Доцентът в ЮЗУ Мария Блажева: Най-големият бич на съвременния живот е, че реализацията на младите хора е много трудна в кризата, а специалност Мода е скъпа
Студентите трябва да знаят, че много повече са разочарованията, отколкото върховите моменти и да не се отчайват. Особено сега, когато конкурентната среда е в пъти по-голяма, те трябва да полагат огромни усилия върху креативността си
- Доцент Блажева, разкажете ни накратко Вашата автобиография.
- Казвам се Мария Блажева. Завършила съм Художествената академия, специализирала съм "Мода". В Югозападния университет попаднах, защото модата винаги ме е влечала и никога не съм преставала да се интересувам от нея. Паралелно с преподаването ми в Благоевград съм преподавател и в Националната академия за театрално и филмово изкуство, а също и в акредитиран театрален колеж „Любен Гройс”. От пет години пиша за едно списание, свързано с академията за мода, а също и в други различни издания. Миналата година излезе и моя книга.
- От кога се занимавате професионално с мода?
- С мода съм се занимавала през целия си творчески път. Тръгнала съм от най-ниското стъпало. Работила съм в ЦНСМ, след това в „Рила”, което по-късно стана „Рила стил” и „Battibaleno”. Известно време бях и в чужбина в „Herve Leger”. След това отново се върнах в ЦНСМ, но вече на по-висок пост - главен художник. По-късно започнах в една частна академия–„Жул Паскен” и след това в НАТФИЗ, където прекарах почти осем години. Това беше, може би, един от най-приятните мигове в живота ми, в смисъл такъв, че бяха години, в които модата имаше много високо поприще в обществото. Почти всички млади хора се интересуваха от визията си, хубави деца се ориентираха към модата. Както казваше покойният вече Доньо Донев: „Като разбереш, че ще учиш във ВИТИЗ, ако ще да е специалност с единия крак да ходиш на тротоара, а с другия на шосето, пак ще кандидатстваш”. Имахме много добри зали, имаше шивашки ателиета, изключително приятен преподавателски състав, доайени в областта на киноизкуството, на театралното изкуство и като теоретици съответно ни преподаваха едни от най-добрите наши театроведи.
- Освен работата Ви в университета, с какво друго сте се занимавала и се занимавате в момента? Кои са най-големите Ви постижения и най-интересните проекти, върху които сте работила?
- Паралелно с настъпването ми в НАТФИЗ, започнах да се занимавам и с костюми в областта на модата, с костюмография в областта на киното, на театъра, в телевизията. Когато музикалният театър, след безкръвната революция през ’90 г., започваше отново да се радва на публика, направих постановката на Лехар - „Страната на усмивките”. Аз бях автор на костюмите. Може би над двеста костюма се ушиха, изключително пищни, тъй като действието се водеше и във Виена, и в Китай и за мен беше предизвикателство, защото трябваше да проуча културата, нравите на Китай и това, разбира се, беше много добре отразено в костюма. След това работих с балет Арабеск. Направих и „Деца на светлината” по „Годишните времена” на Вивалди. По-късно в телевизията правех едно детско предаване „Неделно междучасие”. Имала съм няколко ревю-спектакли, единият от които беше свързан с месеца на културата в Пловдив. Това беше наистина грандиозен спектакъл и мога да кажа, че по-голямата част от сегашните най-известни български актьори участваха в него, тъй като тогава бяха студенти. За онова време бяхме толкова добри, че публиката реши, че след нашия спектакъл е свършило представлението. Правих няколко спектакли за 50 годишнината на балетното училище. След това направих „Спящата красавица” в операта, което аз отчитам като едно постижение за мен. Това беше спектакъл с конкурсно начало, като спечелихме нашия проект пред много сериозно и компетентно жури- Василиев, който е бил директор на балета на Болшой театър, се спря на нас и така аз имах удоволствието да работя по-късно с хореографа на Мариинския театър, под надзора на Махар Вазиев. Той в момента е директор на балета в Ла Скала в Милано. Спектакълът след това пак пътува в Италия и се радваше на огромен успех. Беше в номинациите за Кристална лира, както за най-добри актьорски постижения, за балетни постижения, така също и за костюм. След това правих една поредица от спектакли, свързани с режисора професор Елена Баева. Единият беше в Македония - „Добриот доктор”, постановка за произведенията на Шекспир. След това правихме „Безумния Журден”, Американска мечта. Направих постановката „Змей” с Димитър Шарков по случай годишнината от създаването на българската драма. Това беше също удачен и много атрактивен проект. В него участваха звезди като Йоана Буковска , Ники Урумов. И този спектакъл имаше своите награди във времето от Министерство на културата, от Фонд изкуство и т.н. Работила съм с Иван Ничев в няколко филма, единия от които беше „Деца от восък”. Този филм е продуциран от едно от най-големите студия в Холивуд. Филмът е екшън и в него участваха звезди от международното кино. В него моят принос също бе в областта на костюма. Следващото беше телевизионния сериал „Приключенията на един Арлекин”. Друг филм, в който също съм автор на костюмите е „Авантюрата Хамлет” на бившия ректор на НАТФИЗ - Стенли Семерджиев. Негов режисьор е продуцентът на „Досиетата Х”- Грег Роуч. В последните години правих „Малечка Палечка”, „Рожденият ден на инфантата”, „Русалка”, „Владимир”, „Домът на Бернарда Алба”, „Копче за сън” и още доста неща, не мога да изброя всичките, даже може би съм пропуснала някои.
- Разкажете за работата си в Югозападен университет „Неофит Рилски”. Как започнахте в началото?
- В университета в началото бях на хонорар. Най-много ме притесняваше пътуването, адаптацията. Идвах от едно място, за което винаги бях мечтала още от дете. В един момент изживях вътрешно един катарзис, много трудно преживях този момент. Но тук беше някакво успокоение. Хем работех това, което искам, хем постепенно откривах нови неща и винаги е хубаво да не ти е познато нещо, защото това поддържа интереса. Не бях работила с толкова много студенти, а сега много очи ме гледаха. Преподавах различни предмети от това, което преди това съм преподавала, и така постепенно започнах да свиквам с обстановката. Трява да кажа, че Югозападният университет има изключително добра база, а в лицето на Професор Иван Мирчев и на Доц. д-р Борислав Юруков, Факултетът по изкуствата спечели едни големи приятели и ние сме им много благодарни за това. За самите студенти мога да кажа, че са по-различно подготвени. В някои доминира желанието да излязат повече като моделиери, в други като художници, и за един човек като мен, смятам, че съм дизайнер, трябва да съчетая двете неща и всъщност да обясня сложността, противоречивостта на самата професия и разбира се това, което е най-големият бич на съвременния живот, че реализацията на младите хора е много трудна в кризата, а това е една скъпа специалност. За да правиш име, т.е. да израснеш като собствена марка, това изисква много увереност, много творчество и много хъс да преодолееш аудиторията. Принципите на твореца дали ще се занимава с музика, с актьорско майсторство, с танц, с мода или с изобразително изкуство, са едни и същи. Тук влагаш огромна енергия от себе си, финанси, желание, любов, за да се получат нещата.
- Отразяват ли се модните тенденции върху театралните и сценични костюми?
- Това е много относителен момент. При поставянето на какъвто и да е вид сценично произведение, водеща е ролята на режисьора. Хубаво би било ако той има добро стиковане с художника, със сценографа или с костюмографа. Понякога това може да бъде едно и също лице, понякога могат да бъдат семейства. Режисьорът е този, който има идея за това как ще завърши спектакъла, какъв акцент ще предаде. Той може да го интерпретира, така, както го чувства и неговата идея да засили акцент, който авторът е прокарвал, да го разчете по друг начин и да акцентира върху него. Казвам всичко това, защото режисьорът има представа и за картината в спектакъла. Тук е мястото на художника да се съгласи или да не се съгласи с него. Ако е в киното, има режисьорска книга, по която всеки един кадър се осмисля и се преценява кое как да върви и да мине. Художникът трябва да е дясната ръка на режисьора в театъра и той трябва да обясни, че може да се акцентира върху репликата чрез осветлението, звука, жеста, който ще направи актьора, дори чрез една маска. В представата на съвременния човек за едно такова усещане идва съчетанието от цветовете, формата на дрехата, актуалността, и в този случай бих казала, че да, модните тенденции влияят. Ако трябва да отговоря какви са приликите и разликите, в театъра например има материи и цветове, които ще се загубят. Има материи, които в живота никога няма да са благоприятни, биха стояли елементарно, докато в театъра те звучат ефектно. Също така детайлите на дрехите могат да бъдат по-подчертани, по-засилени, за да могат от дистанция да се наблюдават. Всъщност това е една магия и дистанцията променя представата. Един балетен костюм например, ако се види в реалността, е много по-различен, отколкото на самата сцена, защото там и отражението на прожекторите, и допирът с хора, и съвместната игра с партньора, дават съвсем различна представа. А в киното преди всичко трябва да се пробва, да се експериментира десените и структурата на камерата. Костюмът трябва да се напасва към актьора и ролята, която той играе. Тези неща трябва да ги усети художникът, защото зрителят не си задава такива въпроси, той гледа готова картина.
- Всички в семейството Ви са артисти. Допитвате ли се до тях понякога за работата си и конкурирате ли се помежду си или по-скоро се допълвате?
- Много е различно. Синът ми не живее с мен, така че не се допитвам до него в творчески аспект. Той е и от друга епоха. По-скоро би трябвало да ми дава съвети, за да не избягаме от времето, но мисля, че не си влияем добре. Може би с дъщеря ми сме малко по-близки, защото и двете сме представителки на един и същи пол. Мъжът ми ми е много добра дружка във всяко едно отношение. Той ми се явява критерии и оценката за всичко, което съм свършила. Може би и от негова страна е така. Аз живея много години с него и вероятно е истина това, че хората приемат качествата на другия. А и ние освен семейство сме и колеги, и приятели, което е много ценно и на всеки го пожелавам. Има много конфликти между нас, разбира се, но те не са злонамерени, напротив, позитивни са, именно, защото всеки иска да помогне на другия по някакъв начин.
- Какво е творческото участие на студентите в проектите, образите и хореографията?
- Ако говоря не само за Югозападния университет, а по принцип, студентите извървяват този път с преподавателя от мига, в който проекта е спуснат. Когато се кандидатства по такъв проект е много добре да се сондират мненията, да се види потенциалът на групата, хора, които ще работят , да се прецени в каква посока ще се работи, какво да се напише, какво може да се изпълни.
- С Вашите студенти от ЮЗУ представихте спектакъл по европейски проект, разкажете за него?
- Това беше първото начинание между три специалности и то конкретно с насоченост всяка специалност да запази визията си. Изцяло нашите студенти правиха костюми за тази постановка. Научиха много неща, много неща видяха. Стана добър спектакъл. Нашата специалност на практика нямаше собствена визия, докато в този случай, в този проект, се запази вида на всичките три специалности. От една страна хореографите показаха техните постижения, разработки върху основната тема, техните вариации, като лично аз имах участие в костюмите, така че да се обедини спектакъла. Музикалният театър представи костюмите на моите студенти от Мода. Те бяха с тяхна хореография, т.е. техен показ, виждаше се танцът, музикалното стиковане между костюм, епоха, личност. На фона на това имаше и едно певческо изпълнение, което беше в духа на музикалния театър. То много добре се вписа в общата концепция на спектакъла. Моите студенти можеха да минат през проекта, през избора на текстил, през изпълнението и показа на дрехата. Не можеш да създаваш, без да показваш. Темите бяха абсолютно фиксирани и студентите можеха да отчетат дали са се превъплътили, разкрили ли са същността на тази личност, до каква степен я изграждат. Ако тя утре поиска те да и направят стайлинг , те вече имат тази подготовка. Бяха проучили всичко за тези звезди, за да изградят един такъв образ в публиката и те да бъдат разпознаваеми. Това е изключително важно и ценно.
- Разкажете повече за самия проект.
- Това са вътрешни проекти на Югозападния университет. Кандидатства се от всички факултети, минават през катедра, през факултетен съвет, през академичен съвет. Проектите обезателно трябва да покажат реализацията и приноса на студентите, какво те ще получат като учебен процес, като подготовка, като практикум за себе си. От друга страна, преподавателите в проекта могат да закупят техника, която е необходима за реализацията на проекта. В нашия случай ние изнесохме проекта извън региона, т.е. достояние на една по-широка публика. Това е заявка за бъдещи контакти, защото хубаво е човек да е скромен, но специално в сферата на изкуството много важно е да градиш имидж, да създаваш име. Името е това, което дава представа за творческата индивидуалност. В този смисъл изнасянето на този проект пред една по-широка, по-критична публика, непозната сцена, беше много важно. Всички тези фактори са от особено значение за един актьор. Актьорът не е машина. Той се вълнува по същия начин, както ние се вълнуваме, когато се срещаме с непознати хора и трябва да покажем качествата си.
- Има ли реализация за завършилите студенти и имате ли такива, които вече са се реализирали в страната или в чужбина?
- Смея да твърдя, че за първи път специалността Мода беше открита и акредитирана в НАТФИЗ. Това беше положително за тези студенти, които тогава влязоха, защото пазарът беше много гладен, времената бяха различни. Ние излизахме от много по-различна икономическа система. Тогава нямаше такъв бум на стоки и интересът към модата беше огромен. Следователно и тези хора, които първи получиха такова образование, имаха шанса за по-голяма реализация. В онези години сестри Додеви са няколко пъти носители на Аскер, ателието на Вероника Вапирова беше и е едно от успяващите ателиета. Тя успя да спечели награда в Барселона, след това участва в седмицата на модата в Лондон, прави ревюта в САЩ, Латинска Америка. Предприятието на модерната марка „Ния” в Шумен също е на наша студентка и е изцяло с експорт за Щатите. Имам студентка, която в София на „Витошка” има един от най-големите бутици, тя е и производител. Ива Попова, снахата на вицепрезидентшата има едно от големите ателиета, тя също ми е студентка. Много от тях работят в списания, други имат собствени ателиета. Не искам да изброявам всички, тъй като може да пропусна някой.
За студентите от Югозападен университет „Неофит Рилски” също мога да кажа, че една част от тях намериха добра реализация. Ирина Танева, която има собствен бутик в Петрич, Теодора Деянова, която работи в един от големите информационни сайтове „АNews” и отразява културните събития и модата, и още много, за които имам информация, а може би има и други, които са се реализирали. В НАТФИЗ студентите бяха много по-малко в сравнение с тези тук и не е възможно един преподавател да може да обхване бъдещето на всеки един.
- Спектакълът по европейския проект вече приключи. Какво Ви предстои от тук нататък?
- През новата година със сигурност ще бъда ангажирана пак в постановки, свързани с театъра. Смятам да открия изложба, която е свързана с костюма, но това е в личен план, също да направя едно малко ревю на модни и театрални костюми, но го имам все още като идея. В момента ми предстои да сглобя в книга един материал, който е свързан именно с проблемите на тази връзка на костюма със сцената и костюма с модата, защото според мен те се бутат един друг, т.е. това е провокация на дизайнера да е по-креативен.
- Какво бихте пожелала и посъветвала младите дизайнери, които искат да се занимават професионално с мода?
- Бих ги посъветвала да не губят основно увереността, която носят в себе си, да изградят един творчески мироглед. Много пъти ще падат не е нормално да не падаш, но въпросът е да имаш куража да се вдигнеш и да започнеш от начало, защото влизането в университета е нищо. Първата изложба е също нищо. Всеки път кандидатстваш на ново. Те трябва да знаят, че много повече са разочарованията, отколкото върховите моменти и да не се отчайват. Особено сега, когато конкурентната среда е в пъти по-голяма, те трябва да полагат огромни усилия върху креативността си, защото не е въпроса да произведеш , а да продадеш. Това важи за пазара на стоки, но също така и за пазара на изкуство. Т.е. те трябва да развиват собственото си въображение, да четат, да се интересуват, да гледат. В модата, както и в киното, трябва толкова много да гледаш, че да знаеш предварително тенденциите, без да си чел какви ще бъдат за следващия сезон. Това се възпитава и се учи. Да могат с тренинга, който създават, да започнат да мислят на езика на модата. Това бих им пожелала - да се научат да мислят на езика на модата и да не се отчайват, да си вярват повече, да обичат професията си.
Интервю на РАДОСЛАВА ДИМИТРОВА
