Микеле се бори да „отлети” от българския „кафез”. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Преди близо 5 години България беше скандализирана от процеса „Италия срещу д-р Живка Хаджидимитрова” – лекарка от Стара Загора, която бе арестувана и след това – изправена пред италианския съд по обвинение в малтретиране на пациенти в старческия дом „Умберто Първи” в град Латизана, където е работила. Процесът все още не е приключил, а междувременно към „хора на обвинителите” в Италия се е присъединила и старозагорската прокуратура, сподели пред „ШОУ” съпругът на д-р Хаджидимитрова – д-р Илко Димов, който – засега безуспешно, се опитва „да разлае кучетата” – тоест, съдебните инстанции в Италия и Международния съд в Страсбург, както и „независимите медии” у нас и в целия ЕС, за да съдействат за пълното оневиняване на съпругата му.
И докато д-р Димов и жена му в един хубав ден вероятно ще съдят Италия, паралелен процес – но срещу България, подготвя италианският гражданин Микеле Костабиле, който излеьжава сурова присъда за трафик на кокаин в Централния софийски затвор.
Човек на „народното издание” се срещна ексклузивно с 61-годишния Констабиле, за да чуе от първо лице неговата история, която от скромен, почти - амбулантен търговец, го издигна по волята на българските магистрати в „наркотрафикант” . Едва ли не от „международен мащаб”!
Злочестините на Микеле започват още от първия ден, когато пресича границата на България с личния си автомобил. Срещнал се в кафене с българин, който трябвало да му помогне при оформянето на сделката. В един момент прескочил до тоалетната и на връщане видял, че „контрагентът” излиза от заведението, качва се на колата си и изчезва. След което във форда на италианеца на Калотина митничарите откриват залепен над картера плик с бял прах – оказва се кокаин, около половин килограм. Естествено, шофьорът е прибран на топло.
Това е стартът на неговата одисея, на която българският съд слага точка с присъда 10 години престой зад решетките.
„В българските затвори условията са отвратителни .
Аз не познавам никого в България, не знам езика. Не мога да общувам. Чувствам се напълно изолиран. Нямам никаква връзка със семейството си”, оплака се пред репортера на „ШОУ” италианецът от 10-и отряд.
По думите му по време на следствието и процеса са се държали много грубо с него. „Обещавали” му максимума – 15 години, и дори дочул изявления от рода на:
„И за 200 000 евро няма да отървеш затвора!”
На една фаза от делото е освободен под гаранция и успява да се добере до Кьолн, където живее със съпругата си.
Българските разследващи и съдебни власти третират постъпката му като „бягство”, въпреки че самите те са оставили вратичката на кафеза така открехната, че птичката да излети от него. Следва искане за екстрадиция и германските власти връщат Микеле у нас.
„Няма никаква правна логика другите „бегълци” да получават три години допълнително, а аз – цели пет!”, гневи се „наркотрафикантът”.
Досега компетентните органи не са взели предвид нито едно от нарушенията, допуснати при разследването и в хода на съдебния процес, твърди италианецът в раиран „костюм”, и от богатата документация по делото лъсва истината, че всички негови „претенции” са отхвърлени като „неоснователни”.
„И това при положение че са изложени със съответната мотивация съображения, че и в двете фази на наказателното производство е нарушено правото на защита, тъй като са събирани доказателства само в полза на обвинението. Защитниците на Костабиле не са участвали активно в процеса. Не са задавали въпроси на свидетелите и вещите лица и не са обжалвали постановената осъдителна присъда...”, поясняват запознати с казуса.
Към днешна дата затворникът, който вече не е първа, дори и „втора младост”, крее без всякаква надежда за справедливост в килия в Централния софийски затвор. Всички негови молби за прехвърлянето му в италиански затвор са отхвърлени.
С какви доводи?
Че, видите ли, „лицето трябвало да докаже с точни и подробни индикации „своите фактически работни, социални и емоционални връзки”, които има с Италия. Само така можела да се задейства процедурата за прехвърляне, която спомагала за социалната рехабилитация на осъдените лица, като им давала възможност да излежат наказанието си в тяхното собствено общество.
Но... осъденият за „наркотрафик” италианец, въпреки че е роден в Италия, където постоянно живеят някои от общо деветимата му братя и сестри, явно е скъсал по незнайни причини всички корени с тази страна. И ако бъде прехвърлен да доизлежи присъдата си в друга държава, това вероятно ще бъде Германия.
Въпросът е: защо там? Та
Микеле не е и никога не е бил германски гражданин!
Надали смъртта на родителите му би могла да се смята за достатъчно солиден аргумент да не изтърпи наказанието в родната Италия.
Как от българска страна са били представени нещата, историята мълчи. Самият Микеле тъне в предположения и догадки. И как би могло да е другояче, след като повечето арестанти чужденци у нас бяха върнати в своите страни, а за него, вайка се той, се прилагали „индивидуални мерки”.
Дали наистина е така? Или е познатото мрънкане на почти всеки осъден на лишаване от свобода, че е невинен и чист като детска сълза?
Отговорът не е лесен. Но защитниците на Костабиле трябва да го намерят. Както в България, така и в Италия. А пък ние ще следим с повишено внимание развитието на драмата.
Добринка КОРЧЕВА
