Изкуствен интелект, който може да разкрива как болестите променят човешките клетки и да подпомага разработването на нови лекарства и лечения. По тази амбициозна научна задача започва работа ново изследователско направление в българския институт INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Начело на проекта застава д-р Александрина Гоева – български учен с международно признание и впечатляваща академична кариера в САЩ и Канада. След години работа в едни от най-престижните научни институции в света тя се завръща в България, за да вложи опита и знанията си в развитието на родната наука.
До момента д-р Гоева е ръководила собствена научноизследователска група в Университета на Торонто, където работи в областта на машинното обучение и изчислителната биология. Преди това в продължение на седем години е част от престижния Broad Institute на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Харвардския университет.
Изкуствен интелект, който може да разкрива как болестите променят човешките клетки и да подпомага разработването на нови лекарства и лечения. По тази амбициозна научна задача започва работа ново изследователско направление в българския институт INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Начело на проекта застава д-р Александрина Гоева – български учен с международно признание и впечатляваща академична кариера в САЩ и Канада. След години работа в едни от най-престижните научни институции в света тя се завръща в България, за да вложи опита и знанията си в развитието на родната наука.
До момента д-р Гоева е ръководила собствена научноизследователска група в Университета на Торонто, където работи в областта на машинното обучение и изчислителната биология. Преди това в продължение на седем години е част от престижния Broad Institute на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Харвардския университет.
Новият научен подход ще използва изкуствен интелект за анализ на огромни масиви от биологични данни. Алгоритмите ще търсят зависимости и закономерности, които трудно могат да бъдат установени чрез традиционните методи. Това ще позволи на учените да прогнозират как клетките реагират на различни лекарства и кои вещества или комбинации имат най-голям потенциал за лечение.
Технологията може да се окаже особено ценна при разработването на нови медикаменти. Възможните комбинации от вещества са практически неизброими, докато лабораторните експерименти могат да проверят само ограничен брой от тях. Изкуственият интелект ще помогне на изследователите да стеснят кръга от възможности и да насочат усилията си към най-перспективните решения.
Пътят на д-р Александрина Гоева към международната научна сцена започва именно в България. Тя е възпитаник на Софийската математическа гимназия, след което завършва приложна математика в Софийския университет. Продължава образованието си в САЩ, където придобива магистърска степен по математика и докторска степен по статистика от Бостънския университет.
Научните ѝ разработки са публикувани в едни от най-авторитетните международни издания, сред които Science, Cell, Nature Biotechnology, Nature Communications и Cell Reports. Според данните на Google Scholar изследванията ѝ имат над 7200 цитирания – показател за широкото им международно научно влияние.
Сред значимите ѝ постижения е създаването на HiDDEN – иновативен метод за машинно обучение, чрез който са открити неизвестни досега клетъчни изменения, свързани с развитието на рак на кръвта и нарушения в защитната бариера на мозъка.
Завръщането на учен с подобен опит в България и създаването на ново научно направление в INSAIT поставят страната ни в центъра на изследвания с потенциално голямо значение за бъдещето на медицината. Съчетаването на изкуствен интелект и биология открива нови възможности за разбиране на заболяванията, по-ранното им откриване и разработването на по-ефективни терапии./kmeta.bg
