Всички очакваме с нетърпение 6-ти май – Гергьовден. Веднага се сещаме за изобразения върху бял кон светец, въоръжен с копие, който убива змея и е покровител на пастири и скотовъдци, закрилник на стадата и на хората, занимаващи се с животновъдство. Припомняме си какво повеляват традициите на този ден. По стар обичай щом се раззелени тревата, овчарите отвеждат стадата от зимните кошари и ги повеждат към летните пасища в планините. Сигнал за тази промяна е именно Гергьовден.
Житиeто на Свети Георги разказва за борби със злото, за помощта, която оказва на онзи, който ги потърси. Счита се, че Свети Георги е покровител на войните, стадата и пастирите. В реалния си живот Свети Георги побеждава първо дракона, после и дявола изкусител. Той слиза на долната земя, отрязва главата на чудовището и освобождава девойката, благославя построената в негова чест църква и от нея блика вода. После тръгва като велик вълшебник направо за Кападокия. По пътя среща демона, спори с него и изкушенията му, връзва го и го принуждава да каже не само тайните си имена, с които зловреди на хората, но и всички прегрешения. Накрая с молитва към Бога чудодейно успява да го затвори в камък.
Трапезата на Гергьовден
Освен печеното агне на празничната трапеза по традиция трябва да има и прясно сирене, защото на този ден навремето за първи път през новия сезон издояват овцете и приготвят първото прясно сирене. На Гергьовденската трапеза има още един основен обреден елемент – хлябът, който се замесва с “цветна вода” – вода, в нея е престояла билка гергьовка. Всяка от тези храни някога се приготвяла със специален обред под съпровода на съответните песни. Пеели момите и младите невести.
На Гергьовден всички млади се закичват с венци и китки от прясно набрани цветя. Разлистени клонки обвиват и традиционните гергьовски люлки. Имало и обичай на разлистено дърво да се закрепва кантар, на който всички жители от селото се претеглят точно на Гергьовден./agrozona.bg
