея първоначално да се прави орбитална станция около Луната, която да бъде като депо, в която астронавтите да се прибират, но това засега отпада, може би поради технически проблеми или може би ще бъде направено на по-късен етап. Все още нямаме такава технология, която да може да изведе големи обекти до Луната, но това е програмата и разбира се целта е астероидният пояс на Марс, където се предполага, че има много от редките елементи, които са трудно достъпни на Земята и са необходими за микроелектроника, за батерии и т. н. Очаква се, че астероидният пояс на Марс има тези суровини и то в изобилие. Така че за следващите 50 години програмата на НАСА е начертана. И освен това технологията, която в момента съществува, предполага, че не само огромна държавна организация като НАСА може да започне да прави полети, но и SpaceX, компанията на Джеф Безос Blue Origin и много други компании, които вече се заявяват на космическия пазар. И за щастие, всички те се обръщат към нас, което е добър знак, че сме надежден партньор в космическия бизнес.
Тоест освен с НАСА, работите и със SpaceX, и с Blue Origin?
Не мога да споделя имената на клиенти, но работим с много компании, които се занимават с космически програми.
Как успехът на тази мисия опосредства успеха на следващата, когато астронавти ще кацнат на Луната?
В по-следващата ще кацнат. Капсулата Орион показа, че може да издържи. Информацията от всяка мисия се анализира много прецизно и се правят предписания за следващата мисия. Да, първоначално Артемида 3 трябваше да кацне на Луната, но мисля, че има проблеми със спускаемия апарат, тоест корабът, който трябва от капсулата Орион да слезе долу на Луната и да може пак да ги върне обратно, още не е готов.
За кога се предвижда кацане с астронавти на Луната?
Предвижда се за 2028 година. Но аз съм леко скептичен, защото въпросният спускаеми апарат още не е не направен и не е тестван. Честно казано, не знам в рамките на година и половина дали това ще се случи.
Във всички следващи мисии ли ще участвате?
Надявам се, ние сме космически партньор на НАСА от 2020 година и разработихме специална камера, която е предвидена за всичките мисии на Артемис. За първи път ще бъде сложена на Артемида 4 и оттам нататък се предполага, че това ще бъде камерата, която те ще използват на ракетата. Така че очаквам да бъдем партньор още дълги години в тази програма.
Сега с колко камери участвахте в мисията Artemis II и каква беше ролята им? Какво снимаха?
Официално имахме 14 камери на Артемида 1 и 8 на Артемида 2. Тези камери са разположени по корпуса на ракетата носител и следят за отделянето на горивото, отделянето на двата ускорителя и също така отделянето на капсулата Орион. Мисля, че на капсулата Орион нямаме камери, но твърде възможно е да има една или две. Космосът става вече много засекретен, така че все по-малко информация ще се дава на публиката, защото апетитите са големи. Говорим за Китай, за Индия.
На какви екстремни условия трябва да издържат камерите?
За да може една камера да бъде качена на ракета носител, тя трябва да издържа на много големи вибрации. По време на излитане заради звуковата вълна, те трябва да издържат на около 75 пъти земното ускорение. Трябва да бъдат тествани също така на големи температурни флуктуации, защото когато ракетата се пълни с течен водород, температурата на течния водород е минус 250 градуса по Целзий. Другият по-сериозен проблем, валиден за дългите полети, е радиацията. Ние имаме камери, които летят на нискоорбитни спътници, където височината над Земята е някъде между 475 и 625 километра. Това вече е в открита атмосфера, но там радиацията не е чак толкова силна, така че една нормална камера без някакви сериозни защити може да издържи около две години и половина. Но ако една камера е предвидена за далечни полети, тя трябва да издържа на много по-сериозна радиация. Така че новите камери, които правим сега, ще бъдат тествани на сериозна радиация в открития Космос, на Луната, и на Марс.
Как започна партньорството Ви с НАСА? Казахте, че от 2020 си партнирате.
Ние станахме космически партньор на НАСА от 2020, но реално първата ни камера, която беше одобрена от НАСА, беше през 2004. Така че си партнираме от доста години. Просто покрай програмата Артемис вече официално станахме космически партньор.
Като дойдох в Америка, започнах да работя в НАСА. Работих 6 години. Просто те се обърнаха към нас. Казаха, че имат пари за тестване, но нямат пари за камери. И ние им дадохме да тестват 5 камери, като нашето условие беше да не ни ги заплащат, но искаме резултатите. Защото, ако е лош резултатът, ние може да си направим съответните заключения да ги променим. Оказа се, че резултатите бяха много добри, даже над техните очаквания. И оттогава започнахме да работим с тях, както и с други компании, които изстрелват спътници. Така станахме част от космическата програма.https://economy.bg
Каква част от производството се случва в България?
В България реално се насищат платките за всички камери. Там се произвеждат механиките и оттам се продават камери за Европа и за Азия. Платки и механики пристигат в Америка и ние ги продаваме тук и частично в Япония.
Колко голям е екипът Ви в България и планирате ли разрастване?
Екипът в България е от около 30 души, а екипът тук – от 32 души. Компанията не е голяма, но ние побеждаваме с технологии, не с хора. В момента наемаме хора, защото виждаме увеличение на производство, което не е свързано с космическите програми, тъй като броят на камерите е много малък. Нашият основен бизнес е машинно зрение, тоест това е автоматична оптична инспекция на продуктите. Нашите камери са на поточните линии в Азия, в Европа, в Америка, където се правят автоматични измервания на параметрите на продукта и се определя дали е годен или не. Космосът дойде като нещо странично, само Космос няма как да поддържа цялата компания, но пък ни дава репутация на надежден партньор. Индустриалните клиенти, които знаят за нашите космически постижения, идват при нас точно поради факта, че ние предлагаме много надеждни продукти. И космическата и индустриалната програма взаимно си помагат.
В Пловдив се правят механиките, а в София е електрониката. Там се насищат платките, там се сглобяват камерите, там са тестват платките. Така че сме разпределени в Пловдив и в София.
Казахте, че сте работили в НАСА. Откъде тръгна интересът към тази индустрия? Как попаднахте в НАСА?
Завършил съм физика, оптика и спектроскопия в Софийския университет. Занимавам с електроника от малък. Оптиката и светлината винаги са ми била интересни. Моята дипломна работа беше към Националната лаборатория за космически изследвания в София и реално работих много малко, но бях част от проекта, който правеше камерата за втория български космонавт. Аз тествах матрицата, която ползваха.
След като завърших физика, станах асистент в Техническия университет, но след промените просто видях, че сме излъгани. Това, което се очакваше, не се случи реално. И с бившата ми съпруга заминахме за Америка.
По случайност дойдохме във Флорида и в университета, в който тя беше приета, имаше лаборатория на НАСА. Аз им се представих и те ме взеха. Работих там до 1997 година. Правех камери. Реално там се научих как се правят камерите.
Опитът, който натрупах в НАСА и опитът в следващата компания, където правех сензори, може би допринесе за успеха ни да създаваме хубави и надеждни камери.
Бихте ли летели в Космоса, ако имате възможност?
Честно казано, не. Не ми се иска. Аз обичам земята, харесвам природата. През обектива на нашите камери всичко се вижда прекрасно.
|
|
|
